Методи за търсене под вода

05 февр. Методи за търсене под вода

Значителна част от извършваните от леководолази работи при обследване на определени участъци от морското дъно или при археологически проучвания се заключава в търсенето на определени предмети. Колкото по-добре се познават методите на търсене под вода и по-правилно се прилагат съобразно обстановката и наличните технически средства, толкова трудът на леководолазите ще бъде по-ефективен.

Кръгово търсене.

Кръгово търсене със спомагателно въже

Кръгово търсене със спомагателно въже

Това е най-употребяваният, класически метод за търсене под водата в даден ограничен район. Кръговото търсене може да се приложи както при малка, така и при голяма видимост. Обикновено на мястото на предполагаемите находки или на изгубения предмет се спуска буй или се закотвя осигурителната лодка. Леководолазът се спуска по вертикалното спусково въже, завързва другото въже, с което ще търси, близо до котвата /най-добре на халка, нанизана на спусковото въже/, прави отстъп от центъра в зависимост от видимостта, по-ставя белег върху дъното или поглежда положението си спрямо слънцето, ако метеорологичната обстановка позволява това. После започва движението си в кръг, като се стреми въжето за търсене да бъде винаги леко опънато. По този начин се прави пълен кръг до мястото, означено със знак на дъното, или до същото положение спрямо слънцето. След това се прави нов отстъп съобразно видимостта под вода и се започва нов кръг. За по-сигурно може да се сложи предварително допълнителен ориентир на дъното /дълга алуминиева тръба, оцветена последователно бяло и черно/.

Дрброто познаване и владеене на кръговото търсене води до резултатно търсене, дори и при малка видимост под вода. През 1964-г. група леководолази демонтирахме перото на руля и балера на изследователския кораб „Девети септември“ на вода, като спестихме едно докуване. След като всички болтове бяха отдадени и перото на руля сапанирано, изваждането му бе осъществено с маневра, при която корабът се отдалечи от кея и опъна перото на руля. То увисна на сапана, но на дъното се изсипаха петата и лещовидният му лагер, върху който лагерува долният край на перото. Корабът се прибра до кея, а за леководолазите възникна нов проблем – намирането и изваждането на петата и лещовидния лагер при много малка видимост на дъното. Приложено бе кръгово търсене около въже с тежест, спуснато от лодка, и не след дълго търсените предмети бяха намерени.

Кръгово търсене с плаваща котва

Кръгово търсене с плаваща котва

Кръгово търсене може да се осъществи и от двама и повече леководолази, хванати един до друг на въжето за търсене на разстояние, позволявано от видимостта. Според някои справочници по водолазно дело след първия кръг и извършване на отстъпа вторият трябва да се прави в обратна посока. Това движение се прилага при тинесто дъно и течение, което носи мътилка, вдигната от леководолаза, Тогава първият кръг трябва да се прави срещу течението, а при движение в обратна посока да се изпревари идващата мътилка.

Интересен вариант на кръговото търсене се използува при търсенето на веха в мътна вода /упражнение „подводен слалом“/, който се нарича търсене с плаваща котва. Търсенето се извършва на „синьо дъно“, т.е. на 1—1,5 м от повърхността, като единствен ориентир за пълното завършване на кръга е слънцето. На сигналния си буй на дълбочина 1 м. леководолазът закачва тежест или лагокомпасната си установка, а свободния край на въжето на буя опъва срещу слънцето и започва кръг наляво или надясно. При това сигналният буй се премества, като описва окръжност с диаметър около 1 м, но описваната от леководолаза окръжност има радиус 8-10 м. При прехващане на вехата леководолазът усеща търкането на въжето и отива при нея.

Метод с успоредни галсове.

Метод с успоредни галсове, изпълняван от двойка леководолази

Метод с успоредни галсове, изпълняван от двойка леководолази

Методът с успоредни галсове има няколко разновидности, но при всички се използват потопени на дъното успоредни едно на друго въжета. Те завършват със съответни буйове, ограничаващи района за търсене. Леководолазът може да бъде насочван с водещо въже от осигурителна лодка, да се движи самостоятелно или в двойка успоредно на потопените спомагателни въжета или да се движи перпендикулярно на същите въжета по компас. При по-голям район на търсене леководолазът се буксира от акваплан или се движи с подводен скутер.

Методът с успоредни галсове се използува при търсене на потънали предмети или откриване на предполагаеми находки при големи площи за търсене. Воденето на леководолаза с лодка се прилага при обследване акваторията на пристанища при лоша видимост в придънните слоеве и осигурява оптимална безопасност на работещия под вода.

