Малка история на котвата

04 мар. Малка история на котвата

Както морската археология, така и историята на котвите дължат много на подводното плуване. Откриването и методологичното изследване на потънали кораби, често доста стари (някои от 500 години пр.н.е.), позволиха да се попълнят познанията ни, които доскоро бяха ограничени вследствие малкия брой документи. Появяването на първите железни котви беше достатъчно точно датирано благодарение на систематичното обследване на потънали кораби, повечето от които се намират в Средиземно море. А използването на каменните котви се простира от най-дълбока древност до наши дни. В Персийския залив композитните котви все още се използват, а в Източно Средиземно море те се използваха доскоро. Каменните щокове към котвите не са включени в настоящата класация, защото те са само част от дървените котви. Още повече, че познатите единични екземпляри не са датирани. Според някои констатации, правени въз основа на изследвания на дъното на Маратонския залив и източно от Сицилия, възможно е каменните щокове да са съвременници на оловните, но са били използвани от по-бедните моряци, които нямали възможност да си купят олово.

КАМЕННА КОТВА

232369Практически е невъзможно със сигурност да се датира намерена на дъното каменна котва. Единственият метод е да се сравни котва, произхождаща от археологически находки, които вече са описани. Благодарение на колекция обрядни каменни котви, запазени в храма на обелиските в Библос (бронзовата епоха — 1900 година пр.н.е.), можаха да бъдат датирани намерените на дъното на пристанище Тир каменни котви. Но вероятно използването на каменните котви е значително по-отдавнашно.

Анализирането на намерените обекти показва, че каменните котви според предназначението си могат да се групират и дори някой от тях да се датират.

КОТВА – ТЕЖЕСТ

Това е просто един камък с дупка за въжето. На неравно дъно тя ще държи, но по пясъчно дъно ще се тътри.

ПЯСЪЧНА КОТВА

Представлява малък плосък камък, на който са пробити поне четири дупки. В три от дупките се заклинват пръчки, които стърчат от двете страни на камъка и задържат котвата по дъното. Последната дупка служи за завързване на въжето.

СМЕСЕНА ИЛИ КОМПОЗИТНА КОТВА

Нарича се така, защото може да се използва както на каменисто, така и на пясъчно дъно. На триъгълната и повърхност са пробити три дупки: на върха — за въжето, а в краищата на основата остават две дупки за пръчките.

КОТВИ С ОЛОВЕН ЩОК

Котва, която е станала емблема на династията Селуциди и ни позволява да я датираме като не по-късно от IV век пр.н.е. Някои автори предполагат, че тези котви са съществували дори през VII век пр.н.е., но ограниченият брой находки не позволява по-задълбочена датировка.

ЖЕЛЕЗНИ КОТВИ

Този тип котви изисква съществуването на веригата, която замества въжето. По време на галските войни Юлий Цезар се учудвал на веригите, които венетите използвали на корабите си. Сега в Дорчестърския музей има една котвена верига. Намерена в Уесекс във венетски укрепен лагер. Според Кусто оловният щок е бил необходим за котвите с въже; тежестта в горната част на котвата компенсира тангенциално натежение на въжето. Без тежестта щокът ще се повдига и лапата на котвата ще се откача от дъното. Използването на верига намалява влиянието на щока. Той вече служи само за да поддържа котвата в това положение, при което една от лапите е забита в дъното.

КОТВИ С ДЪРВЕНА ОБЛИЦОВКА

По времето на Мусолини при една обширна драгажна операция в езерото Неми, били намерени и извадени два римски кораба с пълно комплектовани котви. Тези котви, които са съвременници на котвите с оловен щок, били в отлично запазено състояние — дървото, желязото,оловото и въжетата. По това време експертите са мислили, че облицоването на котвите с дърво се е извършвало с цел да се увеличи носещата им повърхност и да попречи на котвата да потъне в тинестото дъно. Учените вярвали, че това са езерни котви. Откриването на две подобни котви в Агде ни кара да мислим, че те са били употребявани и на море.

Железните котви от Неми са били съвременници на Калигула. Те са по-млади от котвите на венетите и това ни кара да вярваме, че по това време все още техниката в Атлантика и Средиземноморието не са си влияели.

