Морето Замръзна

15 февр. Морето Замръзна

Римският поет Овидий, който бил заточен в началото на новата ера в Мала Скития /Добруджа/, описва замръзването на р. Дунав и крайбрежните морски води. Голямо замръзване на Черно море е регистрирано през 401 г., когато почти цялото било заето от лед и напролет големи блокове задръстили Босфора, преминали през него и плавали в Мраморно море. Черноморската вода замръзва при температура – 0,9 °C, но само при тихо време. Най-голямото замръзване било през 762 г., според написаното от летописеца Кедрин, когато от Несебър могло да се стигне до кавказкото крайбрежие по лед. Морето е замръзвало на големи пространства през 1929, 1942 и 1954 г.

Данни за замръзвало море има от годините: 299, 401, 410, 441, 473, 558, 608, 739, 753, 755, 762 – изцяло, 801, 880, 928, 1011, 1210, 1232, 1419, 1621, 1755, 1788, 1789, 1802, 1823, 1849, 1851, 1852, 1862, 1904, 1929, 1942, 1954

Националната библиотека в София притежава кондика на Поморие, в която се споменава за изключително студена зима на 1802 г., когато крайбрежието между Несебър и Созопол се сковава в такъв лед, че монах пеш преминал разстоянието и отишъл в Созопол.

През 1893 г. записано върху приписка на корицата на църковна книга, четем следното: „През 1893г., януари 24, замръзна заливът събота вечерта и неделя на разсъмване, и държа 9 дни и отпусна на 2 февруарий на празника на Йоан Хрисостом /Йоан Златоуст/, а хората играха хоро върху леда под звуците на тъпана на Манавулу“. И вестниците споменават за този замръз, отбелязвайки температура 10 градуса под нулата на морето при пълното му спокойствие. Дебелината на леда била 0,255м. по протежение на повече от 2500 стъпки.

Крайцера "Надежда" скован в лед 1904 г. Екипажът му стъпил на леда

Крайцера „Надежда“ скован в лед 1904 г. Екипажът му стъпил на леда

През зимата на 1904 година при много ниски температури водата във Варненския залив, пристанището замръзва. В капана на ледовете остава крайцера „Надежда”, а около него се разхожда екипажът му.

Следващото регистрирано заледяване е през 1907 година, когато температурите падат до – 17 градуса, но то е сравнително за кратко.

На 8 февруари 1929 година, варненската преса съобщава за потъналия в Босфора кораб „Лесбос”. До 10 февруари температурата на въздуха паднала до -24.3°С, а на 11 февруари станция Пейнерджик (днешна „Чайка“) регистрира температурен рекорд от минус 26,1 градуса. Тогава заледяването обхваща залива до нос Емине. Замръзва и каналът от морето до езерото. Ледената обвивка достигала до 30 см дебелина, а варненци спокойно се разхождали по леда около фаровете и по Варненското езеро.

Във вестник „Варненска поща” от 14 февруари 1929 година са описани напразните усилия на английския кораб „Лайт оф Патрос” да напусне пристанището.
„От както настъпиха сибирските студове, пристигнаха 500-600 царствени лебеди може би от дунавските крайбрежия. Красивите птици са отпаднали, превити от глад и едвам кретат по леда. Вслушаш ли се, ще чуеш като че ли сребърни звънчета – тяхната предсмъртна тъжна песен. Денем ги достигат кучетата, прелитат орли, а нощем ги унищожават вълци….”, пише варненският вестник.

През февруари 1929 г. созополчани стават отново зрители на необичайна природна зимна гледка. Замръзналата от 8 февруари морска повърхност била покрита с дебел пласт сняг, така че целият Бургаски залив от нос Емине та чак до открития хоризонт приличал на заснежена равнина. Параходната връзка с Бургас била прекъсната и върху част от морето в близост до брега можело безопасно да се ходи. Обаче, внезапно удавяне на една девойка потопява в скръб целия град – в. един момент група девойки приближават един закотвен кораб, пропуква се ледът край него и една от тях потъва, за да не се появи никога повече.

