Медуза – Горгона медуза

23 Ное. Медуза – Горгона медуза

Има ли връзка между медузата, като морско същество и Горгона медуза от гръцката митология? Защо точно медуза, а не някое друго създание? Еднозначни отговори на тези въпроси не може да се дадат, поради ред причини. Но можем да разгледаме, връзката между двете от една, малко по-различна перспектива.

Коя е Горгона медуза?

На гръцки: Μέδουσα, Медуса — „страж, защитничка, повелителка“) е най-известната от сестрите горгони, трите дъщери на морските чудовища Форкис и Кето. Легендата, разказва за чудно красива девица, служила в най-големия храм в древна Елада – Акрополът. Този храм бил издигнат в чест на богинята покровителка на града – Атина Палада.

Атина, като богиня на мъдростта и войната, била непримирима. Митологията я представя като девица и защитничка на целомъдрието. Тя била строга и изисквала пълно отдаване от своите жрици. Които не само се грижели и служели в нейния храм, но и било задължително да са невинни и чисти.

Медуза била най-красивата девойка в храма на Атина. Тя се била отдала на служене и богинята и се радвала искрено. Освен че била много хубава, имала много красива коса, с която се гордеела. Един ден обаче богът на морето Посейдон забелязал прекрасната девойка и я поискал за себе си. Посейдон направил всичко възможно твърдостта на младата девойка да бъде сломена. След много ухажване, сърцето на девицата трепнало и се породили чувства към бога на морето. Тя му се отдала и така нарушила обета си за целомъдрие, даден към богинята. Тогава, Атина проклела най-красивата си жрица и я обрекла на вечни мъки.

Кожата на Медуза се напукала и се появили, люспи като на змия. А косата, с която се гордеела, се превърнала в хиляди малки змийчета, които заплашително разтваряли паст, щом някой се приближи към нея. Атина превърнала Медуза в чудовище – в горгона. Тя станала грозна и отблъсваща, така че никой да не смее да се приближи до нея. Освен това, за да е сигурна, че повече никога няма да бъде с мъж, Атина проклела Медуза и така всеки, който се приближал до нея и тя го погледнела, се вкаменявал. С годините дворът на мястото, където живеела сама горгоната, се изпълнил с фигури на вкаменени от нея хора. Всички я избягвали и се страхували от нея, никой не искал да загуби живота си по толкова зловещ начин. Така Атина обрекла Медуза на вечна самота.

Ето защо главата и се изобразява върху мозайки. Тя пази дома и напомня на крадците, а и на всеки гост, решил да прояви неуважение към домакините, че ако има и най-малко колебание в сърцето си, ще бъдат вкаменен, както горгоната е вкаменявала своите гости.“

Защо точно Медуза?

Всеки опитен рибар по нашето черноморие знае, че „хищната риба е най-често сред медузата“.  Не само паламуда, лефера, сафрида…, общо взето всички хищници наобикалят и търсят храна на „обичайните“ места. Там, където малките намират убежище. А медузите са идеалното убежище. Медузата се храни с зоопланктон, малките рибки също. За 700 милионното си съществуване, нервната система на медузата е идеално пригодена за намирането и привличането на храна, която е и жизнено необходима за малките рибки. Така че може да се каже, че като една „пазителка“ дори им помага в търсенето и намирането на храна. В турския език са я наричали, и все още я наричат Морска майка…

Много често може да се наблюдава, ракът плувец, яхнал медуза от вида Rhizostoma pulmo. Каква е причината за това поведение? Естествено, може само да се гадае, но въпреки всичко, познавайки донякъде поведението на раците и тяхната естествена среда, ще се опитам да дам някакво логично обяснение.

• За да се скрие от своите врагове, ракът плувец се крие от тях като се заравя в пясъка. Затова обитава предимно пясъчно дъно. Когато преминава през скалиста местност, ракът не е в собствената си среда, той не може да се скрие и да стане невидим в пясъка. Тогава става лесна плячка за Лаврака или някой друг хищник! Може би, ракът плувец използва медузите за да се прикрие и придвижи през опасния район.
• Друга възможна причина е да търси убежище при нападение от опасен хищник и е принуден да използва медузите като убежище, както правят малките рибки.
• Последната фаланга от „кракът“ на рака плувец е приспособена във вид на лопата, която му позволява да плува и да се мести бързо по водния стълб. Това е много опасна среда, където липсата на приют не позволява използването на ефективна стратегия за оцеляване. Способността му да се скрие в една голяма медуза, определено е ключ към успеха в условията на оцеляване.

Разбира се, това са само предположения. Но е неоспорим факт, че медузата „вози“ и пази раците.

A през нощта медузите често са заобиколени от малки скитащи червеи.

Едни от любимите ми морски обитатели са медузите. При всяко гмуркане, отделям поне по 10 минути в наблюдение на грациозното им плуване и ефирното, прозрачно тяло – действа ми много релаксиращо. Смятам, че медузата е малко позната и недостатъчно отценена. Наскоро четох статия за „регеративните“ качества на някой от видовете и как могат да самоизграждат липсващи части на тялото си. Със сигурност това няма да е последната статия на тема – Медузи.

Използвани източници:

https://tokorazisto.wordpress.com

http://www.naturamediterraneo.com

Снимки: Димитър Голодов, Ивелин Кръстев,  Stefano Guerrieri

Прочетена 54292 пъти