Отровните морски змии

02 февр. Отровните морски змии

Не става дума за сивата морска змия, която се среща около скалистите брегове на заливите по нашето черноморско крайбрежие. Това е едно безобидно влечуго. В предиобедните часове и привечер то може да се наблюдава в плитководните зони, където плува с характерни странични извивания на тялото, вдигнало глава над водната повърхност, със забележима водна следа зад себе си. Неразделно свързана със сушата, тази водна змия навлиза във водата, за да търси храна, най-често дребни риби. Не е отровна и не показва никаква агресивност към човека.

cobao_508_383За радост истинските морски змии живеят далеч от нашето море. Те обитават тропическите и екваториалните райони на Индийския и Тихия океан, като се срещат в цялата огромна акватория от източните брегове на Африка до западното крайбрежие на Централна Америка. Трудно може да се обясни защо не са се разпространили и в Атлантическия океан, но истина си остава фактът, че те не са отбелязвани никога дори и в крайбрежните води на най-топлите му зони. Най-многобройни са в Южнокитайско море и около Малайския архипелаг, където понякога се появяват масово.

Описан е почти невероятен случай с известната астроция /Astrotia stokesii/. Тя има ярко червена окраска с тъмни напречни ивици, достига на дължина 1,5 м и лесно може да бъде разпозната. В Малакския проток е наблюдавано изключително голямо струпване от този вид, което се простирало на 100 километра при широчина 3 метра! Плътната тъмна лента от милиони сплели телата си астроции достигала от хоризонт до хоризонт. Причините за образуване на това струпване са неясни, но се предполага то да е свързано с периода на масово размножаване. Едва ли би могло да се изчисли огромното количество отрова, събрано край бреговете на Сингапур и Суматра.

Обикновено морските змии се придържат към крайбрежните води, протоците и устията на реките до няколко мили от брега, но носени от теченията или увлечени от странстванията на рибите, може да се срещнат и в откритоморските райони. По време на преход в Арабско море съветски изследователи са наблюдавали морски змии на повече от 70 мили южно от бреговете на Оман. Един от тях разказва: „Беше май, в периода между двата мусона. Стояхме надвесени над фалшборда и разговаряхме за удивителната способност на океана да се преобразява. Само преди месец, когато зимният мусон още не беше стихнал, минахме по тези места. Имахме чувството, че издигащите се водни грамади ще се слеят с небето. Мощният корпус на нашия кораб, който в пристанищата изправяше снага като планина, тук се губеше между разпенващите се гребени на вълните. Същият този Индийски океан сега ни се струваше заспал. Нито една бръчка по неговата повърхност — едно безкрайно синьо огледало, което идва от хоризонта и се слива с него! Изведнъж две почти лентовидни създания привлякоха погледите ни. Те лежаха отпуснати като панделки Върху водната повърхност, като че ли ни показваха тъмната половина, простираща се от край до край върху гърба на цялото тяло и рязко открояващата се жълта коремна страна. По този белег, странично сплеснатата задна част и неголямата глава, не беше трудно да познаем жълтокоремната морска змия. Вероятно ги бяхме застигнали по време на сън. Но когато мостикът се изравни с тях, те внезапно се сепнаха, стрелнаха се встрани от кораба и в същия миг потънаха надолу. Това бяха две силно отровни змии, които, изглежда, не се решаваха да се придвижат към брега без помощта на теченията и вълните…“

00Известно е, че змиите са характерни главно за сушата. Морските представители на тази група обаче до такава степен са се приспособили за живот във водна среда, че на сушата са съвсем безпомощни и някои от тях бързо умират. Това изглежда още по-парадоксално, като се има предвид, че всички змии дишат с бял дроб и използват атмосферен въздух. Борбата за съществуване е откъснала морските змии от сушата и заедно с някои вторично разбити приспособления ги е направила типични морски животни. На първо място това е формата на тялото, което е почти цилиндрично в предната си част, но изменено назад в широк, странично сплеснат плавник.

Докато у сухоземните змии са силно развити коремните щитчета, които изпълняват основна функция при пълзене върху твърд субстрат, при морските представители те липсват, тъй като биха затруднявали плуването. В замяна на това тялото на морските змии е покрито както при рибите в горния, и долния си край с дребни люспи. Моделиращото влияние на еволюцията е създало и други важни приспособления: ноздрите са разположени в най-предната част на главата, което дава възможност само при леко повдигане над водната повърхност да се вдишва атмосферен въздух. При гмуркане в дълбочина ноздрите се затварят със специални клапи, които ги предпазват от въздействието на морската вода. Успоредно с това слизестата повърхност на устната празнина е богата на кръвоносни капиляри и може да поема разтворения във водата кислород. Това позволява на морските змии по-дълго време да остават под водата, особено когато ловуват.

