Тридесет Морски възела

26 ян. Тридесет Морски възела

Текст: Павел Панайотов

През ветроходната епоха се ползват голям брой Възли — най-различни по своето предназначение, начин на завързване и външен вид. Умелото връзване на възли е главно условие за моряшкото майсторство. На голяма височина по рейте, често пъти нощем, на разлюлените мачти, когато ръцете конвулсивно се вкопчват, за да задържат тялото, пръстите трябва бързо и сръчно да връзват най-причудливи и сложни възли, и то така, че при всякакво напрежение, извиване и усукване да не могат да се развържат. Но и това е малко. Растителните въжета, намокрени с вода, набъбват, възелът се затяга. Важно изискване към голяма част от морските възли е да могат лесно да се развързват. Съвременните кораби са сложни инженерно-технически съоръжения, където голяма част от труда е механизирана, но все още в пристанищата и на море се налага да се използва ръчен труд включително и при работата с въжетата. Често пъти и в наши дни умението да се връзват бързо и правилно морските възли може да предотврати аварии с корабите и нещастни случаи с хората.

Запитан веднъж на какво се дължи успехът му в самотната обиколка на света с яхтата „Кор Кароли“, капитан Георги Георгиев сподели, че едно от важните условия е било умението му да извършва дребни ремонти по яхтата, включително да връзва, съединява и ремонтира такелажа.

Броят на морските възли и тяхното значение в експлоатацията на флота намаля, но те все още не изчезват и никой не може да каже дали въобще ще изчезнат в морската практика. Ето защо умението да се връзват бързо и правилно около тридесет морски възела е важно условие за безопасността на море, независимо дали се плава с голямотонажен кораб, лодка или ветроходна яхта.

Наименованието на възлите се определя основно от три показателя — външния вид, предназначението и мястото, на което се връзват. При връзването на морските възли различаваме два края на въжето — ходови, който се извива и усуква в процеса на връзването, и основен.

видове-възлиПРАВ ВЪЗЕЛ

Използва се за съединяване на две въжета. Ходовият край на всяко въже се увива около основния на другото; след това ходовите краища се усукват един с друг. По такъв начин възелът става симетричен. Ако симетрията не е спазена, се получава „женски възел“. При силно опъване и намокряне на въжетата правият възел се затяга и затова, ако трябва да бъде развързан, преди да се затегне примката, образувала се от двете въжета, в нея се поставя парче дърво.

РИФОВ ВЪЗЕЛ

Използва се за съединяване на краищата на рифовите въженца при рифоване на ветрилата, а също така и при завързване на въженцата на чохлите на палубните механизми и устройства. Рифовият възел се връзва като правия, но ходовият край на едно от съединяваните въжета, след като се увие около ходовия край на другото, се прегъва в обратна посока и се промушва в примката. Когато се изтегли този край, възелът лесно и бързо се развързва. Възелът не се препоръчва за съединяване на пружиниращи и хлъзгави синтетични въжета и на въжета със значително отличаващи се дебелини.

ДВОЕН ПРАВ ВЪЗЕЛ

Използва се за съединяване на две въжета, подложени на силно опъване. Той се затяга по-малко, отколкото единичният. Използва се и за съединяване на тънки растителни и синтетични въжета. Ходовият край на всяко въже се увива два пъти около основния на другото, а след това ходовите краища на двете въжета се огъват и се увиват два пъти един около друг.

ПЛОСЪК ВЪЗЕЛ

Използва се за съединяване на въжета с различни дебелини. Може да се използва и за съединяване на две въжета с еднаква дебелина, когато те са подложени на силно опъване или мокрене. Възелът се връзва удобно, когато въжетата се разтеглят по палубата и се работи с по-тънко въже. По дебелото въже се прегъва като примка. Ходовият край на по-тънкото въже се прекарва под примката; след това се прегъва в обратна посока и последователно преминава над основния и под ходовия край на по-дебелото въже. След това се промушва в примката, като преминава над основния край на по-дебелото въже и под своя основен край и излиза от примката над по-дебелото въже. Възелът е симетричен, т.е. тънкото и дебелото въже образуват еднакви примки. Ако след завързването на възела ходовите краища на въжетата се окажат дълги и провиснат, те се привързват към основните с тънки въженца.

