Колекциониране на морски раковини

03 февр. Колекциониране на морски раковини

Моретата и океаните са богати на мекотели, животни чиито черупки биха задоволили и най-изискания вкус на любителите на красивото. Особено привлекателни в това отношение са Големият бариерен риф при Австралия, Полинезия, Молукските острови и остров Мавриций, Индийският океан край бреговете на Югоизточна Африка, Червено море, Карибско море и др. Оттам раковините тръгват по света, минават през ръцете на верига от търговци,през малките магазинчета на много страни и достигат до любителите понякога на много високи цени. В тези райони се организират и експедиции за намирането на редки видове.

Strombus gigas

Strombus gigas

Най-богата на красиви форми и багри е групата на морските охлюви — от сравнително малките, но красиво оцветени черупки наволутите, теребрите и оливите до гигантските стромбуси.

Едни от най-известните и най-разпространени в тропическите морета, особено в района на Големия бариерен риф, са ципреите или каурите. През деня обикновено се крият в цепнатините на кораловите рифове или се заравят в пясъка, а тялото им е напълно прибрано в черупката. С настъпването на нощта животните тръгват да си търсят храна. Тогава двете части на мантията напълно покриват черупката, като се съединяват на гърба. Благодарение на честото допиране на черупката от мантията, която отделя лепливо вещество, ципреите дълго запазват своята свежест и гланц. Това са охлювите, които са най-търсени като сувенири.
Една от най-желаните находки за колекционерите е тигровата ципрен /Сурrеа tigris/. Повърхността и е петниста и напомня кожа на леопард. Черупката достига до 10 см и представлява рядко красиво съчетание от цветове и рисунки — на млечнобяла повърхност, напомняща дялана слонова кост, или на бледокафяв или зеленикав фон са разхвърляни тъмнокафяви и тъмнозелени петна и ивици, които леко се преливат една в друга.

Между красивите и редки ципреи трябва да споменем и мистапондата /Mystaponda leucodon/, която живее във водите на Южна Африка — там, където е уловена латимерията, живата вкаменелост от целакантовите риби. Достига на дължина до 7 см. Черупката и има бледопортокаловокафяв цвят с големи бели петна и с блестящо бяло назъбване в основата. Този екземпляр е много високо ценен /около 15000 долара/ и се пази в Британския музей в Лондон.

Mauritia arabica

Mauritia arabica

Друг интересен и рядък вид е лепироципреята /Lepirocypraea valentia/, която достига до 10 см. Има жълтозов цвят, нюансиращ до златист в центъра, с кафявочервено петно в средата, обкръжено с пурпурни точки, а основата е бялокремава. Четири пръстена от тъмнокафяво обграждат най-външната част. Първият екземпляр е намерен през миналия век в протока Торес в Нова Гвинея. Попада в ръцете на капитан на кораб, който го продава на друг. Без да има представа за стойността му, новият притежател го дава на децата си като играчка и…ценната находка пропада. По-късно е уловен втори екземпляр от същия вид, който е оценен правилно и днес се намира в Британския музей. Досега в света са известни само 5—6 екземпляра от този рядък вид. Цената му е много висока — около 16000 долара.

В семейството на стромбусите се намират най-едрите видове от охлювите. Гигантският стромбус /Strombus gigas/ от Карибско море надвишава 30 см и има тегло повече от 2 кг. Подобни са неговите сродници с по-малки размери — около 65 вида, — разпределени предимно в тропическите морета. Предпочитат плитко дъно, покрито със смес от пясък и корали. Повече от видовете са доста обикновени. За жителите на островите Барбадос те са деликатес, а в Санта Круц ги използват за пътна настилка. Имат странен оперкулум с форма на нокът, дълъг няколко сантиметра, който се издава от тръбовидния мускулест крак. Както човек при овчарски скок използва пръта, така този охлюв се закача със своя крак и оперкулума, повдига тялото, извърта се и прави скок, учудващ всеки наблюдател. Аристотел го нарекъл „стромбус“, т. е. тяло, което се върти около себе си.

sh-img4Един от най-търсените видове от колекционерите поради неговата великолепна външност естромбус голиат от Бразилия. По големина надминава гигантския стромбус от Карибско море — достига до 40 см и тежи повече от 3 кг. Освен това неговите нежни багри в бледокафяво и оранжево и интересната му форма го правят наистина великолепен екземпляр за една колекция. Това е единственият стромбус, чийто устен ръб, наподобяващ ухо на африкански слон, е по-голям от истинското тяло на охлюва.

