Морските изследвания на Леонардо да Винчи

28 ян. Морските изследвания на Леонардо да Винчи

Текст: Милан Асадуров

Неуморимият търсещ дух на великия гений на възраждането Леонардо да Винчи се докоснал до почти всички области на науката и техниката, за да усъвършенства своя талант на художник, Леонардо умеел великолепно да съчетава научния опит с художествените търсения. Никой не чувствал така ясно и така силно връзката между изкуството и науката като него. Затова в творчеството на Леонардо науката и изкуството станали две страни на едно и също познание, познание неделимо.

496_5084bigВ началото Леонардо се интересувал от инженерни проблеми, които непосредствено му помагали в изкуството, ала постепенно интересите му започнали да се разширяват и научно-техническите изследвания заели доста място всред тях. Обаче в епохата на манифактурното производство почти всички идеи и разработки на Леонардо далеч изпреварвали времето си. Тогава машината имала много по-малко значение в производството, отколкото разделението на труда. Затова Леонардовите изобретения навярно се посрещали с недоверие от предприемачите. Той се стремял да разработи колкото се може повече идеи и често не успявал да довърши започнатото, а освен това в края на XV и началото на XVI век все още нямало достатъчно натрупан практически опит в областта на инженерните науки и липсвали прецизни уреди и инструменти.

24_leonardo_12А може би Леонардо изобщо не се опитвал да осъществи своите идеи — това било толкова присъщо на характера му. Джорджо Вазари пише: „Наистина дивен и небесен бил Леонардо, син на месер Пиеро от Винчи. Обладавайки широки познания и владеейки основите на науките, той би достигнал велики постижения, ако не бил толкова променлив и непостоянен. И наистина, той се залавял с изучаването на много предмети, но пристъпвайки към дело, след това ги захвърлял.“

Така повечето замисли и проекти на Леонардо останали неосъществени, а някои той сам унищожил.

Леонардовите проучвания, свързани с морето, започнали около 1470 година, още докато учел при Верокио, и продължили чак до смъртта му през 1519 година. Отначало Леонардо разработил планове и чертежи 3а създаване на изкуствено корито, по което да потече река Арно, както и система от шлюзове с по две врати, които трябвало да се отварят и затварят с помощта на сложно механично съоръжение. След построяването на канала река Арно щяла да стане удобна за корабоплаване по цялото си течение от  Флоренция до Пиза, а по този начин големият промишлен център Флоренция получавал широк излаз към морето. Проектът не бил осъществен, ала хидравличните изследвания на Леонардо намерили приложение в Милано. През 1494 година той се заел да усъвършенства напоителната система в околноститe на града. Отначало неговият план позволил водите на река Ада да бъдат докарани до Милано, а в края на 1509 година бил построен нов шлюз в системата на големите канали, който предпазвал Милано и неговите околности от наводнения.

Mariano Taccola De Ingensis water hИдеята да създаде изкуствени канали, които да се използват едновременно за напояване и корабоплаване, преследвала Леонардо през целия му живот. В края на своите странствувания той отишъл във Франция при крал Франсоа I. Там Леонардо разработил проект за изграждане на грандиозен канал, който да съедини градовете Тур и Блуа с река Сона и така да подобри условията за речно корабоплаване. Когато след повече от 70 години, при крал Анри IV, започнали хидротехническите работи в тази местност, строителите ползвали чертежите на Леонардо.

За да облекчи прокопаването на каналите, още докато замислял да съкрати пътя от Флоренция до морето, Леонардо проектирал мощни подемни кранове и предпазни щитове за блатистите местности. Той възнамерявал специално да направи няколко машини за прокопаване, издигане и пренасяне на грунта от дъното на каналите. Една от скицираните драги прилича на катамаран: между две лодки е поставено водно колело с четири лопати. Леонардо пише, че „тези лопати ще изгребват и издигат тинята от дъното, а после ще я изсипват в баржата„, която е нарисувана близо до драгата. Всички тези машини,проектирани от Леонардо, изпреварили с цял век промишлената революция в Европа, която дала техническите предпоставки за тяхното създаване.

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERAПрез 1500 година Леонардо за пръв път попаднал във Венеция. От това време датират и неговите най-интересни морски изследвания. Отдавна Леонардо се интересувал от приливите и отливите и искал непременно да разбере наблюдава ли се това природно явление в такова закрито море като Каспийското. Затова той си записал: „Да напиша писмо на турчина Бартоломео, 3а да ми съобщи 3а приливите и отливите в Черно море и да разузнае има ли такива приливи и отливи в Хирканско (т.е. Каспийско) море.“ Чак след сто години Галилей установил, че ускорението при свободно падане /от силата на тежестта/ се подчинява на строги математически закони, а в 1683 година Нютон извел закона за всемирното привличане, който станал основа на първата научна теория за приливите.