Системи от талии за изтегляне и вдигане на котвата

Системи от талии за изтегляне и вдигане на котвата

В резултат на подводните изследвания се установи, че на определени места се намират много котви, например в антични пристанища, близо до някои плитчини и брегове, какъвто е случаят с платото Шевър до Марсилия, или около нос Бон в Тунис. Там са открити както котви с щок, така и каменни котви с много дупки, но не и котви с една дупка.

Според някои автори, обяснението за наличие на оловни и каменни котви върху плитчините е в това, че корабите не можели да плават спрямо вятъра и появяването на насрещен вятър ги е задължавало да хвърлят котва там, където могат да чакат благоприятен вятър.

Тази хипотеза изглежда приемлива, ако се отнася за кораби с малък тонаж — крайбрежни или риболовни, докато при по-големите кораби проблемът не стои така.

Ако се върнем към римско време, ще видим, че тогава са съществували едновременно няколко типа котви. Учудващо е защо авторите, които проучват тези проблеми, не казват нищо, че е напълно възможно на един кораб да се намират различни видове котви. Това е практика, широко разпространена както в средновековието, така и в съвремието.

В средните векове на всеки кораб имало и една котва с по-големи размери „котва – господарка“ или „котва на милосърдието“. Тя се е използвала много рядко. След като на кораба са опитали всички средства, за да се избегне изхвърлянето на брега, остават тези котви — главната упора и като последна възможност, най-голямата от тях: „котвата на милосърдието“. Във френските текстове тя се нарича още „Sacra ancora а в английските — „sheet aneker“. Понякога тази котва получавала и кръщелно име, например „Магна анкора вовата Мария“. Тези и други примери, които сме извлекли от архивите на Бордо, между другото свидетелстват, че по това време още не е съществувала котвената верига. Изглежда, че веригите на венетите са изчезнали заедно с тях. Средновековната котва това е желязна котва с щок. Тя се използва както на търговските, така и на военните кораби до XVII и XVIII век.

Всеки кралски кораб имал най-малко четири котви, чиято тежест се изчислявала според формулата: квадратът на най-широкия бимс умножен по 3,16.

Така например котвата на един кораб, на който най-широкият бимс е 20 стъпки (6,5 метра), ще се пресметне: 20 х 20 х 3,1 6 = 1270 ливри (или 622 кг).

Използването на конопени въжета е принуждавало моряците да работят с много тежки котви. Диаметърът на тези въжета бил толкова голям, че те можели да се увиват около котвения шпил и за да се изтегля котвеното въже. Практикувала се е една доста сложна система, наречена „турнвира“.

1 - Котвено въже 2 - Нос на кораба 3 - Турнвира 4 - Котвен шпил

1 – Котвено въже
2 – Нос на кораба
3 – Турнвира
4 – Котвен шпил

„TУPH – ВИРА“

Това е едно въже дълго приблизително 20 метра (за фрегатите), на което двата края са съединени чрез сплетка така, че да представлява един обръч. По цялата дължина на „турн-вира“ на известни разстояния са направени възли, наречени „ябълките на турн-вира“. Към възлите са закрепени къси парчета тънко въже, което чрез усукване да захваща котвеното въже. Единствено „турн-вира“ се натяга чрез котвения шпил и неговите възли предотвратяват приппъзването, а котвеното въже се изтегля на малки порции чрез тънките въженца, които един-двама моряци закачат и откачат по време на вадене на котвата. Котвеното въже веднага се вкарва на дъното на кораба, като по този начин се понижава центърът на тежестта му. Според морската енциклопедия на Виал дьо Клербоа „използването на това изобретение се е налагало, защото котвеното въже е било много дебело и му е липсвала гъвкавост, за да бъде усукано около котвения шпил, и единствено с помощта на „турн-вира“ то е можело да бъде изтегляно, за да се вдигне котвата.“

През XVIII век корабите винаги се закотвяли на две котви; наричали тази маневра „на вилка“. „Турн-вира“ давал възможност да се използва един котвен шпил за двете котви, иначе би било необходимо да има два котвени шпила. Разбира се, маневрата продължавала много дълго и когато трябвало бързо откотвяне, обикновено отрязвали котвените въжета (като преди това закрепвали към тях буйове) и след време идвали да си приберат котвите.

През XIX век използването на парните шпилове и железните котвени вериги постепенно елиминира този метод, като първо бе изхвърлен от военния флот, а после и от търговския.

Текст: Патрик Вилиер



Прочетена 8772 пъти
Tags:
, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Няма коментари

Коментирай