Малка история на Риболовната мрежа

17 Ное. Малка история на Риболовната мрежа

На всяка картина или фотография, която според замисъла на автора трябва да показва типично рибарско село, може да се види мрежа, провесена на пръти или простряна на брега да се суши. В нашето съзнание мрежата и риболовът са нещо неделимо.

Но това не винаги е било така. Напротив, в сравнение с възрастта на риболова мрежата е сравнително „младо“ изобретение, макар че има зад себе си няколко хиляди години. Много исторически факти говорят, че мрежата се използвала първо при лова, а след това при риболова. Това, че мрежата е сравнително „младо“ изобретение, ни говори и фактът, че в Европа символ на риболова не е мрежата, а тризъбецът на Нептун (Посейдон). Този тризъбец не е нищо друго, а древният шиш, който употребявали при лова на тон риболовците в Средиземно море. Така че за древните гърци и римляни не мрежата, а шиш е типичното риболовно съоръжение. Шишът бил толкова важен за тях, че станал символ на бога на моретата.

В някой страни дори и в наше време уловът на риба с мрежи е на второ място в сравнение с другите начини на риболов. За значително по-късното появяване на мрежата в риболова свидетелства това, че митовете и легендите на народите, които живеят около северните морета, а даже и по брега на Тихи и Индийски океан, често се разказва как боговете или героите учат хората да правят мрежи. Плетенето на мрежи е особено изкуство – то е сродно с умението да се кове меч  или да се строи кораб. Това изкуство, казват митовете, се владее само от избраниците, тези, към които боговете са благосклонни. В наше време всеки начинаещ рибар трябва да умее да плете мрежа. Трябва да се признае, че днес при високо развитото промишлено риболовство изкуството да се изработват мрежи постепенно се забравя. На съвременните риболовни траулери вероятни има не повече от няколко човека, които могат да плетат мрежа и да я кърпят.


Дълго време преди боговете да научат хората да плетат мрежи, животните са ги използвали за свои цели. Всички познаваме паяжината. Но тя не е единствения пример за мрежа, която съществува в природата. Представителите на животинския свят, за да се сдобият с храна, използват приспособления, които също можем да наречем мрежа. Някой видове водни животни правят такива мрежи, за да уловят планктон. Мрежата която плете личинката на ручейника от вида Hydropsyche, има много правилна форма и прилича на съвременната станционарна мрежа.

Разбира се, човек се е научил да изработва мрежи за лов и риболов не по някакви природни модели. Неговата технология за изработването им е съвсем друга. През вековете тя се е изменяла в значителна степен и е станала съвършена в резултат на търсения и творчески постижения.

Както и при лова, появяването на риболовната мрежа било предизвикано от необходимостта да се постави на пътя на рибите някакво препятствие, което да не им позволи да избягат, а после да бъдат извадени от водата. За тази цел не е необходимо задължително да имаме мрежа в съвременния смисъл на думата. За да се прегради пътят на рибите в заливи, бухтички или рекички, може да се направи каменна или землена преграда – бент. Такива бентове са известни във всички краища на земята. Те се използват главно в приливно-отливните зони и задържат по време на отлива рибата. В такива случаи те се правят постоянни. Има обаче бентове, които, са за еднократно ползване и се издигат непосредствено в процеса на риболова, а после не се използват. Такива са бентовете, които правят жителите на Океания. Големи групи, понякога повече от сто човека, се събират и заграждат набелязаното ято, след което бързо издигат от късове корали преградна стена и отрязват пътя за отстъпление на рибата. Да се събере след това рибата, обградена от стена, не представлява трудност. Каменни стени могат да се издигат и във вид на сложни лабиринти, каквито например правят аборигените на Австралия. Ето защо е прав може би японецът Нашимура, като нарича каменните бентове „изкопаеми останки от древни риболовни въжета“.

По-късно по всяка вероятност каменните стени били заменени с леки преносими стени от тръстика, бамбук и дървесни клони. Тези стени представлявали примитивни тръстикови рогозки или изкусно изплетени ивици от разцепен бамбук, като технологията на изработването им много наподобява днешното плетене на кошници.

