Океанът – Този голям „шегобиец“

16 мар. Океанът – Този голям „шегобиец“

Когато се говори за стихията на океана, повечето истински моряци се въздържат от гръмки фрази. Величието на синята пустиня не само възхищава, но и плаши. Но има случаи, които показват, че океанът не само въодушевява и респектира, а е склонен понякога и да се шегува.

Край бреговете на Австралия през 1952 година корабокруширал неголемият траулер на капитан Александър Рос. Целият екипаж успял да се добере до един необитаем остров пред северните брегове на континента. Радостта на спасилите се бързо преминала в отчаяние — на острова нямало нито растителност, нито животни, а освен това бил разположен далеч от морските пътища. За всички било ясно, че спасението е само отсрочен фатален край. Тогава капитанът описал накратко случилото се и очакващата ги трагична неизбежност, пъхнал записката в една бутилка, запечатал я и хвърлил в океана. Вълните я подхванали и скоро изчезнала от погледите на кораборушенците.

Скоро обаче случайно се появил траулер, който спасил пострадалите. Страшното преживяване и щастливото избавление оставили незаличими следи в мислите на капитан Рос. Той заживял с убеждението, че не бива повече да предизвиква съдбата и решил да се раздели с морето. Закупил си ранчо в Уевърли — Нова Англия и започнал спокойно фермерско съществование. В един пролетен ден на 1955 година Рос излязъл на разходка край океанския бряг. Погледът му бил привлечен от обрасъл с водорасли предмет, изхвърлен от вълните на брега. Оказало се, че това е запечатана бутилка, от която извадил записка. Учудването му било безкрайно, когато разбрал, че чете собственото си писмо, хвърлено в морето на другия край на планетата преди три години. . .


 

Още по-парадоксален изглежда друг случай. През ноември 1899 година в Галвестън — Тексас пристигнал на гастрол известният артист Чарлз Френсиз Коглен. След внезапно, бързо развиващо се заболяване той починал на 27 ноември същата година. В двоен — оловен и дървен — ковчег тялото му било погребано в гранитна гробница далеч от родния му остров Принц Едуард, разположен на няколко хиляди километра на север по атлантическото крайбрежие на Северна Америка.

През септември 1900 година над Галвестън преминал страшен ураган, който разрушил около 4000 къщи. Водата заляла гробището и бързите струи на беснеещата стихия подхванали и ковчега на Коглен. След осем години един рибарски катер от остров Принц Едуард намерил недалеч от брега някакъв плаващ сандък, покрит с морска трева и раковини на различни морски животни. Един рибар остъргал обрастванията по горната страна на необичайната находка. Показала се сребърна табела с гравиран надпис „Чарлз Френсиз Коглен“. Малкото селище, в което се родил артистът и където той винаги се завръщал след продължителни гастроли, било само на няколко мили от плажа. Така артистът – пътешественик се завърнал девет години след смъртта си в родното място, за да намери вечен покой в местното гробище. Последното пътуване било извършено по вълните. Подхванатият от антилското течение ковчег попаднал в Гълфстрийма, преминал с него край Флорида, заобиколил бреговете на Нюфаундлънд, за да спре накрая пред родното място на Коглен в залива Свети Лаврентий.



Прочетена 11067 пъти
Няма коментари

Коментирай