Морската котка

06 юни Морската котка

Смело може да се каже, че Черно море е най-безопасното море! В него не живеят агресивни към човека видове, които да нападат и убиват умишлено. Но има няколко негови обитатели, макар и срещани по дивите и ненаселени брегове, които ако бъдат настъпани, хванати или притеснени могат да бъдат опасни. За всеки един от тях ще има статия в сайта, която ще добавям поетапно. Един от малкото, и потенциално най-опасният вид по черноморието е Морската котка /Dasyatis pastinaca/.

morska-kotka (4)Типичен представител на подраздел скатови от семейство плоски акулови. Хрущялна, гладка, без люспи. Ромбовидно тяло. Гръбната страна е леко изпъкнала, а коремната – плоска. Липсва гръбна и опашна перка. Опашката е нишковидна, издължена с форма на камшик, притежава назъбен и остър шип. Цвета и варира между тъмножълто-кафяв, тъмносин до сив, а корема и е бял. Цвета и имитира засенчване на морското дъно. В Черно море размерите и най-често достигат около един метър и тегло около 10 килограма, но са улавяни и екземпляри над 30 килограма. Най-големият екземпляр от този вид, с внушителните 201,39 кг. е уловен край Азорските острови. Характерен обитател на Атлантическия океан, европейското и африканското крайбрежие на Средиземно море. Често се среща и в Черно море.

Морската котка е дънна риба, обитава пясъчно или глинесто дъно. Прекарва по-голямата част от времето си неактивна, частично заровена в пясъка. Често се движи само с помощта на течението. Зимата е в дълбокото, а летните месеци доближава брега. Обичайно се среща на дълбочини от 20 до 80 метра. Хищник, прехранващ се с висши форми на мекотели, раци, риби. Очите и са от горната страна, затова и не се смятат от учените за особено важни в намирането на прехраната. Нейната уста, ноздрите и хрилните отвори са разположени отдолу. Подобно на своите роднини – акулите, морската котка е оборудвана с електрически сензори наречени „ампули на Лоренцини“. Разположени около устата и, тези сетивни органи улавят естествените електрически трептения на потенциална плячка. Притежава 27 000 рецептора за усещане на храната.

Морската котка е живородна. Размножителният период започва през юли и продължава до края на август. Ражда малките си, които обикновено са от 4 до 12 от оплодени яйцеклетки. Малките се хранят от майката, подобно на бозайниците, чрез хранителна плацента. Тя служи за приемането на хранителни вещества от майката към зародишите. Инкубацията продължава за период от четири месеца.

Наименивания

  • Латинско – Dasyatis pastinaca
  • Англия – Sea Ray, Marine Cat, Common stingray
  • Испания – Dasyatis pastinaca
  • Каталуня – Escurçana
  • Русия – Морской кот
  • Германия – Gewöhnlicher Stechrochen
  • Италия – Dasyatis pastinaca
  • Швеция – Spjutrocka
  • Холандия – Gewone pijlstaartrog

Вкусови качества

Месото на морската котка е червено, след обработка – бяло, плътно, влакнисто. Най-вкусни са „перките“ и бузите. Кожата и не се яде и трябва да бъде отстранена/одрана преди консумация. При обработката и транжирането й трябва да се внимава с шипа намиращ се на опашката. В основата му, при разклонението се намира мястото от  което се освобождава отровната субстанция. Най-добре е преди да се започне обработката, да се отреже цялата опашка от основата.

От 10 килограмова котка се използват около 3 килограма, или 30% от теглото и. Приготвят се печени, пържени, пушени, сушени или осолени – „перки“. Един от най-добрите варианти е сушена „чируз“.

Хранителна стийност за 100 грама

  • Калории: 347
  • Мазнини: 12 g
  • Въглехидрати: 4 g
  • Протеини: 55 g

п.с Вкусовите и качества не са „кой знае какви“ и спокойно може да се пощади този кротък и лесен за улавяне вид! Още повече, че е потенциално опасен!

Внимание!!!

morska-kotka-(5)В древността Oтровата на Морската котка е използвана от зъболекарите като упойка. При убождане може да предизвиква сърцебиене и силна болка, а понякога и парализа. В гръцката митология, Одисей е бил убит от синът си Телегон, който го пронизал с копие, което имало накрайник с шип на Морска котка. Така се сбъднало предсказанието на прорицателя Тирезий, че Одисей ще загине от море, но не в море.

 


Първа помощ при убождания от морска котка и скорпид

morska-kotka-(10)В Текста по-Долу е копиран от тук:

От Wishbone • 21 May 2013

Последно време все по-често ми се налага да споря с колеги гмуркачи и водолази по повод на това дали морската котка (Dasyatis pastinaca) е отровна. След пореден спор си позволих да поровя и да споделя резултатите.

