Морската болест и човекът

23 ян. Морската болест и човекът

Морската болест е позната на човека от древни времена. От нея се боледува не само на море. У мнозина аналогично състояние настъпва в автомобил, самолет, на люлка-въртележка и дори при ходене по пресечена местност.

Затова морската болест се разглежда днес като разновидност на болестта на придвижването. Проявите и са твърде разнообразни— наброяват се над 20 симптома. Главните от тях са повдигане, повръщане, бледност, студена пот, по-рядко умора, главоболие, объркване на съзнанието, психическа угнетеност. С прекратяване на клатенето всички тези явления изчезват.

sea-sicknes-boat-02Какви са причините за морската болест? Дълго време е смятано, че възникването и се обуславя от сътресението на мозъка, на вътрешните органи, от изменение циркулацията на кръвта, от раздразване на очите от непрекъснато люшкащите се зрителни обекти при клатенето. С разширяване на познанията по анатомия и физиология се вдигна завесата и над тази тайна.

В дебелината на слепоочната кост, в близко съседство с вътрешното ухо, е разположен така нареченият вестибуларен апарат. Той се състои от три взаимно перпендикулярни полуокръжни канала и две камерки на преддверието, изпълнени със специална течност — ендолимфа. Всяко връщателно движение с положително или отрицателно ъглово ускорение предизвиква ток на ендолимфата в полукръжните канали, което пък води до преместване и следователно до дразнене на рецепторния (възприемащия), приличен на четчица прибор — купула. Достигайки по нервен път кората на главния мозък, възбуждането, предизвикано от въртенето, се превръща в съзнателен факт.

Аналогично се възприемат от отолитния апарат на камерките на предверието праволинейните ускорения на различните посоки. С многобройни нервни пътища вестибуларният апарат е свързан и с мускулите на тялото, крайниците, врата, очите, вътрешните органи, малкия мозък.

При въздействието на клатенето върху вестибуларния апарат възникват три вида реакции: на централната нервна система и органите на сетивата (сенсорна), на двигателния апарат (соматична) и на вътрешните органи (вегетативна).

Сенсорните реакции се характеризират с главозамайване и нарушаване чувството за пространственост. Към соматичните реакции се отнасят рефлексите, предизвикващи свиване на скелетните мускули, а към вегетативните — рефлексите, влияещи на функциите на кръвообращението, дишането, храносмилането, обмяната на веществата. Вестибуларният апарат осигурява автоматичната координация на движенията при ходене, бягане, скачане, способства за възстановяване на равновесието, на устойчивото положение при тласък и резки изменения на скоростта при движение в транспортни средства и т. н. Човек възприема средно ъглови ускорения над 2—3 град./сек.2 и праволинейни — над 8—10 град./сек.2

Проф. В. И. Боячик е установил, че основната, макар и не единствена причина за морската болест е раздразването на отолитния апарат, свързано с преместването на кораба главно по вертикалата. Именно такива движения са характерни за килевото клатене, което, както е известно, повечето от моряците понасят особено тежко.

Лица, на които вестибуларният апарат не функционира поради заболяване или други причини (например глухонемите), не страдат от морска болест.

Преумората, нарушаването на стомашната секреция, употребата на алкохол и някои инфекциозни заболявания предразполагат за възникването на морска болест.

Но най-голямо, дори решаващо значение има състоянието на нервната система, емоционално-психическата сфера. Многобройни наблюдения потвърждават, че първокласни летци, когато пътуват като пътници в самолет, страдат от въздушна болест. При някои хора морската болест се развива по типа на условния рефлекс. Достатъчно е да видят развълнувано море, надигащи се вълни, да чуят шума на прибоя, да усетят мириса на корабни въжета, и веднага ги хваща морска болест.

Обаче в резултат на силни емоционални въздействия симптомите на морската болест може да изчезнат. Като правило сигналът за бойна или аварийна тревога моментално ликвидира всички тягостни явления. На сушата, в обикновения живот, човек не се подлага продължително време под -въздействието на значителни по големина и разнообразни по направление ускорения, както става на море. Затова не е чудно, че 90% от нетренираните хора се разболяват от морска болест. Обаче постепенно с всяка миля, с всеки ден на пътуването броят на страдащите от морска болест намалява. Но някои хора изобщо не могат да привикнат с клатенето.

AdmNelsonОт историята е известно, че английският адмирал Нелсън винаги е страдал жестоко от морска болест, но намирал сили да я превъзмогне.

За предпазване от симптомите на мооската болест се прилагат хигиенен, психологичен, механичен и фармакологичен метод. Хигиенният метод се основава на въздържането от обилна храна (препоръчва се да се ядат лимони или да се пие подкиселена вода, да се правят горещи компреси на главата).

Психологичният метод се основава на отвличане на вниманието от клатенето (не трябва да се гледа вълнуващото се море, желателно е да се слуша музика, в свободното време да се четат книги, да се пее високо). Механичният метод се основава на намаляване амплитудата на люлеенето (препоръчва се да се седне близо до центъра на кораба, да се заеме по възможност хоризонтално положение с леко отметната глава; да се постави бандаж, фиксиращ органите на коремната област).

В профилактиката за морската болест голямо значение има вестибуларната тренировка. Различава се активна и пасивна тренировка. Препоръчва се активната тренировка да се провежда 3 пъти седмично по 45—60 минути. Тя се състои от физически упражнения и занимания на уреди.

За пасивна тренировка се използват въртящи се кресла, различни въртележки, люлки. И все пак най-добрият начин за повишаване устойчивостта на морска болест е физическият труд, активната работа по време на клатене, системно излизане в море с кораб. Продължителното плаване в море на свеж въздух спомага да се привикне към клатенето, изработва устойчивост на организма към него.