Друг красив вид, който се среща сравнително рядко, е Strombus latissimus от Филипините. С невероятно красивото си ухо от порцелан, плътните и живи цветове той е много търсен вид от колекционерите. На дължина достига до 17 см.

В това семейство на гиганти се срещат и представители с малки размери, фини черупки и нежни цветове като Strombus gallus от Барбадос и Strombus aurisdianae, или както го наричат още, „розова пъпка“ — много красив, но и много често срещан вид в Индийския и Тихия океан. Голяма рядкост в природата са стромбусите с ляво завита черупка, които се ценят високо. Ако един гигантски стромбус с дясно завита черупка е оценен няколко долара, то стромбус с ляво завита черупка струва стотина пъти повече. Също така много ценени са и албиносите /чисто белите черупки/.

На науката са известни десетина вида от охлюва птероцера. Той живее във водите на Индийския океан. Най-големите достигат до 30 см. Черупката е доста тежка, но въпреки това охлювът е много подвижен поради силно начленения си мускулест крак. Черупката е ярко и красиво оцветена. Pterocera chiragra от Индийския океан е с шест израстъка; окраската е бяла и червеножълта до кафява. Устният отвор е розовокафяв. Прилична на нея е P. rugosa от Източна Африка. Характерен е отворът — на кафявочерен фон — бели гънки с оранжевочервени или светлокафяви зони.

sh-img6Никоя друга черупка не напомня така силно тропиците и южните морета, кораловите рифове и пъстрите коралови риби както на представителите на конусите. С изключение на средиземноморския конус /Conus mediterraneus/ всички останали населяват топлите морета. Само във водите на остров Мавриций в Индийския океан се намират около 170 вида конуси – малки и големи, обикновени и редки, много от тях с подвидове, така че се получава една доста представителна цифра от 500 разновидности. Богати на конуси са също и Молукските острови.

Конусите са много красиви, надминават ги може би единствено ципреите. Те са характерни с разнообразната окраска на външната повърхност: зигзаговидни линии като електрокардиограма, знаци, прилични на непознато писмо, точки, ивици с различен цвят, клиновидни шарки, характерни и специфични за различните видове. Друга характерна черта е тяхната отрова и наличието на апарат за пробождане и изливане на отровата в раната. Опасни са и за човека, когото могат да умъртвят само за няколко часа.

Трета особеност за този род са много редките видове. Трябва да споменем само конус -славата на морето /Conus gloria mares/, който е един от най-търсените и най-желаните видове от колекционерите. От около 300 вида, които са известни от това семейство, 30 са редки и високо оценени. Много рядък е Conus domenicanus, както и Conus spectrum stillatus. Със своята красота са известни географският конус, мраморният конус и мноео други.

Sinustrombus_sinuatus_Kwajalein_photo_Johnson_1Охлювите от рода теребра са типични тропически форми. Terebra robusta е рядък вид който обитава водите край Мексико и Еквадор и достига до 14 см дължина, Флоридската теребра /Т. floridiana/ е също рядък вид, живее на големи дълбочини на тинесто дъно пред Мексико и Флорида. Деликатната със силно удължена черупка Т. triseriata от Японско море не е много рядка форма, но е твърде търсена от колекционерите. Като нея, но много no-красива е Т. dimidiata от Филипините. Рядка и блестяща е Т. guttata от Японско море. Дължинатай надминава 15 см. Характерен е нейният бежовокафяв цвят с големи бели точки по линията на завивките. Огнената теребра от Молукските острови има розовочервен цвят с бели петна, които следват извивките на черупката. Тя е характерна с блестящата си, прилична на порцелан черупка. Петнистата теребра /Т. magulata/ от Индийския океан е много често срещана във водите на Цейлон. Има масивна и голяма черупка — дължина до 20 см – с бежовокафяв цвят, нашарена с големи и малки кафяви петна. Трябва да отбележим още една особеност на този род — наличието на отровен апарат, макар че не са отбелязани случаи на нападане и отравяне на човек.

Черупката на охлювите Оливи е обикновено малка, цилиндрична, външно нежна, но всъщност здрава и твърда, с дълъг и тесен отвор, успореден на централната ос. Завивките са къси, но последната е много голяма и заема около 4/5 от височината. Много красиви, макар и често срещащи се видове са известни от Карибско море, Мексиканския залив, Филипините и Червено море — истинско разнообразие от багри, пищни нюанси и богат рисунък. Тези нежни и красиви черупки са гордостта в колекциите на много любители на мекотели: Oliva porphyra и Oliva splendida от Панама, Oliva sericea от Филипините и Oliva polpastra от Мексико.