Както по-лесните за изработване и по-удобни плетени прегради заменили грубите бентове, така и плетените прегради от своя страна отстъпили мястото си на мрежови стени от различни влакнести материали. Обаче в много страни, където има достатъчно много природни материали, удобни за плетене (бамбук, лико и др.), и където име евтина работна ръка, и сега дори се предпочита ограждането да става не с мрежи, а с твърди плетени прегради.

Примитивна мрежа

Примитивна мрежа

Освен това изплитането на мрежи от природни влакна изисква в сравнение с твърдите прегради много повече грижи, освен ако са изработени от евтини материали като трева или слама. В миналото японците правили от оризова слама някой видове капани: този материал те употребяват и днес за изработване на по-сложни ловни съоръжения. Сицилианските рибари използват особен вид трева за изпитане на капани за тон. Те са толкова евтини, че не ги вадят от водата и не ги заменят с нови, докато не изгният.

В древността постоянната форма на „окото“ на мрежата са се смятали за най-важните качества на риболовната мрежа. Постигането на еднакви размери и постоянна форма на „окото“ много зависи от материала, от който се изплита мрежата. Докато за тази цел се използвали груби и твърди материали, това се постигало лесно. Такива били мрежите, изработени от лико, на които всеки следващ ред се провисва от „очите“ на предишния. Разбира се, такива „безвъзлови очи“ оставали постоянни, защото самата мрежа бива закрепена на рамка. В случая не е необходимо да се завързват възли.

Безвъзлова мрежа

Безвъзлова мрежа

По-устойчивата форма на мрежовото платно била поучена посредством еднократно или многократно взаимно усукване на нитките на „очите“. В скандинавските музеи има показани и запазени до наши дни останки от усукани по този начин древни мрежи, направени от липово лико. За пръв път те били открити в пластовете торф из датските блата, а по-късно и в някой старинни риболовни капани. В сравнение с обикновеното провисване за получаване на „очи“, усукването на нитките представлява значителна крачка напред.

Дотогава се използвали само твърди материали, описаният по-горе метод с еднократно или многократно усукване на нитките напълно задоволявал рибарите. Той се използва дори и в наши дни за изготвяне на винтери, тралове и други риболовни съоръжения, при които материалът за мрежата е проволка или когато мрежата се държи разтегната и неподвижна чрез рамка. Например така се изработват капаците за кошници на рибарите от Малта и Канарските острови.

Усукана мрежа

Усукана мрежа

Когато се започнало използването на мрежи от по-тънки материали, само едно усукване вече не било достатъчно, за да осигури на „окото“ постоянна форма и фиксиран размер. Появил се нов метод за плетене на мрежи, при който конецът, който образува всеки следващ ред, се завързвал с възел към „окото“ на предния ред. Поради това, че останки от древни мрежи, изработени по този метод, за пръв път били намерени в места с доисторически наколни жилища в едно швейцарско село, възелът, с който били вързани мрежите, нарекли „наколен“ възел.

mreja-ot-likoТази техника на приготвяне на риболовни мрежи била много по-разпространена, отколкото се предполагаше. Оказа се, че наколният възел е известен и на древните африкански рибари от басейна на Конго, на жителите на Океания и на перуанските рибари, които плетели мрежите си по аналогичен начин. При прилагането на този метод мрежите вече са възлови, а не безвъзлови.

Възелът не се приплъзва и „окото“ остава постоянно само когато за изработването на мрежата се използва груб материал. Но ако се използва гладък материал, възелът може да се приплъзне напред или назад по гънката на „окото“ от предния ред. Приплъзва се възелът и в случаите, когато е направен по друг начин, така че да наподобява разтворен рифов възел. Той остава неподвижен само в случай, когато мрежата е изработена от груб материал. Известно е, че мрежи, изплетени с такъв възел, са използвани от древните африкански риболовци. Такъв възел използвали и перуанските рибари в доколумбовото време. Във връзка с това, че този възел много се среща в древните мрежи, които са намерени при разкопки на рибарски селища в Перу, той бил наречен „перуански“ възел.

Колкото по-добър ставал материалът, от който се изработват мрежите, т.е. колкото по гладки и равни са нитките, толкова по-трудно ставало при плетенето на мрежите да се спазва равномерността на „очите“. Възлите се приплъзвали и формата на „окото“ се изменяла. Необходимо било да се намерят нови начини за завързване на възлите, при които постоянно да се запазва формата на „очите“.