Във Венеция Леонардо проектирал и „мистериозен кораб за потопяване на вражески кораби“, както сам го нарича в записките си. Този кораб бил предназначен за подводно плаване и днес съвсем основателно се смята за първообраз на подводницата. От тази идея е останала само една рисунка. Леонардо не ни обяснява как ще стане потапянето и изплаването. Предвиждайки ужасните последици от превръщането на подводницата в оръжие, което може да попадне в ръцете на войнолюбци, великият умен унищожил своите разработки. Ала един човек не може да спре прогреса на техниката. В разгара на промишлената революция през 1 620 година се появила първата подводница на холандеца Ван Дребел В 1724 година бойна подводница проектирал Е. Никонов, а през 1 775 година, по време на войната между Великобритания и нейните североамерикански колонии, американците за пръв път използвали срещу английския боен кораб „Ийгъл“, но безуспешно, подводния апарат „Костенурката„, създаден от Дейвид Бъшнъл.

davinciriversderekbairЛеонардо имал остър поглед за всичко, което го заобикаляло. Той прекарвал часове край морето и реките, за да проникне в тайните на движението. Художникът Леонардо бил особено очарован от вихровото движение във водовъртежа и го нарекъл „космическото дихание на океана„. Неговите научни рисунки за движението на водата са истински произведения на изкуството. Науката никога не станала самоцел за него. Той пише: „Когато излагаш науката за движението на водата, не забравяй да посочваш практически приложения при всяко положение, за да не бъде безполезна твоята наука.“ Така, докато изучавал вихровото движение, Леонардо определил най-подходящите форми на лопатките за водна турбина и станал един от основоположниците на турбинното дело.

Но Леонардо не се задоволявал само да наблюдава и описва видяното. Той умеел да извлича общите закономерности от изследването на различни частни явления. Ярък пример за това е неговият метод за определяне силата на действие на водните струи, изтичащи от еднакви по големина отвърстия, разположени на различна височина от дъното на резервоар, в който се поддържа постоянно равнище на водата. Обяснявайки явлението, Леонардо по същество формулирал основното уравнение на хидродинамиката. Почти три века по-късно, в 1782 година, Даниел Бернули „официално“ доказал теоремата.

Докато изучавал движението на водата, Леонардо самостоятелно стигнал до идеята гребното колело да се използва за задвижване на корабите. Той дори разработил три конструкции — с лостово задвижване, с педали и верижно задвижване. Очевидно, 3а да осъществи този проект, не му достигал само ефективен двигател. През 1765—1784 година Джеймз Уат създал и усъвършенствал парна машина на нов принцип, а три години след неговия патент, в 1787 година, Джеймз Рамзи и Джон Фич почти едновременно пуснали първите параходи с гребни колела по реките Потомак и Делауеър. Същият тип движител бил използван и от Робърт Фултън, който в 1807 година създал своя знаменит параход.

DaVinciTentoonstellingRotterdam-3По времето, когато Леонардо бил във Венеция, се появила опасност от турско нашествие. Тогава той се заинтересувал от възможностите за отбрана на града по море и изработил оригинална водолазна екипировка: костюм, изработен от плат, който предварително бил насмолен, за да бъде непромокаем, шлем и очила, контейнери за въздух и ципести плавници. Леонардо даже сам изпробвал водонепропускливостта на костюма. Той проектирал и специални котви за захващане на противниковите кораби към дъното, както и средства за правене на пробойни от водолазите.

Когато опасността от нашествие преминала, Леонардо унищожил своя модел. в записките му можем да прочетем: „Как и защо не пиша за моя начин да оставам под водата толкова време, колкото може да се остава без храна? Това аз не обнародвам и не съобщавам поради злия характер на хората, които биха използвали тоя начин за убийства на дъното на моретата, като пробиват дъното на корабите и ги потопяват заедно с намиращите се на тях хора; и ако аз съм учил на други начини, това е, понеже те не са опасни, тъй като над водата се показва краят на тръбата, чрез която дишат и която се поддържа с кожен мях или с тапи.

На тази Леонардова идея било съдено да чака цели 363 години, докато в 1863 година французите Беноа Рукейрол и Огюст Денеруз създали първата сполучлива конструкция на автономен подводен дихателен апарат и успешно се спуснали с него под водата на дълбочина 18 метра.