Търсене между две успоредни въжета с помоща на диагонално спомагателно въже - /S образно търсене/

Търсене между две успоредни въжета с помоща на диагонално спомагателно въже – /S образно търсене с двойка леководолази/

Галсовете могат да бъдат успоредни или перпендикулярни на спомагателните въжета. При по-голяма видимост двойка леководолази може да огледа дадена полоса с едно минаване в едната посока. Всеки от леководолазите се движи, като наблюдава спомагателното въже и полосата между двамата. При оглеждането на първата полоса въжето се премества напред на ново място. Ширината на оглежданата полоса зависи от видимостта под водата и се движи в пределите от 3 до 5 м.

При по-голяма прозрачност на водата може да се приложи и друг метод. Обследваната полоса се разделя предварително на равни части с колчета, върху които минават спомагателните въжета. Използва се и едно диагонално въже, до което се движат двамата леководолази, оглеждайки вляво и вдясно цялата полоса, след което диагоналното въже се премества на следващите колчета.

Методът с успоредни галсове бе успешно приложен при подводните археологически проучвания в района на нос Калиакра през 1965 — 1967 г. На дъното от дълбочина 1м перпендикулярно на брега се опъваха две жълто боядисани спомагателни въжета с дължина 120 до 150 м, ширината на оградения по този начин район бе 20 м. Обстойното проучване на дъното между въжетата бе извършвано с водене от лодка или по компас. По такъв начин само през 1965 г. бе огледана площ от дъното на морето в западната част на носа с дължина 1400 м и ширина 120—150 м.

Търсене с лаго-компасна установка.

Схема на търсене с лаго-компасна установка.

Схема на търсене с лаго-компасна установка.

Методът за търсене с лаго-компасна установка не изисква спомагателни въжета и може да се приложи при средна и голяма видимост под вода. При малка видимост методът не е резултатен, поради това че леководолазът не може да следи едновременно компаса, лага и непрекъснато променящия се подводен пейзаж. Обследването на района се извършва по схема, разработена предварително в зависимост от видимостта под водата и записана въху планшета на леководолазната установка. Наличието на прецизно тариран в метри лаг е условие за голяма точност на изпълняваните курсове.

Търсенето с лаго-компасна установка може да стане с успоредни курсове. Тази и други схеми на търсене се употребяват главно от подводните спортисти при търсенето на веха и от военните леководолази при обследването на по-големи райони. Методът може да бъде използван успешно и при професионални подводни операции.

Като разновидност на търсене с лаго-компасна установка може да се разгледа търсенето по схема с компас и подводен часовник.

Метод с насочване от повърхността посредством акустическа връзка.

Насочване на леководолаз с компас и подводен телефон по команди от осигурителния катер.

Насочване на леководолаз с компас и подводен телефон по команди от осигурителния катер.

Предполагаемият район, където е изгубена част или предмет, се маркира посредством четири буя или веха. Осигурителният катер се закотвя в средата на овехования район и от него се спуска излъчвателят на подводен безжичен телефон, чрез който се предават команди на леководолаза, носещ приемния пост на ултразвуковия телефон. Освен с телефон леководолазът е екипиран с компас, дълбокомер и личен осигурителен буй. Методът по своята същност е търсене с компас с тази разлика, че движението му се следи на планшет и курсовете му се задават от повърхността. Курсовете на движение на леководолаза, подавани по команда от осигурителния катер, могат да бъдат успоредни или комбинация от диагонални и успоредни курсове.

Методът е приложен за първи път у нас през август 1967 г. при търсенето на скъсана котва от 7500-тонния югославски кораб „Дубрава“. Овехован бе район с размери 250/200 м и осъществено търсене по описаната схема при трудни метеорологични условия, вълнение 2—3 бала и вятър 3—4 бала. След търсене чрез гъсто покрита мрежа от курсове бе установено, че в едната половина на овехования район котвата я няма. В началото на търсенето във втората половина обаче леководолазът попада на прясна следа от верига, в която на 30 см в тинята напипва самата верига. Леководолазът маркирал точното място и „Дубрава“ със собствени шпилове и с помощта на втори водолаз изважда веригата и котвата си.

Насочването на леководолаза може да стане и с подводен безжичен телефон на звукова честота, при който леководолазът чува командата направо, без допълнителен подводен пост.

Търсене с помощта на буксируеми носители на леководолаза.

Схема за обследване на район с буксируеми носители на леководолази.

Схема за обследване на район с буксируеми носители на леководолази.