Семейството на Волутите има широк ареал на разпространение: Тихия и Индийския океан,бреговете на Източна Африка, Атлантическия океан — Карибско море и бреговете на Западна Африка. В него се срещат както много редки, така и много интересни и красиви видове. Voluta imperialis е вид, който живее край Филипините, с много голяма черупка, която може да надхвърли 20 см дължина. Тя е масивна, силно украсена с рогчета. Наричат я шапка на китайския император или корона на великия могул, макар че няма нищо общо с Китай и крайбрежните му води. Един от най-хубавите, но и най-обикновените видове е Voluta indulata, която живее край остров Тасмания, има средна дължина 8 см, но достига и до 12 см. Едрите екземпляри са особено красиви. Много се цени и албиносната форма от този вид, която се среща твърде рядко.

Най-рядко срещаната Волута /Voluta festiva/, от която са известни само няколко екземпляра от източноафриканските води, има масивна черупка с необикновен вид, който я отличава от останалите волути. Смята се, че това е един от старите видове на семейството. Тя е с външен ръб на устния отвор, който не е характерен за Волутите. В основата си животното е кремавобяло, нашарено с ленти от хубави оранжеви и червени тонове. Между тези ленти изпъкват малки кафяви петънца, групирани по две-три. Вътрешната страна на отвора е силно оранжева.

sh-img3Дворцовата Волута /Voluta aulica/ живее край Филипините. Тя има интензивно портокалов цвят и достига на дължина до 15 см. Край бреговете на Австралия се среща Voluta sophiae — дребен вид, достигащ до 6 см дължина, с много фина черупка. Една много рядка и красива форма от Молукските острови е цимбиевата Волута с дължина до 15 см и голяма стойност сред колекционерите. Към същото семейство спада и един от най-дълбоководните видове — Voluta sparta, – който може да бъде намерен до 3000 м дълбочина.

Пурпурните охлюви /Murecidae/ имат черупка, на която устният отвор е повече или по-малко удължен напред във вид на тесен улей.Тяхната черупка е украсена с разнообразни по форма и дължина шипове, което ги прави красиви и интересни, макар че окраската на черупката е по-еднообразна. Характерно за представителите на това семейство е наличието на жлеза в мантията, която отделя пурпур. Оттам се е получило и наименованието на цялото семейство.

В Черно море се срещат само два представителя: малкото охлювче трофонопсис, което живее на по-големи дълбочини и напада малките миди,и новият пришелец в нашето море — Рапаната. Към същрто семейство спадат представители, които със своята красива черупка намират място в сбирките на много колекционери. Така например Тънкошипестият мурекс /Мигех tenuispina/ населява Червено море, Индийския и Тихия океан, Японско море. Това е красива форма с тънки многобройни шипове, които лесно се чупят. Добре запазените екземпляри се ценят високо от колекционерите. Друг интересен вид от Мурексите е Мигех radix от Карибско море /Панама и Еквадор/, който достига до 13 см дължина и има масивна, блестяща, оцветена в чернобяло до тъмнокафяво черупка.

В семейството намираме представител и на дълбоководната фауна — Мигех nittingi , той живее на големи дълбочини пред Западна Флорида. Дребен вид /до 6 см дължина/, който поради това, че е трудно достъпен, има висока стойност. Наред с редките и красиви видове се срещат и съвсем обикновени като Бодливият мурекс /Мигех brandaris/, Мигех trunculus и Мигех erinaceus. В мантията им се образува пурпур — една белезникава субстанция, която на светлина се променя отначало в жълтозелена, а после във виолетова до тъмновиолетова. В древността била използвана за оцветяване на тъкани в различни нюанси на тъмночервено до тъмновиолетово.

Красива черупка имат и едни от най-примитивните представители на класа на охлювите — семейство Haliotidae. Към това семейство се отнася само един род — Морско ухо /Haliotis/, с няколко десетки вида. Те живеят покрай бреговете на Азия и Америка в Тихия океан, покрай австралийските брегове. Индийския океан, източните брегове на Африка. В Атлантическия океан се срещат край бреговете на Африка, откъдето са навлезли и в Средиземно море. Черупката на този охлюв е почти незавита, по форма прилича на външната част на човешко ухо и е пронизана от цял ред закръглени отвърстия. Вътрешната и повърхност е покрита с дебел седефен пласт, има блестяща окраска, преминаваща в различните цветове на дъгата, най-вече розово и зелено. Ето защо тя се използвала направата на различни украшения и седефени копчета. В някои екземпляри се намират и бисери. Достига на дължина до 10—20 см. Най-разпространен в Тихия океан е Брадавичестият халиотис /Haliotis tuberculata/, който в миналото се ловял в големи количества. През последните години в Япония се правят опити за изкуственото му отглеждане.