445721a-f1.2През настъпилите по-спокойни дни Венеция — царицата на Адриатика, предложила на Леонардо великолепно съчетание на континентален бряг, лагуна с множество острови, коса, която отделя лагуната от морето, и на края безграничния морски простор. „Понеже този мозък — както пише Вазари — никога в своите измисляния не намирал покой„, ненаситният естествоизпитател веднага намерил обекти за изследване. Той започнал да изучава строежа на почвата на морския бряг и като намерил в нея голямо количество раковини, записал: „Река По за кратко време ще пресуши /т.е. ще изпълни с наноси/ Адриатическо море, тъй както тя пресуши голяма част от Ломбардия.“

Четири години по-късно, в 1 504 година, Леонардо работил по реконструкцията на пристанището и крепостта Пиомбино. От това време са запазени негови наблюдения на теченията и ветровете. Като прибавим и по-ранните му изследвания на приливите и движението на водата, спокойно можем да кажем, че в областта на океанографията Леонардо изпреварил времето си с 370 години. Едва в 1872 година, когато започнало историческото плаване на „Челинджър“ — „кораба за всестранно изучаване на морето с най-модерни прибори и с участието на най-добрите учени на Англия“ настъпил часът океанографията да стане наука.

На много места в записките на Леонардо могат да се открият материали по корабостроене и корабоплаване. Интересни са неговите рисунки на кораби с ветрила, застанали под различен ъгъл спрямо вятъра, както и останалите му навигационни проучвания. В една своя схема Леонардо представя три вида форми за корабите и ги сравнява. Като наблюдава формата и движението на рибите във водата, Леонардо стига до заключението, че аеродинамичната форма е най-подходяща за корабните корпуси. Той конструира и няколко типа бойни кораби, снабдени с „клюнове“, които служели да нанасят повреди на вражеските плавателни съдове. Приятелството му със знаменития мореплавател Америго Веспучи навярно е засилило още повече неговия интерес към морското дело. Венец на Леонардовите търсения в тази област е проектът за кораб с двойни бордове, който значително увеличава здравината и плавателността на съдовете. Идеята на Леонардо изпреварва времето този път с близо четири века и половина, защото кораби с двойни бордове и двойно дъно започнаха да се строят в началото на 19 век.

24_leonardo_2Ала на един от най-грандиозните проекти на Леонардо бяха нужни над 450 години, за да се осъществи. Това е мостът над Босфора, дълъг 350 метра, който трябвало да свърже Истанбул с Галата. Леонардо много внимателно и точно вмислил своята идея и дори предложил проекта на турския султан. Моделът на моста, създаден в наше време от швейцарския учен Стуси по чертежите на Леонардо, показва, че проектът бил технически осъществим. Но от тогава изтекло много вода. Висящ мост над Босфора по Английски проект беше построен през 1973 година.

Любопитни са множеството акустични опити, които Леонардо правил през 1514 година в рововете на римския замък „Сан Анджело“. Тогава той изучавал законите на разпространение на звука във водна среда. Една рисунка от т.нар. „Атлантически кодекс“ показва, че Леонардо имал намерение да създаде непотъващи обувки. С тяхна помощ човек щял да ходи по водата, така както се карат ски — опирайки се на щеки. Не е известно какъв материал възнамерявал да използва за обувките гениалният майстор, така че те да поддържат човека над водата. Забележително е, че такива „водни ски“ още не са изобретени.

„Наистина ние виждаме — пише Вазари, — че Леонардо много нещо започвал, но никога нищо не завършвал, тъй като му струвало, че в тези неща, които били замисляни от него, ръката не е способна да достигне художествено съвършенство, доколкото в своя замисъл си създавал различни трудности, толкова изтънчени и привлекателни, че те не биха могли да се изразят даже и с най-изкусни ръце при никакви обстоятелства.“

Леонардовите научно-технически изследвания имат и още една интересна особеност. Много от изследователите на неговото дело са открили различни грешки в конструираните машини и механизми. Ала това не били просто грешки. Скоро станало ясно, че в чертежите на Леонардо често има „нещо“ излишно или поставено не на място, което не позволява на машините да работят. Тези преднамерени грешки правели проектите разбираеми само за техния автор. Своенравие ли било това, или форма за патентоване на идеите? А може би и двете заедно? Не бива да забравяме как постъпил Леонардо с проектите за подводницата и водолазния скафандър. Защото този гений, който и след половин хилядолетие все още е наш съвременник.

Boat

Текст: Милан Андуров; Алманах ФАР81



Прочетена 14853 пъти
Няма коментари

Коментирай