СВАЯЧЕН ВЪЗЕЛ

Намира широко приложение в такелажното дело и в морската практика. С него могат да се завържат най-различни предмети, които се подават зад борда или мачтата.Той може да се затегне около рогатка или около друг предмет. Там, където трябва да се завърже възелът, въжето се прегъва, за да образува примка, в която се промъква удвоеният като примка ходови край на въжето. Щом се изтеглят двата края на въжето, когато възелът не е затегнат, той ще се развърже. Ако в примката на ходовия край се постави някакъв предмет, и при обтягане на краищата на въжето възелът ще се затегне около предмета.

ОБИКНОВЕН ВЪЗЕЛ

Използва се за завързването на швартовото въже към устройствата на кейовите стени. Ходовият край на въжето се прекарва през кейовия рим или се увива около бреговия кнехт. След това се връща обратно и се увива около основния си край, а след това се промушва в образувалата се примка. По този начин се образува намотка (примка). По-нататък с ходовия край на въжето се прави още една намотка около основния край и се привързва към него с тънко въже.

ОБИКНОВЕН ВЪЗЕЛ С НАМОТКА

Използва се за същите цели като обикновен възел, но предпазва въжето от претриване при големи натоварвания. Ходовият край на въжето се прекарва два пъти през рима или около кнехта, след което с него се правят две намотки около основния край. Възелът не се затяга при опъване и лесно се развързва.

ОБИКНОВЕН ВЪЗЕЛ С ОБРАТНА НАМОТКА

Служи за същите цели както обикновения и обикновения с намотка. Ходовият край на въжето се прекарва отдолу нагоре през рима, връща се към основния край, прегъва се под него, а след това отново се връща и прекарва през рима в посока, обратна на първата, пак се връща към основния край и се прави една намотка около него.

РИБАРСКИ ВЪЗЕЛ

Използва се за швартовка и за връзване на въжето към скобата на котвата. Той е разновидност на обикновения възел. Ходовият край на въжето се прекарва около рима два пъти с известна слабина, прегъва се около основния край, връща се и се промушва в образувалата се около рима намотка. След това с намотка се увива около основния край. На края ходовият край се завързва с въженце към основния. възелът държи здраво и лесно се развързва.

КРЪСТОВИДЕН ВЪЗЕЛ

Един от най-сигурните и здраво държащи възли. Използва се за завързване на временните обтегачи на товарните стрели към бимсите, за окачване на шланговете за изсушаване, за връзване на въжетата към предмети, които имат гладка и равна повърхност. Той се употребява и когато краят на хвъргалото се завързва за швартовото въже (в този случай се допълва с примка). С ходовия край на въжето , се увива предметът, кръстосва се с полунамотка, още един път в същата посока се увива предметът; след това ходовият край на въжето се промушва под себе си. В някои случаи кръстовидният възел се прави, като въжето се държи в ръце. Правят се с него две кръгли примки, нахлузват се на предмета и се затягат. Възелът е сигурен, ако напрежението, на което е подложен, е разпределено равномерно върху двата края на въжето. При едностранно натягане другият край на въжето се задържа за предмета, около който е вързан възелът с въженце.

ДВОЕН КРЪСТОВИДЕН ВЪЗЕЛ

Използва се за вдигане на части от рангота, греди, дъски и други предмети и тогава, когато натежението трябва да се подели между ходовия и основния край на въжето, с което е вързан възелът. Позволява също цялата тежест да се приложи само върху единия от краищата на въжето. С ходовия край на въжето се увива два пъти предметът, после същият край прави трета напречна полунамотка върху първите две и след това се промушва под нея. Различава се от кръстовидния възел по това,че с въжето се правят не две, а три намотки около предмета.

12-2

БУЙРЕПЕН ВЪЗЕЛ

Използва се за завързване на буйрепа /въжето, което съединява котвата с буя, показващ на повърхността мястото и на дъното/ към котвата. Прилича на кръстовидния възел, но двете намотки са разделени от вретеното на котвата. Ходовият край на въжето се прикрепва към вретеното на котвата с тънко въженце.