sh-img2Групата на мидите не изобилства на разнообразни, красиви и редки представители. Не можем обаче да не споменем някои видове, които със своята красота не отстъпват на охлювите. На първо място трябва да поставим различните видове Пектени. Морските гребенчета, или пектените, наброяват много родове и видове, които са разпространени почти във всички морета и океани от крайбрежната зона до най-големи дълбочини. При експедицията с „Витяз“ в Курило-Камчатската впадина са намерени и представители на този род. Черупката на големия пектен /Pecten maximus/ със своите внушителни размери, с ветриловидно разположените си ребра, със своята окраска, в която се преливат различни тонове от светложълто, оранжево до червенокафяво, представлява ценен образец за всяка сбирка. Различните видове хламиси не му отстъпват по своята красота.

Благородната пина /Pinna nobilis/ живее в Средиземно море и Атлантическия океан и достига на дължина до 30 см. Тя е най-голямата мида в европейските морета. Вътрешната и повърхност е с красив червенокафяв цвят. Понякога в нейната черупка се срещат бисери със същия цвят, но с неправилна форма. Бисусните нишки, с които тя се прикрепя към дъното, са много дълги и здрави и са били използвани в древността за направа на тъкани. И сега още в Италия ги използват за изработка на ръкавици, които се продават на туристите като сувенири.

Едва ли можем да отминем гигантската тридакна — /Tridacna gigas/ която внушава уважение ако не толкова със своята красота, колкото с размерите си — дължина до 1,5 м и тегло до 200 кг. Среща се в тропическите морета и е характерна за кораловите рифове на Индийския и Тихия океан.

Главоногите животни от групата на молуските външно на пръв поглед по нищо не приличат на своите роднини — мидите и охлювите. Тук спадат сепиите, калмарите, октоподите и др. Външната черупка при тях е силно редуцирана: при сепиите е останала само така наречената „сепийна кост“ от варовито вещество, разположена в мантията. При калмарите тя също е от рогово вещество, а у октоподите е напълно изчезнала. Само два рода от днес живущите главоноги са запазили външната си черупка: наутилусът, или седефеното корабче, и аргонавтата, или хартиеното корабче.

Черупката на наутилуса е доста дебелостенна, спирално завита, съставена от няколко камери. Животното се намира в най-външната, най-младата камера, външната повърхност на черупката напомня фаянс, има кремав цвят с по-тъмни до кафяви полета с неправилна форма, вътрешната повърхност е седефена. Живее в по-дълбоки води, където пълзи по дъното или плава над него. Жителите на Индонезия го ловят и правят от него различни украшения, съдове и копчета. Редукцията на черупката при аргонавтата е по-силно изразена. Всъщност черупка имат само женските животни, а мъжките са много по-малки /до 1 см/ и са без черупка. Тънкостенната, силно чуплива черупка на женската достига до 20 см и се използва за снасяне на яйцата, където те остават до края на развитието си. Тя се носи от ветровете по повърхността на океана. Добре запазени черупки от този вид се срещат много рядко.

syrinx_aruanusЧерно море е сравнително бедно на миди и охлюви с големи размери, а главоноги въобще не се срещат. Това не означава обаче, че между черноморските мекотели няма видове, които биха могли да възхитят любителите на красивото. Черупката на черноморския пектен /Pecten ponticus/ с различните нюанси от бяло до розово би могла да заеме място във всяка колекция. А рапаната, която ние с право вече наричаме наш, черноморски вид, макар че родината и е, далечният Тихи океан, привлича внимание с масивната си бежово-кафява черупка с оранжевокафява вътрешност. Малките Телини с бели, лимоновожълти и розови черупки, красивият Венус, конусовидните Гибули, чиято сивозелена повърхност е красиво нашарена с червени зигзаговидни линии, и още много други черноморски видове могат да заемат своето място в колекциите от раковини.

Текст: Веска Кънева; Алманах ФАР77



Прочетена 33988 пъти
Tags:
, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
1Коментар
  • Красимир Копоев
    Публикувано в 20:17h, 05 февруари Отговор

    Прекрасен материал написан с много любов и разбиране! Фотосите са чудесни! Благодаря на автора.

Коментирай