Ежедневните физически упражнения и тренировките на вестибуларния апарат помагат да се победи морската болест.

Обаче клатенето влияе не само на човека. Люлеещият се по вълните кораб оголва винтовете и частите си. Поради неравномерното натоварване преждевременно се износват механизмите и двигателите, губи се скоростта. Различните товари се разместват и може да създадат опасен крен и дори да обърнат кораба. Не са малко големите кораби, загинали в морските дълбини в резултат от опасни размествания на товарите по време на клатенето.

morska-bolest

Как да се защити корабът, товарът и личният състав от вредното действие на клатенето? Инженерната мисъл постоянно е търсила път за стабилизиране на кораба върху вълните, стремила се е да го направи напълно устойчив ули поне да получи устойчивост за отделни елементи.

През 1803 година инж. Ото Шлик предлага жироскопичен успокоител на клатенето, представляващ махало с две степени на свобода. Впоследствие А. Н. Крилов разработва теорията на жироскопичните успокоители и се бори активно за внедряването им във флота. Закостенялостта на царското правителство ученият решава да преодолее, прибягвайки до дипломатическа уловка: да постави отначало жироскопичен /спокоител на яхтата „Стрела“, принадлежаща на Столипин, страдащ от морска болест. В спомените си Крилов пише по този повод: „Министър Столипин пожела да се разходи по шхерите, по Финския залив и Балтийско море и за това му бе предоставена яхтата „Стрела“. Тя притежаваше голяма устойчивост и въпреки това твърде силно се люшкаше. . . Вместо отдих Столипин повърна целия си стомах.“

Жироскопичният успокоител е монтиран на „Стрела“, клатенето се намалило, но въпреки това проектът за поставяне на стабилизатори на корабите от военния флот не бил осъществен.

У корабните инженери възниква мисълта с извънбордна вода да уравновесят крена при клатене. Така през 80-те години на 18 век на корабите се появили „успокоителни цистерни“. Използването им е предложено от адмирал С. О. Макаров през 1894 година. Когато корабът се накланя, в цистерните нахлува задбордна вода и те играят ролята на противотежест.

Руският изобретател И. Г. Бубнов усъвършенства тези цистерни, които били след това монтирани на ледоразбивача „Ермак“ и на много чуждестранни кораби.

През 1908 година немецът Фрам получава патент за бордови цистерни, които са свързани помежду си или с извънбордната вода. През 1912 година при разглеждане проектите за линейните крайцери от типа „Измаил“ с водоизместване 33 хиляди тона комисията под председателството на П. П. Муравьов решава на крайцерите да се монтират успокоителните цистерни на Фрам. Дебатите продължават около 10 месеца и едва през февруари 1913 година е решено да се фрахтова параходът „Метеор“ с цистерните на Фрам, да се проведат необходимите опити и пресмятания. Председател на комисията на „Метеор“ бил А. Н. Крилов, който разработил теорията и методиката на пресмятанията. Обаче по онова време твърде трудно е било практически да се осъществи прехвърлянето за кратко време на голямо количество вода от едната цистерна в другата.

Правени са опити да се стабилизират койките, креслата и дори каютите. През 1904 година новозеландецът К. Сулас изобретил люлееща се койка с обръщащи се цапфи, а руснакът Е. Паперний през 1929 година разработва „параходен стол“, запазващ вертикално положение на седящия дори при най-силно клатене. Англичанинът Бесемер предлага вариант на стабилизирана каюта. Има и други предложения за локална стабилизация. Обаче те не получават разпространение, тъй като не решават проблема за защита на кораба и човека от клатенето. Търсенето на пътища за борба с клатенето не престава. Сега за тази цел се опитват да използват хидродинамическите сили, които, въздействайки на кила, бордовия рул и други приспособления, в съчетание със системата на управление намаляват клатенето на кораба. Така на експедиционния кораб на Академията на науките на СССР „Академик Курчатов“ са монтирани бордови рули, които намаляват значително клатенето. А на английски лайнер „Куин Мери“ при силно вълнение размахът на клатенето при задействувана система за стабилизиране не надминава 2“, докато при изключена система достига 25°.

Жироскопичните успокоители на клатенето някога не намериха широко използване главно поради сложната конструкция и високата себестойност. Сега обаче някои техни модификации се разглеждат като перспективни и подводните ракетоносачи от типа „Джордж Вашингтон“ са снабдени с жироскопични стабилизатори на фирмата „Спери“. Теглото на цялата стабилизираща система на тази подводница е 62 тона, от които само един ротор на жиростабилизатора тежи 23 тона. Системата заема цял отсек.

Като успокоители на килевото клатене на кораба засега се използват само пасивно действуващи устройства във вид на неподвижни носови крила с малки удължения. Носовите крила намаляват до известна степен скоростта само в тиха вода, при вълнение такова намаление не се наблюдава.

Борбата срещу клатенето на корабите продължава!



Прочетена 10550 пъти
1Коментар
  • Иван Иванов
    Публикувано в 10:15h, 31 май Отговор

    Най- евтиният метод за ЛЕЧЕНИЕ на ВЕСТИБЮЛАРНИЯТ АПАРАТ е МАСАЖ между кутрето и бесименният пръст на краката. ляв крак за ляво ухо, Десен крак за дясно ухо. . При натиск по средата между посочените пръсти ще усетите болка. Създавате натисков масаж да усещате болка до 3 минути на ден . Продължавате с масажа докато не усещате болка при натиск. ПРОБВАЙТЕ НЯМА РАЗХОД , а САМО помощ.. Ако ви пищът ушите това е показател , че имате проблем с вестибюларният апарат.

Коментирай