МОРЯШКИ ВЪЗЕЛ

Използва се за връзване на въжето около кръста на човек, който работи по мачтите или зад борда, и за направа на временно ухо на края на въжето. На известно разстояние от края на въжето се прави малка кръгла примка. Ходовият край на въжето се промушва през нея, увива се около основния край и отново се промушва през примката, но в обратна посока. При добра тренировка възелът се завързва самостоятелно около кръста.

ДВОЕН МОРЯШКИ ВЪЗЕЛ

Използва се като седалка при работа по мачтите и зад корда на кораба. Има две примки — голямата служи за сядане, а малката обхваща тялото през гърба и мишниците. Възелът или по-точно двете примки не се затягат. Преди връзването на възела въжето се прегъва и удвоява. На известно разстояние от мястото на прегъването се прави малка кръгла примка. През нея се промушва удвоеният край. След това той се огъва надолу и се разтваря в мястото на прегъването, а през отвора се iпрекарват двете примки. При затягането на възела примките се оставят с различна дължина.

ШКОТОВ ВЪЗЕЛ

Използва се за завързване на въжета при влачене на лодки, при подемни работи, при работа с ветрилата, с такелажните и корабните вериги, а и при съединяването на две въжета с различен диаметър. В редица случаи се предпочита пред правия възел. Не се развързва, ако тежестта пада само върху едното от съединяваните въжета. Не бива да се използва,когато ухото на едното от съединяваните въжета е много голямо. Тогава той може да се разхлаби и развърже. Ходовият край на едното въже се промушва отдолу нагоре през ухото на другото въже /ако няма заплетено ухо, второто въже се сгъва надве, за да образува удобна за връзване примка/, увива се отзад около ухото по посока на часовниковата стрелка и се препъхва между себе си и ухото /примката/.

ДВОЕН ШКОТОВ /БРАМШКОТОВ/ ВЪЗЕЛ

Използва се за същите цели като шкотовия. За предпочитане е пред него и е по-сигурен, особено ако се работи с плъзгави и пружиниращи синтетични въжета. Връзва се като шкотовия възел, само че ходовият край на въжето, с което се прави възелът, се увива два пъти около ухото на второто въже; след това се препъхва между себе си и ухото.

ЗАТЯГАШ  ВЪЗЕЛ /I/

Един от най-използваните възли за завързване на въже към греди, към части от рангота, за влачене или вдигане на греди или други предмети. Ходовият край на въжето се увива около предмета, след това се прегъва и усуква около себе си. Когато завързаният с този възел предмет се влачи или се вдига на височина, за да не се отклонява встрани, на известно разстояние от възела в посока на тегленето се прави намотка. В този случай възелът се нарича затягащ с намотка.

ЗАТЯГАЩ ВЪЗЕЛ /II/

Използва се за завързване на въжето към нока на ранготните дървета и за временно завързване на плаващи предмети. Въжето се прегъва така, че да образува две еднакви примки. Ходовият му край се увива около примките четири-пет пъти, после се промушва в примката, образувала се от основния край на въжето; възелът се затяга. Tози възел се развързва лесно, като се изтегли основният край на въжето.

ВЪЗЕЛ ЗА НАМАЛЯВАНЕ ДЪЛЖИНАТА НА ВЪЖЕТО

Скъсяваното въже се прегъва два пъти, така че да образува две еднакви примки. Всяка примка се стяга с друга примка, направена с края на въжето, което е от нейната страна. След това тези краища се завързват с тънко въженце към краищата на примките.

РИБАРСКИ СЪЕДИНИТЕЛЕН ВЪЗЕЛ

Използва се 3а съединяване на две въжета с почти еднакви дебелини. Не се препоръчва, когато въжетата са подложени на голямо опъване, тъй като се затяга здраво и се развързва трудно. С ходовия край на едното въже се прави примка, в която се прекарва ходовият край на другото въже, и с него се прави примка около първото въже.

РИБАРСКО УXO

Използва се вместо обикновено ухо, за намаляване дължината на въжето и когато е необходимо бързо и здраво да се завърже въжето към някой предмет. С ходовия край на въжето се прави примка, после той се прегъва и се промушва в примката, а след това отново се прави примка около основния край на въжето.