Обстановката се нормализира едва в началото на март 1929 година, когато леда се пропуква от силното вълнение и морето се покрива с плуващи ледени блокове – предвестници на идващите по-топли дни.

През 1942 година морето краткотрайно замръзнало край Бургас.

През февруари 1954 г. температурите се задържат минусови повече от 10 дни. Река Дунав напълно е замръзнала. При рязко затопляне на времето, което довело до разчупване на дунавските ледове. А има и слухове, че армията е използвала взривове, за да осигури нормално корабоплаване и избягване на рязкото повишение на нивото на реката. Се случва така, че късовете лед от реката навлизат в морето и образувалият се ледоход, причинява това замръзване и по-горе описаната случка.

Естествено, нашето, Черно море неможе да замръзне в онзи смисъл… примерно като басейн. Поради ред причини: теченията – подводни и повърхностни; вълната – ветрова и сулган; солеността – макар и по-слаба; географското местоположение… Съседното ни Азовско море, замръзва сравнително често, но то е по плитко, с по-слаба соленост, при него не действат в такъв мащаб теченията и не на последно място, то се намира по на север.

Именно то – Азовско море, както и големите реки, които се вливат в Черно море, са причината за Ледохода, който сковава нашето крайбрежие. Там се образуват ледените късове, които морето и вятъра носи и „набива“ в заливите. А между пластовете лед, водата неможе да циркулира и в контакт със студените въздушни течения и евентуално дъжда, образува спойката, нужна за образуването на ледената покривка.


Стати Михайлов: Морето замръзна Статка! Каза ми Кибока, като ме гледаше със своите искрящи, присвити очи. Седнал през един чин, в класната стая на Старата гимназия в Поморие, където учихме тогава. Беше Февруари, 1954 година.

Едвам дочакахме да свърши часа, и само след няколко минути бяхме застанали на най-високата част на брега – пред фара. Духаше много студен Грео /североизточен вятър/. Брегът и камъните бяха заледени, но морето все още беше чисто. В далечината, в посока Несебър – Емона се виждаше бялата пелена на ледовете. Във въздуха витаеше някакво… как да кажа, може би безпокойство.

Силно впечатление ми направи, поведението на гларусите, които по някакъв свой начин, вземаха участие в събитието. Те бяха се скупчили на плитчината, която се намира на север от входа на пристанището и летяха и пикираха по повърхността на морето, явно хранейки се с насъбралата се риба.

По брега бяха се насъбрали десетки хора, които оживено говориха, а някой от тях си спомняха за зимата на 1929 година, когато е можело да се ходи спокойно по леда. Този ден, ледовете не достигнаха Поморие. Но на следващия ден морето беше сковало града в ледената си прегръдка – точно както казваха предния ден старите хора. Големите ледени блокове, споени от замръзналата морска вода, бяха сковали всичко. Спомням си за Италиански кораб, който се беше укрил в пристанището и как нашия учител, отива да пита екипажа дали има нужда от нещо. Кораба беше обледен и не можеше да помръдне. Екипажът му се разхождаше по замръзналото море.

А ние с Кибока, вече имахме планове… как ще отидем до Фара, пеш – по море, но това е друга история. Само ще кажа, че се прибрахме целите мокри и замалко да не се удавим 🙂


Използвани източници:  http://www.wikipedia.org/; книгата „История на Аполония понтийска – Созопол“ /от създаването и до днес/; http://www.moreto.net/s.php?n=200768 Записки на Стати Михайлов



Прочетена 32646 пъти
Tags:
, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
4 коментара
  • -kirov33_nesebar
    Публикувано в 22:26h, 15 февруари Отговор

    .Любопитни снимки и материал Браво Стати!

  • Стати
    Публикувано в 14:20h, 16 февруари Отговор

    Благодаря, има събрани много истории за разказване…

  • Илияна
    Публикувано в 20:53h, 22 февруари Отговор

    Дядо, гордея се с теб и се радвам, че те има, да ни разказваш за морето и неговите таини 🙂

  • Добринов
    Публикувано в 16:34h, 24 август Отговор

    Несебърци знаят и помнят много неща за замръзване на морето. Подробно това е описано от Иван Владков във вестник Слънчев бряг

Коментирай