Морските товари, които промениха света

26 февр. Морските товари, които промениха света

Откриването на морските пътища за Далечния изток и заселването на Новия свят предизвикали коренна промяна на географските понятия и характера на търговията. Нови за Европа били всички сортове селскостопански култури, открити там — доматите, картофите, какаото, зеленият фасул, царевицата, цитрусовите плодове и тютюнът. Тези продукти изменили живота в Европа. Прибавяна била захар към всички тропически напитки: чая, кафето, шоколада и др. Цитросовите плодове станали диетична необходимост за моряците против болестта скорбут.

Внасяната екзотична дървесина, като махагоновото и бакаутовото (желязното) дърво, украсявала европейските приемни салони, а кожите на бобъра, тюлена и норката определяли новите тенденции в модата. Памучните тъкани били по-хигиенични от вълнените и ленените платове. Тютюнопушенето се превърнало в световна страст. Скоро това, което било привилегия само за някои, станало достъпно за всички. Развитието и нарастването на търговията с новооткритите селскостопански произведения до голяма степен стимулирало различни клонове на промишлеността, като рафинирането на захар, печатното и издателското дело, корабостроенето и растениевъдството.Но същевременно търговията породила и много други проблеми. Наложило се да се откриват нови пазари и назрял логичният въпрос — ако някои култури могат да виреят в Индокитай, защо те да не бъдат пренесени във Карибският регион и обратно? Класическият пример за това са бананите и ананасите.

Беритба на банани

Беритба на банани

Д-р Хърбърт Спиндън, известен антрополог, твърди, че родината на бананите по всяка вероятност е влажната тропическа област на Южна Азия, Включваща днешните територии на Североизточна Индия, Бирма, Кампучия и част от Южен Китай. Д-р Спиндън посочва още,че първите сведения за бананите са открити в съчиненията на римски и арабски летописци, които ги определяли като забележителни плодове от Индия. Той смята за логично твърдението, че арабите пренесли бананите на африканския континент в резултат на търговията, която водили с Мароко и Судан. Известно е, че бананите вече се отглеждали в Западна Африка, когато португалските търговци пристигнали там десетки години преди плаването на Колумб.

Наименованието „банани“ вероятно произхожда от Западна Африка и към края на XVI век започва да се употребява навсякъде. Португалците пренесли бананите на запад до Бразилия и на изток до Молукските острови — една от първите им колонии. Испанският историк Гонсало фернандес Овиедо споменава в своята „Обща и природна история на Карибският регион“, че през 1516 г. получил в Сан Доминго (на остров Хаити) плодове от Канарските острови, които явно били истински банани. Но въпреки че бананите не произхождали от Новия свят, сортът Грос Мичел е отгледан в Америка. Около 1836 г. Жан франсоа Пуа, френски ботаник и химик, който притежавал плантация в Ямайка, се завърнал от посещение на остров Мартиника и засадил плантацията с бананов присад. Първоначално бананите били наречени „Пуя“, по-късно — „Мартиника“, докато на края получили името „Грос Мичел“. Твърде вероятно е десетките милиони бананови насаждения, които сега се отглеждат в Ямайка, Централна Америка и всички острови в Карибско море и се изнасят в цял свят, да водят началото си от насажденията на Франсоа Пуя.

ананасЗа разлика от бананите ананасът произхожда от американския Тропик, а след това бил пренесен в тропическите райони из цял свят. Той се смята за един от най-вкусните тропически плодове. Много преди появяването на европейците в западното полукълбо ананасът виреел в Бразилия, по източния бряг на Южна Америка и навсякъде във Карибският регион, като родината му е в областта Мату Гросу, който обхваща райони от Бразилия и Парагвай. Колумб открил, че обитателите на Гваделупа ядели плодове с необикновена форма, наподобяваща шишарка. Испанските и португалските мореплаватели отнасяли със себе си ананасови растения и така през 1548 г. ананасът вече бил отглеждан в Индия и други източни страни. Един от най-важните фактори за неговото бързо разпространение бил издръжливостта на растението, което позволявало то да се пренася на дълги разстояния по море. Отглеждането на ананаси започнало още през XVIII век, след което те били пренесени и в Европа, тъй като се установило, че могат да се отглеждат и в парници.

Ананасът бил пренесен на Хавайските острови през 1809г., но се разпространил там широко едва след създаването на различни сортове, наречени „смут кайен“ (сладки чушлета), които през 1896 г. вече се отглеждали в плантации. Сега там ананасът е втората главна култура за износ след захарната тръстика, а на Хавайските острови се отглежда около 4/5 от световното производство на ананаси.

Чаени храсти

Чаени храсти

Други примери 3а морски товари, които променили икономическия и културния живот на света, са кафето и чаят. Чаят не бил познат в Европа до XVI век. За първи път той се споменава в книгата на Джовани Батиста Рамузио „Чудесни плавания и пътувания“ от 1559 г. Пиенето на чай в английския кралски двор било въведено от кралица Катерина ди Браганса, португалска принцеса и съпруга на Чарлз II. В Португалия познавали чая отдавна вероятно благодарение на плаванията на португалските мореплаватели до Китай.