ВЪЗЕЛ ОСМОРКА /I/

Използва се за въже, което преминава през ролка на блок, с цел то да не може повече да преминава през нея. С ходовия край на въжето се прави малка примка, след това той се прегъва и се промушва през нея. При натоварване възелът се затяга.

ВЪЗЕЛ ОСМОРКА /II/

Той се различава от първия вид по това, че ходовият край, преди да се промуши в примката, се усуква два пъти около основния край на въжето.

ЗАТЯГАЩО УXO

Препоръчва се за завързване на въже към какъвто и да е предмет. Отначало се прави възел осморка и преди да се затегне, ходовият край на въжето се огъва още един път и се промушва в образуваната от него примка.

каламицки

СВЪРЗВАЩ ВЪЗЕЛ /КАЛМИЦКИ/

Използва се за завързване на различни инструменти. Ведра, торби и други предмети, които се подават на хора, работещи по мачтите, тръбопроводите или зад борда на кораба. Използва се и за завързване края на хвъргалото към ухото на швартовото въже. Въжето се прегъва така, че да образува примка, в която се промушва ходовият му край. След това той се прегъва и удвоен се препъхва в образуваната намотка.

ТОПОВ ВЪЗЕЛ

Използва се за завързване на обтегачи към топа на временна мачта. Възелът се поставя на топа на мачтата със средната си част, а трите примки се използват за завързване на обтегачите. Ако и трите примки не са достатъчни, свободните краища на въжето се съединяват с прав възел, като образуват четвърта примка. С въжето се правят последователно три еднакви по големина кръгли примки, последователно легнали една върху друга. Вътрешната страна на външните примки се изтегля към външната страна на възела така, че те да образуват навън от възела две „листа“ /в процеса на връзването на възела при разтеглянето на примките необходимата слабина се изтегля от двата края на въжето/. След това средната примка се изтегля нагоре като „листо“ с размер, равен на двете странични „листи“.

СТОПОРЕН ВЪЗЕЛ

Използва се за временно снемане на тежестта от някакво въже до прехвърлянето и на друго задържащо средство. Самото въже, което се използва за завързване на възела, се нарича стопорно и с основния си край е задържано за палубата или към кнехт. С ходоВия край на стопорното Въже се правят две намотки около опънатото под тежестта въже. След това този край се връща обратно, ляга върху намотките и се усуква около натегнатото въже в посока на натягането. Ако е необходимо стопорът да се използва по-дълго време, ходовият му край се завързва около обтегнатото въже с тънко въженце.

ВЪЗЕЛ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ДЪЛЖИНАТА НА САПАНА /КОТЕШКИ ЛАПИ/

Краят на удвоеното въже се прегъва така, че да образува две примки, които след това се усукват едновременно няколко пъти около себе си и се закачат на куката.

ЛОДЪЧЕН ВЪЗЕЛ

Удобен е за завързване на лодката, когато тя продължително време се влачи от кораба или стои завързана за кърмата му. Прави се на втората седалка на лодката. Ходовият край на въжето се прекарва през носовия рим или, ако няма такъв, се обвива около първата седалка и отива към втората. Увива се отгоре надолу около нея, след това около себе си, връща се отдолу под седалката, а след това прегънат на две се препъхва в образувалата се върху седалката примка. Възелът бързо се развързва при нужда.

ВЪЗЕЛ ЗА ВЛАЧЕНЕ

Използва се за закачане на въжето към куката за влачене. Дава възможност бързо да се отпуска или обира въжето. Може да се използва за завързване на швартовите въжета към кейовите устройства. Ходовият край на въжето се окачва на куката и се прегъва, за да образува малка примка. Примката се увива около основния край на въжето и се окачва на куката. След това въжето се намотава върху куката веднъж от дясната, веднъж от лявата страна. Намотките трябва да бъдат не по-малко от пет. На края ходовият край на въжето се привързва към основния с тънко въженце.

Текст: Павел Панайотов; Алманах ФАР81



Прочетена 33117 пъти
1Коментар
  • Анонимен
    Публикувано в 19:23h, 29 април Отговор

    Полезна информация. Благодаря!

Коментирай