Ледените планини – Айсбергите

05 мар. Ледените планини – Айсбергите

Тези красавици на севера, които се носят величествено всред ледените води на океана с цялото си великолепие и красота на формите. Блестяща като брилянт под ярките лъчи на слънцето, тя смайва окото със своите размери и причудливи форми, които напомнят ту строгия готически стил на катедралите в Северна Европа, ту върховете на Алпите или форми, които човешкото въображение въобще не може да си представи.

Iceberg (1)Но няма и нищо по-вледеняващо кръвта, когато в мъглата край борда на кораба ви се появи и изниже тихо и безмълвно зловещият и тъмен силует. В такъв случай морякът неволно си спомня онази страшна нощ на 14 април 1912 година, когато наблюдателят на мачтата на парахода „Титаник“ с ужас извиква: „Айсберг по носа“ и удря един път сигналната камбана, за да посочи, че ледената планина е от левия борд.

В тази нощ над 1500 души загубиха живота си в ледените води на Северния Атлантик. „Титаник“ не бе единствената жертва на тези мълчаливи чудовища, но неговата гибел и гибелта на хората в него разтърсиха света. Този трагичен случай повдигна редица въпроси, на които дотогава не се отдаваше необходимото внимание. Един от тях бе и въпросът за ледените планини, или както е прието да ги наричаме за по-кратко — айсбергите. Произход и пътища на движението им, контрол на движението им и оповестяване местата на айсбергите, появили се по пътищата на корабите. Това бяха въпросите, които вълнуваха всички, които пряко или косвено бяха свързани с корабоплаването в Северния Атлантик.

Тогава Антарктика все още беше Terra incognita (неизследвана земя). С нея и нейните огромни айсберги се срещаха само китобойците, които имаха дързостта да се спускат до ледената и бариера.

Целта на тази статия е да запознае читателите с айсбергите, техния произход, същност, пътища на движение и мерките, които се вземат, за да бъдат предпазени корабите от тях.

От общата повърхност на Световния океан, която е 361 млн. км2, 1 5% е покрита с лед. В северното полукълбо ледът покрива 16 млн. км2 водна площ, а в южното — 39 млн. км2. Част от тази ледена маса има континентален произход — ледниците. Това са главните производители на айсберги.

Главен производител на айсберги в Северния ледовит океан са ледниците на остров Гренландия. По крайбрежията на Северна Европа и Сибир ледници няма, а и досега няма сведения за забелязани айсберги по тяхното крайбрежие. Ледници, и то малки, има на островите Де Лонг. Островите Нова Земя имат ледници, но техните айсберги не достигат бреговете на Европа.

iceberg-rainbow-01Типични за островите Шпицберген и Земята на Франц Йосиф са айсбергите с малки размери. Те не достигат по-голяма височина над морското равнище от 1 5 м. Част от тези айсберги се поемат от Източногренландско течение или от югозападното Шпицбергенско течение и достигат не по-далеч от Мечешкия остров. Така че главен производител на айсбергите остават ледниците на Гренландия, чиято ледена покривка представлява 90% от континенталния лед на Северното полукълбо.

Дебелината на снежната покривка в Гренландия достига до 1000 м. Под влиянието на високото налягане на тази огромна маса снегът в долните пластове се превръща в лед и ако в мястото на натрупването има планинска клисура или долина, наклонени към морето, и които дават възможност на леда да потече, се образува ледник. Това е една огромна маса от сняг и лед, която тече непрекъснато към морето подобно на река, със сравнително голяма скорост.

Така например ледникът Якобсхавн се движи със скорост 1 1 до 1 5 м в денонощие, докато скоростта на най-бързите алпийски ледници не превишава 1 м в денонощие. Достигайки брега, ледникът навлиза в морето и продължава да се движи, докато подемната сила на водата отчупи от него огромни късове и ги изхвърли на повърхността. Тези късове се наричат айсберги (ледени планини), а тази част от ледника, която се простира от бреговата черта до мястото на разчупването му, се нарича език.

