Моби Дик

07 мар. Моби Дик

Какво е сайт за морето без статия за Моби Дик? Белият повелител на океана. Разказ за морско приключение, събрало в себе си „цялото море“.

„Това е като отвратителна структура на тъкан, изтъкана от корабни въжета. През нея духа смразяващ полярен вятър и хищни птици кръжат отгоре и.” – Така Мелвил пише за шедьовъра си, плод на въображение и една от най-великите творби в историята на литературата. На пръв поглед „Моби Дик“ е роман за един вманиачен капитан на борда на китоловен кораб, но всъщност е много повече – това е свръхчовешко произведение, представлявящо едновременно наръчник на китоловеца и дълбоко философска алегория за живота.

Нито една свещена тема не е пощадена в тази сурова и язвителна критика на света; последователно и в градация, Мелвил поглежда от необичаен
ъгъл и създава сатирична картина на религиозните традиции, моралните ценности, литературните и политически фигури на деня.

Малко повече информация за автора:

160px-Herman_Melville_1860Херман Мелвил е роден в Ню Йорк, трето от осем деца в семейството на преуспяващ търговец на вносни стоки. Поредица от несполуки вбизнеса довеждат бащата до умствено разстройство и ранна смърт. Мелвил е принуден да работи от 13-годишна възраст, като същевременно учи. На 18 години завършва образованието си и става учител в начално училище, но скоро напуска, за да опита силите си в журналистиката. Не успява и на 19 години се качва като моряк на търговски кораб до Ливърпул и обратно. След завръщането си за кратко се установява в Илиноис.

Доведен до отчаяние от непрекъснати финансови затруднения, на 21 години Мелвил отново се качва на кораб – този път на китоловен. Маршрутът на китоловците минава покрай Южна Америка, през Тихия океан към Южните морета. Капитанът е жесток човек, условията на работа са непоносими и 18 месеца след качването си Мелвил, заедно с един друг моряк, избягва от кораба на Маркизките острови. Там прекарва месец сред племе от канибали, които се отнасят неочаквано добре с него. Преживяванията от китоловния му опит дават богат материал за първия му роман, „Тайпи“ (1846) — смесица от истински и измислени случки, разказани занимателно и с майсторска лекота.

С публикуването на „Тайпи“ Мелвил изведнъж става любимец на публиката. Окуражен от първоначалния си успех, Мелвил използва екзотичните си преживявания по море, за да напише цяла серия приключенски морски романи: „Ому“ (1847 г.), „Марди“ (1849 г.) – и двата за
полинезийските островитяни, „Обгорял от слънцето“ (1849 г.) и „Белият мундир“ (1850 г.).

През погледа на литературната история обаче днес всички тези романи се считат за чирачески период в сравнение с шедьовъра му – „Моби Дик, или китът“, който се появява през 1851.

Шедьовърът „Моби Дик“ отпечатан през 1851 г., не се приема добре от читателската аудитория и критиката. Постепенно интересът към книгите на Мелвил отшумява и за да изхранва семейството си, той е принуден да започне работа като митничар. Херман Мелвил, забравен като писател, умира на 28 септември 1891 г. в Ню Йорк.

При написването на „Моби Дик“ Херман Мелвил е силно повлиян от Натаниел Хоторн – автора на „Алената буква“, с когото се запознава през 1850 г. Мелвил се възхищава от психологическата дълбочина и готическата атмосфера на мрачна обреченост в творчеството на Хоторн и му посвещава „Моби Дик“. Върху този многостранен роман влияние са оказали също и текстове от Библията, Шекспир и Джон Милтън, както и фолклорни жанрове, като например моряшки разкази.
А за да опише точно анатомията на спермацетния кит, Мелвил ползва и трудове по естествени науки и енциклопедии.

Въпреки изключителното тематично и стилистично богатство, а може би и именно заради това, „Моби Дик“ не е приет от широката читателска аудитория. Само 3 000 бройки се продават и публикуването на романа се превръща не само във финансова загуба, но и в загуба на читателската любов и доверие. Публиката е очаквала познатите занимателни истории, а се е сблъскала с нещо невиждано и нечувано дотогава – роман-енциклопедия, роман-епика, роман, изпреварил времето си.