Кафеените храсти водят своя произход от арабските страни. Векове наред арабите имали монопол върху кафето, но през 1690 г. холандски мореплаватели успели да се сдобият с няколко кафеени растения и ги присадили в Ботаническата градина в Холандия, а също така започнали да ги отглеждат на остров Ява. Пиенето на кафе било въведено от Западна Европа в Новия свят от Габриел Матио дьо Клиб, френски офицер на служба в Мартиника. През 1723 г., тръгвайки от Париж за Мартиника, Клио откраднал няколко корена от Ботаническата градина. Той успял да ги запази по време на дългото плаване въпреки силните бури и честите пиратски нападения около северния африкански бряг. Растенията се прихванали в Мартиника, а оттам отглеждането на кафето се разпространило по островите на Карибският регион, като случайно стигнало и до днешния основен производител — Бразилия.

Събиране на реколтата от кафе в Бразилия

Събиране на реколтата от кафе в Бразилия

За преносител на кафето в Бразилия се смята Франсиско ди Мелу Палета. През 1727 г. Палета, лейтенант от бразилската армия, бил изпратен да разреши граничен спор между френска Гвиана и Суринам (Холандска Гвиана). И в двете страни се отглеждало кафе, но изнасянето му било забранено. Палета успял така добре да разреши спора, че спечелил симпатиите на жената на единия губернатор. При отплаването тя му поднесла букет от цветя, в който били скрити кафеени зърна и няколко стръка от кафеен храст. Палета се завърнал с тях в Бразилия и там ги отгледал. Днес Бразилия е основният износител на кафе в света.

Един от най-известните бунтове в морската история бил предизвикан по време на пренасянето на новооткритите растения от едни земи в други. На Уилям Блай, капитан на кораба „Баунти“, било заповядано да пренесе присад от хлебно дърво от Таити, за да се засади в Ямайка като заместител на житото, отглеждано в колониите на Северна Америка, чиято доставка била прекъсната поради войната за независимост на САЩ.

Плод на Хлебно дърво

Плод на Хлебно дърво

Сър Джоузеф Бенкс, богат предприемач, учен, мореплавател и природоизпитател, който участвал в първото тихоокеанско плаване на Джеймз Кук, планирал пренасянето на хлебното дърво от Полинезия в британските владения в Карибско море. За целта бил доставен тримачтов търговски кораб, който бил подготвен за необикновеното си предназначение. Заделени били специални складови помещения за съхраняване на растенията по време на преходите. Цялата долна палуба от гротмачтата до бизанмачтата била превърната в оранжерия. Растенията трябвало да бъдат защитени от пръските на морската вода и от росата. Инсталирана била и печка за предпазване от резките температурни промени особено в района на нос Добра Надежда. Избухливият характер на капитан Блай и строгата дисциплина, който въвел, настроили екипажа срещу него. Някои от моряците начело с първия помощник-капитан се разбунтували и завладели кораба, когато плавали от Таити за Тофуа. Но този инцидент не разубедил капитан Блай. Той напуснал кораба, върнал се отново в Таити и през 1793 г. хлебното дърво било присадено успешно в Карибският регион.

По това време възникнала идеята културите, специфични за Далечния изток, да бъдат пренесени във Карибският регион и Южна Америка, а културите, отглеждани по тези земи, да бъдат засадени на изток. Пример за такова пренасяне са банановото и каучуковото дърво.

Градове и държави били построени или разрушени заради тези нови култури. Такъв е град Манаус в Бразилия, който, макар че се намирал на река Амазонка, на 1000 мили от Атлантическия океан сред непристъпната джунгла, се прочул в целия свят през XIX век поради растящите в околността му каучукови дървета. Град Манаус бил основан през 1660 г. от Франсиско да Мота Фалсан под името Сан Хосе ди Рио Негро, а през 1825 г. бил преименуван в Манаос, а след 1938 г. приел сегашното си име.

В продължение на много векове каучукът бил смятан за необичайна лепкава материя, която не може да се използва за нищо. Но когато двамата французи Шарл Мари дьо ла Кондамин и Франсоа Фресно независимо един от друг провели научни изследвания върху свойствата на каучука, била открита нова суровина за промишлеността.

каучуково-дърво

Градина от Каучукови дървета

През 1735 г. Ла Кондамин ръководил една експедиция, изпратена от Френската академия на науките в екваториалните райони на Южна Америка. Една година по-късно той изпратил на академията няколко навити на руло черни смолисти проби от каучуково дърво, които той нарекъл „каучук“ — индианско наименование за „плачещо дърво“. Не е известно дали тези проби са стигнали до местопредназначението си. Вниманието на Фресно, който по професия бил инженер и живеел в Кайена, било привлечено от няколко каучукови проби, които португалските заселници и индианците от бразилския щат Пара му донесли. Той изследвал горите на Гвиана, за да открие източника на тази материя. През 1 747 г. фресно открил много дървета, които давали млечен сок, включително и дивото каучуково дърво. Той изработил чифт ботуши и много крушообразни предмети от каучук. В резултат на тези първи проучвания, свързани с изнамирането на метод и технология за обработването на естествената суровина, през следващите петдесет години се зародила каучуковата промишленост.