Правя задължителното уточнение, че не съм медицинско лице и нищо по-долу не следва да бъде третирано различно от обичайно проучване на достъпни източници.
Обобщението на основната информация, предоставена от Отделението по клинична токсикология на Университета на Аделаида показва, че морската котка е несъмнено отровно животно! Еднакво третиране на убожданията, по отношение на отровата се препоръчва и за двата вида скорпид (Scorpaena porcus и Scorpaena scrofa)

 

Морската котка (Dasyatis pastinaca) е отровна, макар и токсините които отделя да не са от обичайните невротоксини, миотоксини, нефротоксини, антикоагуланти, некротоксини и т.н. По-скоро се класифицират като „други“ и непознати токсини. Пробождане от морска котка води до отравяне, което се класифицира като леко и незастрашаващо живота. Механичното нараняване от шипа е много по-опасно. Въпреки това, учените все пак смятат, че смъртността не е изключена и в следствие на отравянето, в зависимост от това в коя област на тялото е нараняването, както и от организма на наранения.

Локалните ефекти от нараняването включват както причинена от токсините силна болка, така и болка в следствие на механичната увреда, подуване и кръвотечение. Не се наблюдава локална некроза на тъканите вследствие на токсините, но често се наблюдава вторична некроза, която може да ги увреди. Общи симптоми не се наблюдават често, но в по-редки случаи убождането може да причини виене на свят, повръщане, хипотензия и колапс. Невротоксична парализа не се наблюдава, както и миотоксични ефекти. Кардиотоксичността е изключително рядка и обикновено е с вторичен произход.

В случаите на сериозна механична травма може да има значителна тъканна увреда. Ако бъдат наранени основни кръвоносни съдове може да настъпи животозастрашаваща кръвозагуба. По същия начин, ако бъдат прободени гръдният кош или абдомена, това може да доведе до смърт. Подобно нараняване може да не е очевидно в първите моменти, а смъртта да настъпи по-късно.

Първа помощ:
1. Жертвата незабавно следва да напусне водата.
2. Освободете счупените шипове останали в раната, но само ако са далеч от основни кръвоносни съдове. Ако за това е необходимо усилие, оставете шипа в раната докато не е налице медицинска помощ. Счупени шипове в гръдния кош и абдомена по принцип не бива да бъдат вадени. Тяхното отстраняване може да доведе до допълнителна увреда и да застраши пациента. Това е особено важно при пробождания на гръдната стена, в близост до сърцето, които са животозастрашаващи. Изваждането на такъв шип от неспециалисти може да доведе до бърз колапс и смърт.
3. Раната не трябва да бъде търкана, тъй като парченцата от шипа могат да бъдат смачкани, което да утежни местните симптоми.
4. Може да е налице значителна тъканна увреда и кървене. Ограничете кървенето като притиснете локално мястото. Ако е необходимо направете превръзка, с която да поддържате налягането върху раната. Единствено в случаите когато е налице значително кръвотечение поради разкъсване на основен кръвоносен съд, можете да поставите турникет над раната (на бедрото за крак, между лакътя и мишницата – за ръка) за да контролирате кървенето. Турникетите са успешно средство за контрол на кървенето, но по този начин лишавате крайника от кислород и турнвикети не бива да се ползват повече от 30-45 минути. В противен случай те могат да причинят трайно увреждане. При употреба на турникет е необходимо периодично отпускане за кратки периоди.
5. Използването на гореща вода е противоречиво. Някои специалисти предлагат нараненият крайник да бъде потопен в гореща вода, което да намали болката. Други смятат това за безполезно. Но при пробождания от морска котка, потапянето в гореща вода практически се е доказало като много ефективно средство за облекчаване на болката и следователно винаги следва да бъде прилагано. Въпреки това, тази практика може да бъде опасна, ако не бъде прилагана правилно и да доведе до изгаряне. Ако я прилагате, потопете крайникът, който не е наранен в гореща, но не непоносимо гореща вода. Потапянето не трябва да води до болка от парене в ненаранения крайник. След това потопете наранения крайник, така че да потопите и нараненото място. Задръжте и двата крайника във водата в продължение на 15-20 минути, в случай че това облекчава болката. Ако не настъпи облекчение, изоставете потапянето. Въпреки, че потапянето е довело до облекчение, болката може да се завърне след изваждане на крайника от водата. В тези случай потопете наранения крайник отново за 15-20 минути. Повтарайте процедурата, но не повече от 4 пъти. Ако след 1-2 часа болката продължава да е изключително силна при изважздане от водата, тогава може да пристъпите към други форми на облекчаването й, които обаче ще изискват медицинска интервенция.
6. Транспортирайте жертвата до медицинско заведение по възможно най-бързия безопасен начин, освен когато нараняването е видимо напълно незначително, болката е лесно и напълно контролирана и жертвата има текуща имунизация за тетанус.
7. Всички наранявания от морска котка в областта на абдомена, гръдния кош или врата са потенциално много опасни, дори когато раната изглежда незначителна и в нея няма видимо счупен шип. Всички тези случаи изискват спешна медицинска оценка в болнично заведение!