3433.maxНеразбирането е пълно и от страна на критиците, някои доброжелателно съветват Мелвил да не си губи времето с такива експерименти. Отговорът на Мелвил е нова серия от романи – един от друг по-експериментални. Всички те са търговски катастрофи. Накрая се отказва да пише проза и се отдава на поезия. Когато умира през 1891, много хора са учудени – мислели са, че отдавна е починал.

„Моби Дик“ остава забравен до 1920-те, когато е преоткрит от литературните историци. Те откриват в него оригинално произведение върху класически американски теми, като съдба, религия, икономическа ескпанзия; модернистично произведение от ранга на „Одисей“ на Джеймс Джойс, появило се в средата на 19 век – странно и чудато до степен на нечетивност, но затова пък отворено към безкрайни тълкувания и
литературно-философски открития.


Няколко цитата:

„По-добре да се провалиш в опит за оригиналност, отколкото да успееш в имитация”

„Да бъдеш наричан по някакъв начин, често означава, че си напълно друг”

„Човек си мисли, че изричайки тежки думи, е изживял тежки неща”

„Няма качество в свят, в който няма контраст. Нищо не съществува само в себе си”

„Да знаеш как да остаряваш е майсторство на мъдростта и една от най-трудните глави във великото изкуство, наречено живот”

„От всички нeлепи предрасъдъци на човечеството, нищо не надвишава повече критиките, отправени към навиците на бедните хора от името на добре облечените и добре нахранените“

„Нека Америка похвали първо посредствеността на собствените си деца, преди да се възхити на отличието у децата на коя да е друга земя”

„Истината е в делата, не в думите”

„Този, който не се е провалял никъде, не може да бъде наречен велик”

„Приятелство от пръв поглед, подобно на любов от пръв поглед, се смята за единствената истина”

„Възможно е при другите хора подобни работи да не служат като стимули; що се отнася до мен обаче, мене ме преследва вечно някакъв копнеж за неща, които са далечни. Аз обичам да плавам в забранени морета и да акостирам на варварски брегове“

„Навикът – странно нещо! Какво ли не може да постигне навика!?”

„Няма нещо, което някой да не направи, по желание или принуда, ако му се плати”

„Надеждата е страданието на душата”

 


 За „Моби Дик“

„Най великият американски роман” – Уилям Фокнър

„Безкрайният роман. Страница след страница текстът става все по необятен, докато накрая не обхваща целия космос.” – Хорхе Луис Борхес

Богат, комплексен, изключително символичен  разказ който разкрива обсега на морална и метафизическа дилема, чрез необикновената историа на Капитан Ахаб и неговия поход за големия бял кит. Един от най-великите американски романи. – Барнс и Нобъл

Моби-Дик е, измежду ожесточената конкуренция, която се поява по-късно – великият американски роман, чиято гениалност е призната дълго след смъртта на автора му. От прословутата встъпителна реплика („Наричайте ме Ишмаел”) разказвачът хвърля читателите в търсене на значение и смисъл „през мъгливия, дъждовен Ноември на неговата душа”.
The Guardian

Недооценен през живота на Мелвил, романът е сега, според американския академик и писател Джей Парини, книга, която „разпространява вярвания, подсилва и оформя идеи: амбиции, стремеж към покоряване на природата, върховен импулс и  желание за преследване на идеали до последно.”
Алисън Флъд (The Guardian)


 

Кит български
Cetus латински
Whoel англосаксонски
Hvalt датски
Wal холандски
Hwal шведски
Whale исландски
Whale английски
Baleine френски
Ballena испански
Пеке-нуе-нуе фиджийски
Пехе-нуе-нуе еромангойски

 Използвани източници:

Откъси от книгата на Херман Мелвил – „Моби Дик“

http://www.manager.bg

http://bg.wikipedia.org



Прочетена 28838 пъти
Няма коментари

Коментирай