Буксируемите носители на леководолази, или т. нар. акваплани,служат за придвижване под вода, имат добри експлоатационни качества и се обслужват сравнително лесно. Те могат да се използуват успешно за изследване на акватории в заливи и открити води, в които има интересни находки, да се търсят потънали учебни торпеда и поставени учебни или бойни дънни мини. Всички буксируеми средства за придвижване под вода позволяват на изследователя-леководолаз да се движи с по-голяма скорост и да наблюдава непосредствено подводния пейзаж.

Скоростта на търсене на обикновен акваплан без защитен обтекател е 2—4 възла /по френски данни до 6 възла/, без да има опасност струята да изхвърли маската или шланговете на леководолаза. За да се постигне скорост 5—7 възла и повече, се прибягва до буксируем акваплан със защитен обтекател. Защитният обтекател предпазва лицето и тялото на леководолаза от насрещната струя. Дишането на леководолаза е равномерно и икономично. Аквапланът със защитен обтекател се управлява леко, позволява да се изменя дълбочината на търсене и да се маневрира вляво и вдясно в широки граници по направление на движението на буксирния катер. Примерна схема за търсене с буксируеми носители на леководолази по метода на успоредните галсове е посочена по-горе. Разстоянието между два успоредни галса се избира според видимостта под водата и, съответно предвиденото разстояние за презастъпване между огледаните полоси. При добра видимост може да се направи комбинация от два, дори от три акваплана, като се теглят от един катер. В този случай аквапланите се движат на разстояние на видимост един от друг в строй „фронт“, „клин“ или „отстъп“. Това дава възможност да се увеличи обследваната при един галс полоса два или три пъти, но за целта се изисква по-голямо майсторство от включените в търсенето леководолази.

След първото си изпитание в района на Маслен нос с акваплана, построен в Института по океанография и рибно стопанство — Варна. бяха проведени редица успешни операции и множество експедиции. С него беше изследван заливът южно от село Варвара. за да се построят нови риболовни съоръжения. Той беше успешно използван и при подводните археологически експедиции на нос Калиакра през 1966 и 1967 г.. организирани от Военноморския музей — Варна. Беше огледана за находки ивица, широка 150 м и дълга 2000 м, на източния край на носа при дълбочина от 11 до 19 м.

Методи на търсене с други технически средства. Най-напред трябва да споменем за автономните носители на леководолази т.нар. подводни скутери. Те имат по-голяма маневреност от буксируемите носители на леководолази. Подводните скутери са снабдени с навигационни прибори — компас, дълбокомер и изкуствен хоризонт — по които може да се следи за приетата схема на търсене под вода. Скоростта на придвижване зависи също от видимостта под водата.

В зависимост от мощността на двигателя с подводния скутер могат да се придвижват един или двама леководолази. За търсене при по-големи скорости, както и при аквапланите се прибягва до защитен обтекател или подводният скутер се превръща в изследователска подводница — мокър тип. С такава подводница се изпълнява подводен маршрут без затруднения по компас, който трябва да се компенсира само за девиацията поради влиянието на електромотора.

Не на последно място като средство за търсене под вода трябва да споменем хидроакустичните прибори, еховизьори или сонари. Те действат на еднакъв принцип: един генератор подава кратък ултразвуков импулс в специален вибратор, който излъчва чрез конически рефлектор тесен сноп ултразвук. При някои конструкции това се постига чрез характеристиките на излъчвателя — ъгъл на излъчване 2—3°. При движението във водата, ако ултразвуковият импулс срещне препятствие, част от неговата енергия се отразява обратно, улавя се от вибратора и след усилване се подава на подходящ индикатор — слушалки, стрелкови прибор. Въртяща се скала с глимлампа или електроннолъчева тръба.

Сонарите дават възможност на леководолаза да открива стърчащи над дъното предмети, независимо каква е видимостта под водата, на голямо разстояние. Интересен и ефективен метод за маркиране и търсене на прибори, заложени под вода /например буйови станции за измерване на течения/, е методът с използуване на ултразвукови маркери, които се закрепят до или върху приборите. На определено време маркерът излъчва акустически сигнал, който може да се улови от сонара при режим на подслушване, да се пеленгова по компас и да се намери търсената станция.

Ултразвуков маркер тип 209А е бил поставен на подводната лаборатория „Силаб—II“, за да се изключи загубването на акванавт при отдалечаването му от нея. Сонарът е добил популярност и сред леководолазите спортисти по подводно ориентиране. За Европейската купа по подводно ориентиране има специално упражнение за участващи със сонари. Леководолазите трябва да се движат по компас 400 м и да открият със сонара три потопени под водата ориентира, да минат през средата на триъгълника. образуван от тези ориентири, и да пресекат финалната линия.

Текст: инж. Траян Траянов; Алманах ФАР78

SEAC_ADV_A4_all



Прочетена 10776 пъти
Няма коментари

Коментирай