morska-kotka (6)

Обобщение на лечението
Убожданията от морски скатове се свързват със значителна локална болка и физическа травма. Лечението е насочено към справянето с тези проблеми, като отравянето не е основен въпрос, освен за справяне с предизвикващите болка ефекти от отровата. Първоначалната болка често се повлиява положително при потапяне на зоната на ужилването в гореща (45 градуса) вода в продължение на един час (без да се допуска термална увреда). Освен това, пргресивно могат да се прилага аналгезия, като се започне с пероарлни и се премине към парентерални аналгетици и в краен случай – към местна анестезия с нервна блокада.

Раната следва да бъде обследвана за остатъчни фрагменти от шипа, като същите бъдат отстранени. Значителните кръвотечения при разкъсване на кръвоносни съдове трябва да бъдат прекъснати. Обърнете особено внимание на рани, при които шипът е проникнал в телесни кухини на абдомена или гръдния кош. Прободните рани над сърцето могат да бъдат фатални. Внимавайте за ранен или последващ хемоперикардиум.
Нараняванията причинени от морски котки могат да предизвикат късна некроза на тъканите или вторична инфекция. Внивайте за тетанус.

Ключови диагностични фактори
Моментална, изключително силна местна болка и лацерация, след ходене в плитка (обикновено с пясъчно дъно) вода, бързо локално подуване. Развитието на локална некроза или хронична улцерация е необичайно, но не е изключено.

Общ подход
Приоритет е облекчаването на болката и прекъсването на кръвотечението, ако са прекъснати големи съдове. Следва облекчаване на симптомите и добра грижа за нараняването.

Терапия за противоотрова
Антидот не съществува

Други източници потвърждават положителните ефекти от потапянето в гореща вода като начин за облекчаване на болковите симптоми. В един от тях е цитиран д-р Ричард Кларк, директор на Отделението по токсикология в Медицинския център на Сан Диего към Калифорнийския университет. Той препоръчва потапяне за 15 минути. Ако не настъпи облекчение, следва да се потърси медицинска помощ.
Често пациентите биват подлагани на антибионтична терапия, но не заради самото нараняване а заради опасноста от вторично заразяване с Вибрио-бактерии (вибриони). Макар и необичайни за нашите географски ширини и много рядко да се развиват в слабо солени морски басейни, вибрио-бактериите не бива да бъдат изключени и се срещат все по-често в топлите морски басейни на умерения климатичен пояс. Особено са застрашени региони, в които се изхвърлят непреработени канални води. Причинителят на холерата (Vibrio cholerae) е най-известния представител на голямата група вибриони.

Защо болката от убождане от морска котка е толкова силна все още не е известно. Поради някаква причина, токсините стимулират рецепторите на болка. Самият токсин е много слабо изследван, но вероятно става дума за сложен химически комплекс, подобен на отровата в гръбната перка на скорпидите. Отровата на морската котка, според Кларк е нестабилна на температурни промени, което означава че повишената температура денатурира и унищожава токсина, който причинява възпалението и болката. Самият токсин прониква в организма благодарение на лигавото покритие на шипа, което съдържа клетки с токсини. Тези клетки се пукат при пробождане и освобождават тосксините. Каналчетата по дължината на шипа улесняват неговото пренасяне в организма на жертвата.

Не всички скатове са отровни и опасни. Повечето от тях не нападат, освен ако директно не бъдат провокирани или най-често – настъпени. Ако сте във води, в които това е възможно, лесен начин да изплашите скатовете заровени в пясъка е да тътрите краката си докато ходите по дъното.

Както вече споменах по-горе, учените смятат, че токсините на морската котка са идентични или сходни с тези, отделяни от жлезите разположени в основата на перките на скорпидите. Двата вида, които обитават нашите географски ширини са обикновения скорпид (Scorpaena porcus) и по-разпространеният в Егейско море и по-дребен оранжев представител на семейството – Scorpaena scrofa. Въпреки, че не се знае дали токсините са напълно идентични, тези на скорпидите са също толкова нетолерантни към изменения на температурата и съветите за първа помощ за облекчаване на болката са абсолютно идентични – потапяне на убоденото място в максимално търпимо гореща вода.

Основен източник: [link]


Този клип е предоставен от морски аквариум „Свети Никола“ – Несебър



Прочетена 22138 пъти
1Коментар
  • Стати
    Публикувано в 11:58h, 10 юни Отговор

    по нашето чеpномоpие е позната с името Тpигона

Коментирай