По своя произход айсбергите се делят на два вида: арктически и антарктически. Най-големите „производители“ на айсберги за Арктика са ледниците на Гренландия, и то главно ледниците, които се вливат в Бафиновия залив между 67° и 76° северна ширина. В този район се „произвеждат“ годишно около 7500 айсберга. За два от тях, които се намират в залива Диско (между 69° и 70° с.ш.), е установено, че произвеждат 28% от всички айсберги, които се намират в Бафиновия залив и Лабрадорско море.

При откъсването си от ледника и изплаването на повърхността айсбергите придобиват форми, които само неукротимата фантазия на природата може да създаде. В най-общи лини, по общия си вид айсбергите могат да бъдат групирани като куполо-образни, островърхи и плоски. Размерите им също са най-различни. Височината им може да достигне до 70—100 м, но са срещани екземпляри с височина над 100 м. Засега най-голямата височина на айсберг, измерена близо до мястото на образуването му, е 167 м.

striped_iceberg_04Интересен е пътят, който изминават гренландските айсберги. Голяма част от тези, които са произведени по източното крайбрежие, и то главно в района на залива Scoresby Sund се поемат от Източногренландското течение, което ги понася на юг. Част от тях достигат най-южния край на Гренландия — нос фарвел, и се отклоняват на юг и югоизток, като през м. април достигат на 400 мили югоизточно от н. Фарвел. Останалата част от тях, които не са се разтопили, се поемат от Западногренландското течение и присъединявайки се към ледниците, произведени по западното крайбрежие, достигат дъното на Бафиновия залив, заобикалят го в западна посока и тръгват на юг покрай брега на остров Бафин, носени от течението със същото име.

Голяма част от тях заедно с айсбергите, произведени по западното крайбрежие, прекарват първата си зима, блокирани от леда в Бафиновия залив. Други от тях достигат до северните и североизточните брегове на Лабрадор. По време на тази първа зимовка доста голяма част се разрушава в плитчините на района, където засядат. През пролетта и лятото, освободени от ледените полета, те наново поемат своя път, носени от Лабрадорското течение на юг и югоизток. Част от тези айсберги засяда по североизточното крайбрежие на остров Нюфаундленд и там се разтопява и разпада.

След дълги перипетии най-после преживелите айсберги достигат чистите води на океана. Близо 70-годишните наблюдения показват, че средногодишно 48° паралел се пресича , от 365 айсберга в района южно от остров Нюфаундленд. Приблизително 10 % от тях, преди да се стопят, достигат до 43° паралел /паралелът, който минава и през устието на р. Камчия/. Най-голям брой айсберги в района на Нюфаундленската банка (плитковина) се наблюдава през периода май — юни. В периода септември—януари не са наблюдавани айсберги.

Най-големият айсберг, измерен южно от Нюфаундленд, е бил с размери:височина 80 м и дължина 5 1 7 м.

AFCysBHБавният процес на образуването на леда в ледника води до образуването на множество малки въздушни мехурчета в него, така че обемът на въздуха в един айсберг заема около 15% от общия му обем. Това се отразява на „газенето“ на айсберга във водата (дълбочината, на която е потопена под-водната му част). Така че то не зависи само от гъстотата на морската вода, а и от количеството въздух в айсберга. По данни на американския учен Смит, отношението на височината на един айсберг към газенето му зависи и от неговата форма. При един плосък айсберг то е 1:7, айсберга със заоблена надводна част — 1:4, пирамидалния — 1:3, островърхия — 1:2. При пирамидалния айсберг в последния стадий на разрушение това съотношение става 1:1.

Много често се поставя въпросът, каква е продължителността на живота на един айсберг. Да се отговори на този въпрос точно е доста трудно. Продължителността на съществуването на един айсберг е функция от различни фактори, като: форма на айсберга, съдържанието на земни примеси, неговия цвят, степента на ерозията вследствие на дъждовете, метеорологичните условия в района на плаването му и т.н. Това са все фактори, които не могат да бъдат определени предварително.

