28 ян. Манастирът „Св.Стефан“ – Несебър
Носът в най-източната точка на Несебър, или както всички местни хора го знаем: естефанос, по-точно – нос Св.Стефан, има интересна история. На мястото на което, в момента има струпване на каменни блокове, се е издигал манастир, с името на Свети Стефан.
По местни предания, около 1820-та година, след земетресение и последвали силни морски бури, причинени от силния източен вятър. Се отцепва част от сушата – парчето, точно на което се е намирал манастира. Поради състава на почвата и откритото към морето разположение, той малко по малко започва да се руши. Морето започва да подкопава варовиковата скала и да изземва от почвения слой.
Започналото бързо рушене и неблагоприятните метеорологични условия, подтикват местните хора да вземат решение за преместването му /или по-скоро всичко което е можело да бъде пренесено/.Това се случва около 1850 г.
По това време, сегашната църква „Свети Стефан“ или т.н. “Нова Митрополия” изградена в периода ХІ-ХІІІ век, е носела името на пресветата Богородица. Във тези години е имало две църкви на които за патрон е била избрана, божията майка. Именно поради тази причина, точно тази църква става приемник на името на светеца – Св.Стефан, което носи всъщност и до днес.
Започва се изграждането/пристрояването на притвор, към съществуващата църква и пренасянето на икони, утвар… и др. Камъните от полуразрошения манастир се използват за градежа на притвора. Старите хора казват, че смокиновото дърво, което в момента се намира в двора на църквата е пренесено от разрушения вече манастир.
В момента църквата „Св. Стефан“ функционира като музей и е един от редките паметници в нашата страна с добре запазени стенописи от ХVІ-ХVІІІ век.
От манастирът „Св.Стефан“, който се е намирал в най-източната точка на Несебър е останало това:
На изток, навътре в морето продължава риф, който е плитък, с дълбочина – от 50см до около три метра и широк 3-7 метра. През него рибарите избягват да минават и го заобикалят за да не се удари и повреди лодката. Идеален е за подводен риболов, както върху рифа, така и покрай него – има пръснати купчини с камъни, които са идеално укритие.
пп. Към харпунджиите – Там живеят видове които спокойно може да пощадите – Дори и на състезание!
Iliana
Публикувано в 23:26h, 12 септемвриА стенописът на картинката е от църквата „Св.Спас“.
Антон Костадинов
Публикувано в 11:17h, 14 септемвриТочно! Във Свети Стефан е идентична със съвсем малки разлики… Но е в много по-лошо състояние.