Нереидите... и капитан Христостмос

06 февр. Нереидите… и капитан Христостмос

Публикувано в 14:18h Във Морски Истории, Несебърска Памет, От Стати Михайлов от Антон Костадинов 2 коментара

0 Likes

„Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват“ Виктор Грейсън

Стати Михайлов – ZaMoreto.com

За суеверията, може да се изпише много и все ще е малко. Както навсякъде другаде, така и тук на морето, в съзнанието на хората живеят митове и легенди. Едни от „задължителните“ които всяко морско дете трябва да знае и съм сигурен, че родителите от малки ги пре-предават са за Морската майка, Нереидите, Русалките, Стифо, Черуб… Може би за да ни предпазят от лоши случки и опасности, тези митове и легенди са се предавали през поколенията, та чак до днес. В тази статия, ще напиша само за една малка част от тях и ще добавя разказ-продължение за капитан Христостмос, както ми бе разказана от Барба Ефтими в онзи студен и дъждовен ден /предисторията, може да прочетете тук/. Ето и някой от митичните същества, живеещи по морето:

Морската майка – жена, която живее по брега на морето /под водата/. Скрита между скалите и водораслите. Наблюдава най-често децата, които се къпят без надзор. Хваща ги за краката и ги задърпва в морето, където те стават вече нейни деца. Макар, че като малки се смеехме на родителите си когато ни казваха за нея и се правехме на безстрашни – винаги имахме едно наум, когато влизахме в морето. И все още понякога си спомням за нея 🙂

Нереидите – 13-Syros морските нимфи, които могат да се срещнат само по крайбрежието на Черно море. Те живеят в сребърни пещери на морското дъно, занимават се основно с музика и танци, а в лунните нощи излизат на брега, където пеят, танцуват и се състезават с тюлените. Нереидите са благосклонни към моряците, забавляват ги с игрите си и им помагат при опасност.

Русалките – Когато, кораб се загуби в непознати води, много често именно русалките са вестителки на най-лошото – че наблизо бряг няма и че екипажът е обречен. Тогава те подмамват моряците с чудния си глас и неземната си красота. Запленени от тях, те скачат във водата и се давят, така русалките ги отвеждат заедно със себе си в морските дълбини. Като предпазване и защита, най-вече за да могат да се преберът отново по своите домове и предпазят от удавяне, моряците не трябва да ги гледат и да слушат тяхната музика.

Стифо – Морски дух, който може да се срещне по тъмните часове на денонощието по стръмните, тъмни и недостъпни брегове. Той напада и души хората, но само за сплашване, никога с фатален край.

Черуб – тюлени със детски лица. Вечерно време плачат като деца…

В онзи ден, Барба Ефтими, отпи от чашата с ракия и след като я остави, каза това:

– Не беше суеверен човек капитана!

Били се случили няколко природни съвпадения. Пълна „Бунаца“ /безветрие/, „Мъртвак“ /дебела вълна, която носи много вода/ и Пълнолуние. Дядо ти, прибирайки се към дома, качил на „Марика“ десетина случайни пътници от Бургас за Созопол. Пътя му, както винаги минава през „Афиболо“/нос Акин/ и „малаците“

Untitled-1

Та минавайки покрай Афиболо, някой се извикал:

– Нереидите!

И всички вкупом се обърнали и ентусиазирано заприказвали и подвиквали по-тях. Само капитана стоял от страни и гледал втренчено, но нищо не виждал.

Този случай беше „гръмнал“ по цялото черноморие и всички хора го препредаваха. По-късно във разговор с него, той обясни това:

– Беше пълнолуние, имаше голям мъртвак и когато вълната блъскаше по малаците се вдигаше много вода, стигаше до десет метра височина. Незнам от какво, може би от отражението на луната, тихото време и грохота на вълните или пък от непознаване на брега… Но всички ги видяха. Само аз нищо не видях!

Така ми го разказа тогава Барба Ефтими. Аз естествено бях чувал тази история от моите баби, и за да се допълни и изясня какъв човек беше дядо, ще кажа, че когато правеше таксидя /курсове/ за Истанбул, той е спял в гробищата – по негови думи:

– Там ни разбойник ни дявол влиза!