За арктическите айсберги след многогодишни наблюдения е установено, че след като преживеят първата си зима, те преживяват не повече от 2 години. По начало още с освобождаването на айсберга и началото на неговото пътуване започва и началото на неговия край. Подводната част е подложена на непрекъснатото въздействие от страна на морската вода, която бавно, но сигурно я разтопява, образувайки големи пещери или остри издатъци било до повърхността, които понякога стърчат на няколко метра встрани от надводната част на айсберга. Тези израстъци се наричат – таран или шпори.

icebergНадводната част на айсберга от своя страна също е подложена на непрекъснатото въздействие на атмосферните явления и слънчевата радиация. Ако тя е напукана и съдържа земни примеси, тогава процесът на разрушаването се ускорява и води до откъсването на огромни ледени блокове. В момента на откъсването им се чува трясък, подобен на оръдеен изтрел, а при падането им във водата се произвежда звук, наподобяващ далечна гръмотевица. Откъснатите блокове са доста големи и се делят на два вида: Growlers — мърморковци. Името им произлиза от характерния звук, който издават при потапянето си и изплаването от водата при вълнение(Growl — англ. ръмжа, мърморя). Те обикновено стърчат не повече от един метър над водата и имат площ около 20 м2. По-големите блокове, откъснати от айсберга, се наричат Bergy Bit Надводната им част е висока до 5 м и площ от 100 до 300 м2. И едните, и другите са опасни за корабите.

Разтапянето на подводната част на айсберга води до нарушаване на стабилитета му и той се накланя или обръща.

Антарктически айсберги

Разчупванията на леда в Антарктида се извършва в мащаби съвършено непознати за която и да било част на света. Затова и айсбергите на Антарктида смайват със своите размери. Те се получават или от разчупването на ледените маси, обкръжаващи Антарктида, или от огромните ледници на този континент. Тук всичко смайва окото със своите необичайни размери. Докато дебелината на леда в един ледник в Гренландия е около 1 км, то в Антарктида се срещат ледници с дебелина на леда до 4,5 км. Най-дългият ледник в Антарктида, който се влива в Морето на Рос, е дълъг 750 км. Дълбочината му под водата достига до 180—200 м.

За съжаление до нас още не са достигнали сведения относно изследванията на ледниците и айсбергите на Антарктика. Но по своята форма те са главно два вида: плоски, които произлизат от ледения шелф на Антарктида, и гребенообразни или островърхи, произхождащи от ледниците на Антарктида.

В сравнение с айсбергите на Гренландия плоските айсберги на Антарктида имат колосални размери. Плоски айсберги с дължина една миля и вертикални правоъгълни стени, високи по 10—15 м, са нещо обикновено и се срещат със стотици във водите на Антарктика. През 1854 г. в точка с координати 44° южна ширина и 28° западна дължина е бил срещнат айсберг с размери 120 на 75 км и височина 90 м. Капитанът на китобойния кораб Odd I е съобщил, че на 7.1.1927 г., на около 50 мили североизток, от остров Кларънс от групата на Южните Шотландски острови е наблюдавал айсберг, дълъг 90 мили и висок 35 м. Тези огромни размери им осигуряват и по-дълго съществуване. Според някои автори антарктическите айсберги съществуват около 4 години — според други до 10 години.

676Цветът на айсбергите е обикновено матово-бял с нежни нюанси на синьо и зелено. Често по айсбергите се наблюдават мръсни ивици или пък самите айсберги могат да имат жълтеникав цвят. Това се дължи на части от почвата, които ледникът остъргва по своя път към морето. Брилянтеният блясък, който се получава в ясно и слънчево време, се дължи на дълбоките пукнатини в стените на айсберга и безбройните въздушни мехурчета, които пропускат и отразяват слънчевите лъчи на дълбочина от 5 до 50 см в стените му.

Скоростта и направлението на движението на айсбергите в полярните морета в общи линии повтаря картината на повърхностните течения. Средната скорост на арктическите айсберги се колебае — 1 и 4 мили в денонощие. Във водите на Антарктика тя е по-голяма. В Морето на Уедл айсбергите се движат със скорост 5 мили в денонощие, а в Морето на Рос около 4 мили в денонощие.