Историята на колонията в Манаос е покрита с кръв. Тъй като в средата на XIX век поръчките за каучук се увеличили, като в същото време цената му нараснала, местното население било подложено на жестока експлоатация. То било превърнато в роби и разделено на групи, които нарязвали кората на дърветата, за да извличат каучуков сок. След това го събирали и обработвали в плантациите на робовладелците,които го продавали на търговците и забогатявали от това. Положението се влошило още повече, когато през 1866 г. дон Педро II, император на Бразилия, разрешил корабоплаването по река Амазонка. В Манаос пристигнали много авантюристи, жадни да забогатеят. Тогава в бразилските джунгли загинали безброй индианци, които събирали за тях каучук, наричан още „черното злато“. Били унищожени и хиляди каучукови дървета поради неправилно нарязване на кората.

През 1853 г. Чарлз Гудиър решил да пренесе каучуковото дърво в Далечния изток. Томас Ханкок също стигнал до тази идея през 1857 г., тъй като климатът в тропическите райони на Азия бил подобен на този по Амазонка, а в Азия имало и достатъчно евтина земя за провеждането на подобни опити. Така Гудиър и Ханкок успели да проникнат в монопола, който бразилците поддържали на пазара. Интересът към пренасянето на каучуковото дърво се увеличил още повече след 1870 г., когато холандците постигнали големи успехи в пренасянето на хининовото дърво от Перу в Ява и на чаените храсти от Китай в Шри Ланка (Цейлон).

Извличане на сок от каучуково дърво

Извличане на сок от каучуково дърво

През 1873 г. д-р Джеймс Колинс, уредник на Физическата градина на Лондонската аптечна компания, заминал за Бразилия, за да се сдобие със семена от каучуково дърво. Но първата партида, която той изпратил, не достигнала целта си поради корабокрушение. В крайна сметка той доставил 200 семена, от които в Англия се прехванали само дузина, а шестте растения, които били отнесени в Калкута, загинали. През 1876 г. д-р Колинс писал на Хенри Уикъм, английски изобретател, който притежавал кафеена плантация в Бразилия, като го помолил да събере няколко хиляди семена от каучуково дърво и му ги изпрати. Уикъм живо се заинтересувал от тези опити и още същата година пристигнал в Англия със 70 хил. семена, които веднага били изпратени с влак за Ню Гардънс. От всичките семена, насадени в лехи, поникнали 2800. На следващата година около 1000 каучукови дървета били изпратени и присадени в Шри Ланка. По-късно известна част от растенията били предадени и на британския резидент в Перак, Малайзия, който ги засадил в градините си в Куала Кангсар и през 1882 г. изпратил както семена, така и присад за Сингапур, Шри Ланка, Индия и Ява. През следващите 33 години каучуковото производство в Югоизточна Азия се развило дотолкова, че започнало да господства на световните пазари.

Има много измислици и грешни твърдения за хората, които пренасяли по море новооткритите селскостопански култури, но в края на краищата светът се възползвал от тяхната прозорливост и упоритост.

ananas

Автор: Карма Перейра; Алманах ФАР80



Прочетена 16213 пъти
Tags:
, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
2 коментара
  • Росица Станева
    Публикувано в 21:47h, 27 януари Отговор

    Този материал не е коментиран досега ,защото се изисква от четящия да има познания за света на растенията ,или интерес към тях.Написан е чудесно , с познаване на географията на света ,историята на Новия свят и засдлугата на човешката дейнст за пренасяне на култури от едн материк на друг континент.Някога работих по време на студентството си в една софийска катедра по ботаника-във висш институт,бях дипломантка там-правех дипломна работа.Непрекъснато научавахме нови неща.Тук в материала се говори за великите географски открития,за растения от непознати острови и райони на света ,за заслугите на холандците за пренасяне на ценни растения.Възхитена съм от написаното-дори само за хининовото дърво да бе споменато и за картофите,доматите и фасула -щеше да е предостатъчно.Но тук темата е разработена с необикновена начетенст.Поздравявам автора…Между другото-навремето ползвах под ръководството на ръководителката ми за дипломната работа много френска литература-ботаническа и австралийска -от Аделаида,там имат Ботанически институт .В катедрата имаше професор-ф лорист ,прекарал доста време по света-особено в Африка.Викаха му Марко Поло…Хиляди благодарности -изпитах удоволствие да прочета нещо истинско.

    • Антон Костадинов
      Публикувано в 00:13h, 28 януари Отговор

      Благодаря ви Росица Станева за оставения коментар. Факт е че Интернет е пълен с безсмислени статийки от рода на: топ 10 на това и топ 5 полезни съвета за онова… В последно време се наблюдава и усилено налагане на „Взривяващи нета“, „Шокиращи“ от „Последната минута“ и т.н новини… Във този сайт не е така, тук са събрани на едно място много стойностни статии. Сайта не е комерсиален а правен с много любов към морето… Поддържан и финансиран само от мен. Аз съм напълно убеден, че тази информация се чете от интелигентни хора, все пак статиите са дълги и често „доскучават“ 🙂

Коментирай