Перуанският възел е интересен с това, че много прилича на широко разпространения в наше време, особено в азиатското риболовство, рифов възел. Различията между тях са само в това, че когато се връзва рифов възел, прехвърлянето на края става по малко по-друг начин, вследствие на което всяка гънка от предния ред участва в образуването на възела. Благодарение на това се постига задоволително постоянна форма на „очите“, което напълно устройва рибарите.

Перуански възел

Перуански възел

В старината риболовна литература този възел често се споменава като „китайски възел“. Съгласно статистиките, при плетенето на мрежи този възел от година на година губел значението си. Причината се крие в това, че той не създава достатъчно надеждно затягане на възлите на мрежата при използване на синтетични материали, които намират все по-широко приложение в съвременната промишленост за плетене на мрежи. При изработването на мрежи от гладки нитки е необходимо прилагането на възли, които не се приплъзват . Ето защо все по-голямо значение придобиват така наречените „тъкачни“ възли.

Тъкачен възел

Тъкачен възел

Изработването на мрежи посредством тъкачните възли се практикувало в Северозападна Европа още в стари времена. Това се потвърждава от проучването на останки от мрежи от каменната епоха, та дори и по-стари с четири, пет хиляди години. Те са намерени преди петдесет години във финските блата, а не отдавна откриха такива и в блатата на Шлезвинг-Холщайн (Германия). Има свидетелства, че тъкачният възел е бил известен и в Северна Америка още преди Колумб. Това дава основание да се смята, че тъкачният възел е колективно изобретение на европейските и американски рибари, които в далечните времена рамо до рамо са ловували по богатите с риба банки в Северния Атлантик.

В наши дни тъкачният възел е много разпространен както в европейското, така и в американското риболовство. Болшинството автоматични машини за мрежи, независимо дали са произведени в Азия, Европа или Америка, тъкат мрежи с помощта на този възел.

Както вече беше отбелязано, в древността рибарите познавали безвъзлови мрежи. И в съвременното риболовство, например за улов на мекотели чрез драга в Канада, понякога се използват съвсем прости безвъзлови мрежови платна, „очите“ на които се получават, като се съединят връвите  със специални метални скоби. Днес се използват доста сложни безвъзлови мрежи, изработени от машини. От началото на петдесетте години в много страни се използват машини за безвъзлово тъкане на мрежи. Те работят или по японска технология по пътя на усукване на пресичащите се мрежови нитки, или по метода Рашел, изработен в Европа. Неотдавна в Германия беше въведен още един метод за изработване на безвъзлови мрежи, при които „очите“ се получават не чрез усукване на нитките, а чрез  взаимното им преплитане в мястото на тяхното пресичане.Но и тъкачния възел не всякога осигурява стабилна конструкция на мрежите, изработени от съвременните, много гладки нитки на синтетичните материали. Затова вместо простия тъкачен възел понякога се прилагат двойни възли от различни видове. Когато връзването на двойни възли от машината излиза много скъпо, тогава се прилагат прости възли, които после се фиксират посредством термична или химична обработка на мрежовото платно (влакното на възлите се разтапя и възелът здраво се заварява).

Възел по метода Рашел

Възел по метода Рашел

Накрая трябва да се спомене, че от момента, когато се появиха синтетичните влакна, възникна идеята, че е по-добре въобще да не се връзват с възли мрежите, а да се изработват, като се слепват или запояват, или дори като се изливат в специални форми. Ако тези идеи бъдат осъществени, технологията на изработването на съвременните мрежи ще стане подобна на тази, която „измислиха“ много преди нас паяците и личинките на ручейника.

Поради нетрайността на всички естествени текстилни материали до нас почти не са стигнали останки от древни мрежи. За читателя е ясно колко продължителен път е изминат от времето на първите безвъзлови мрежи до съвременните приспособления за риболов, изработени от синтетични материали.

А по-нататък? Вече се чуват гласове, които предричат близкия край на ерата на мрежовото риболовство и въвеждането в недалечно бъдеще на машини от типа на селскостопанските комбайни, които няма да ловят риба, а ще я събират от специални рибовъдни плантации.

Автор: А. Брандт; алманах ФАР 86



Прочетена 33184 пъти
Няма коментари

Коментирай