Районите, „посещавани“ от айсбергите, също се различават за двете полукълба. Обикновено гренландските айсберги достигат до райони, южно от Нюфаундлендската банка, в редки случаи до 36° северна ширина, носени от студеното Лабрадорско течение, където се и разтопяват. Като куриоз може да се отбележи фактът, че айсберги са наблюдавани в района на Азорските острови и на около 400 мили югозападно от Англия. Антарктическите айсберги се приближават по-близо до Екватора. Средната им граница за Атлантически океан е 44° ю.ш., за Индийския океан е 45° ю.ш., а за Тихия — 50°.

Потъването на „Титаник“ стана причина да бъде включена една нова по същество клауза в Конвенцията за защита на човешкия живот на море от 1913 г. В тази клауза се възлага на бреговата охрана на САЩ да организира наблюдението и оповестяването на състоянието на ледовата обстановка в районите на Северозападния Атлантик. Информацията за състоянието на леда по р. Св. Лаврентий и нейното устие, крайбрежните води на Нюфаундлънд и Лабрадор бе възложено на министерството на транспорта на Канада за времето от м. декември до м. юни включително. Ледовият патрул започва своята дейност през 1914 г. и продължава и днес с малки прекъсвания през двете световни войни.

Днес за наблюдение състоянието на айсбергите се използват корабите на ледовия патрул, авиацията и метеорологическите спътници, които оказват неоценима помощ в това отношение. Получената информация се обработва и излъчва по радиото. В тази информация се дава състоянието на ледовете в района и координатите на откритите айсберги в обследвания район. Ако бъде открит айсберг, който е „прекрачил“ границите на разпространението на айсбергите, за него започва да се води отделно наблюдение. Мястото му, посоката и скоростта на движението му се оповестяват всеки 12 часа от радиостанцията Сент Джонс, разположена на о-в Нюфаундленд. През ледовия сезон се излъчват и факсимилета на картите с означено върху тях състоянието на ледовата обстановка и разположението на айсбергите в района към момента на наблюдението.

imagesНеоценима помощ дават в това отношение снимките, направени от спътниците и излъчените техни факсимилета с разрешителни възможности до 60 метра. В допълнение на патрулната служба в районите с айсберги и възможна поява на айсберги, корабите на ледовия патрул се занимават и с океанографски изследвания. По-специално те следят посоката, скоростта и температурата на теченията в района, които сведения впоследствие са ценно помагало при прогнозиране посоката на движението на айсбергите. Освен това тяхно задължение е да оказват Помощ при възникнала необходимост в техния район.

След всичко дотук казано, е съвсем естествено да възникне справедливият въпрос: води ли се някаква борба с айсбергите и докъде е достигнала тя в съвременния етап на развитие на науката.

Действително в тази насока са правени опити за разрушаване на айсбергите посредством артилерийски обстрел, поставяне на големи количества взрив в самите айсберги и взривяването им, покриването на айсбергите със слой от специални черни сажди, които да намалят отражението на слънчевата радиация, но нито едно от тези средства не е дало очакваните резултати. Единственото сигурно средство за избягване на сблъскването с тях сега/засега е навременното им визуално откриване. Без да пренебрегваме съвременните радиотехнически, акустически и хидро-акустически средства, ние трябва да се отнасяме много внимателно и с известна резервираност към данните, получавани от тях. Известни са случаи, когато доста големи айсберги не са били откривани от корабните радарни станции. Причината се крие в отражателната способност на стените им, която невинаги е задоволителна. Приборите, работещи на принципа на насочените ултразвукови вълни, засега също имат ограничен район на действие.

Остава все още в основата на наблюденията старото и изпитано средство на добрата морска практика: при лоша видимост и в райони, където се очаква среща с айсберги, намаляване хода на кораба, усилено слухово и визуално наблюдение, съчетано с умелото и грамотно използване на наличните на кораба радиотехнически средства за корабоводене.

Снимки и видео: Интернет; Текст: Петър Софийски; Алманах ФАР87

[/vc_row]



Прочетена 22226 пъти
Tags:
, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Няма коментари

Коментирай