Мокен – Морските хора

19 Ное. Мокен – Морските хора

Декември 2004 г. Лодките на племето Мокен, приближават крайбрежно село. Слизайки, морските хората са силно разтревожени. Те предупреждават своите събратя, че идва „Лабуун” – вълната, която изяжда хора. Възрастен рибар настоява хората да го последват към високите части на сушата, където ще бъдат в безопасност и не отстъпва, докато всички не напускат селото. Макар, че го смятат за луд, те се примиряват. За което, по-късно ще му бъдат безкрайно благодарни.

Сценарий достоен за Холивудски филм и то от най-добрия сценарист – живота. Всички знаем какво се случи на 26 декември и как повече от 200 000 души, загубиха своя живот, след опустошителното цунами, което заля бреговете на Индонезия… Но много голяма част от племето „Мокен“ се спасява!

Тази история, поражда много въпроси. От къде са знаели, че приближава приливна вълна? Какво ги е накарало да напуснат и изоставят техните домове – лодките, и да се качат на най-високото място за да останат невредими? Кои всъщност са „Мокен“?

Народът Мокен живее по крайбрежието на Андаманско море в Тайланд и Бирма /Мианмар/. Едно общество от рибари, животът на които, зависи изцяло от морето. В продължение на стотици, вероятно хиляди години техните предци са живели в хармония с океана и предавали своето знание от баща на син. Усъвършенствали са гмуркането и уловът на морски дарове до съвършенство, като използват само прости инструменти, като копия и мрежи. Набавянето на храна, отнема по-голямата част от тяхното време. Неупотребения улов се суши на лодките и се разменя, като бартер на сушата.

Изхранвайки се почти изцяло с морски дарове и това, че живеят по-голямата част от своят живот в морето, тяхното зрение е перфектно приспособено към подводните особености. Учени, които изследвали деца от племето, установили, че зрението им е най-малко два пъти по-добро от това на европейчетата и съизмеримо с най-набитото рибешко око. От малки „Мокените“ се гмуркат смело с широко отворени очи, за да свикнат с водата и да започнат да различават ясните контури на обектите по дъното. Така с течение на столетия ирисите на хората от племето са спрели да се разширяват под вода и започнали да се свиват допълнително, което им позволява да запазят зрението си като на сушата. 

Членовете на племето Мокен, които живеят в Бирма, все още водят номадски начин на живот. Те прекарват голямата част от живота си в малки, ръчно изработени дървени лодки, наречени kabang, които им служат не само като транспорт, но също и като кухня, спалня и дневна зона. Живеещи в своите лодки – къщи, те рядко слизат на брега, за да продадат уловът си и да си набавят стоки от местния пазар. По време на мусоните, те изграждат допълнителни лодки, които използват като временни колиби.

Поради строгия граничен контрол, търговския свръхулов, бързото застрояване и туризма, Мокен постепенно са били принудени да усвоят един уседнал начин на живот. Днес Мокен, които живеят в националния парк Ко Сурин – една от най-отдалечените групи острови в Тайланд – са много по-добре от повечето техни роднини. Те все още водят начин на живот, който до голяма степен е основан на традицията и морето. На тези острови е възможно да видите мъже Мокен, които се гмуркат свободно и практикуват подводен риболов, и групи от жени, които търсят храна по бреговете, приливните басейни и тинестите плитчини.



Прочетена 15679 пъти
Няма коментари

Коментирай