В такива нехарактерни за влечугите условия морските змии дават начало и на потомството си. Повечето видове раждат малките си направо в морето, след като се развият в майчиния организъм. Това приспособяване обаче е намалило плодовитостта на морските змии, които най-често раждат по 1—2 малки. Но те достигат полова зрелост още на първата година и се размножават ежегодно.

Banded Sea SnakeВсички морски змии са великолепни плувци благодарение на странично сплеснатата задна част на тялото, която обикновено е несъразмерно по-висока от предната. При това могат да се движат с еднаква скорост напред и назад. Те са хищници и се хранят предимно с риба, която преследват активно. Отбелязано е, че са в състояние да се движат дълго време на повърхността на водата, както и часове да остават под нея. Нападнатата жертва веднага умира, поразена от изключително силната отрова, която се излива през специални каналчета на един или два предни горни зъба.

Мигновеното действие на отровата също може да се разглежда като биологично приспособление, тъй като на всички студенокръвни животни, каквито са и рибите, животинските отрови по правило действат слабо. На отровата на морските змии обаче не може да устои никое животно, независимо от това, че тя се отделя в съвсем малки дози — от 1 до 20 милиграма сухо тегло. При опити в лабораторни условия е установено, че отровата на някои морски змии е 50 пъти по-силна от тази на кралската кобра. В замяна на това отровният апарат у други видове е твърде слабо развит.

Най-важната особеност в поведението на тези опасни животни въпреки тяхното силно оръжие е кроткият им нрав. Те почти никога не нападат човека, ако не бъдат предизвикани. По крайбрежието на Индия морските змии често попадат в рибарските мрежи, откъдето рибарите ги изхвърлят с голи ръце, без да бъдат ухапани. Разбира се, това е осъдително, тъй като най-малкото невнимание или по-рязко хващане може да причини ухапване. Значителна част от времето морските змии прекарват в търсенето на храна по дъното, между подводните камъни и около кораловите рифове.

При среща с леководолази те се държат индиферентно, докато човекът не ги провокира. Изучени са подробно около 120 случая, при които хора са пострадали от морски змии. Било установено, че са пострадали онези, които невнимателно са боравили с рибарски мрежи или са сортирали небрежно рибния улов, както и хора, които са газили във водата, къпали се близо до брега или са настъпили морска змия, без да я забележат. Анализът на тези нещастни случаи, голяма част от които завършили фатално, показва, че при среща с морска змия не бива да се проявява никакво лекомислие.

Отровата на морските змии има невротоксично въздействие и обикновено не предизвиква отоци и възпаления на ухапаното място. Остава само болката от ухапването, което първоначално не се съпровожда от странични явления. Симптомите на отравяне се развиват бавно — от 20 минути до няколко часа, но ако през това време не се приложи медицинска помощ, случаят може да приключи трагично. Най-напред се усеща слаба еуфория, тъпа болка и обща слабост. Но след час-два се развива общо паралитично състояние. То започва от краката и постепенно обхваща мускулите на тялото, ръцете и шията.

197_9952364629_4422_nЕдин от определящите симптоми е спазматичното състояние на челюстните мускули, който се придружава от разширяване на зениците и отслабване на пулса. При по-тежки случаи настъпва парализ на лицето и очите, кожата на тялото непрекъснато студенее, овлажнява и започва да посинява. По-късно настъпват конвулсии, дишането се затруднява и става едва забележимо. При това състояние обикновено пострадалият умира, без да дойде в съзнание. Статистическите данни показват, че общата смъртност съставя около 25 процента от всички случаи. Пострадалият не следва да се движи, но е необходимо по най-бързия начин да му се осигури лекарска помощ. Поради повръщанията е нужно да се поддържа равновесие на течностите и електролитите в организма. При преодоляване на кризата настъпва бързо оздравяване, което остава без последствия.

Днес са известни 49 вида морски змии, които са групирани в 19 рода. Към най-опасните по своята токсичност принадлежат 4—5 вида, разпространени в тропическите и екваториалните зони на Индийския и Тихия океан. На първо място следва да се отнесе известната енхидрина /Enchidrina schistosa/, конто се среща твърде често в акваторията на Персийския залив до северните брегове на Австралия. Нейната отрова е многократно по-силна от тази на индийската кобра. Енхидрината достига дължина 1 м, среща се повсеместно в указания район, където обикновено от нея пострадват рибарите.

По-големи размери /1,5 — 2,0 м/ достига Ивичестата морска змия /Hydrophis coerulescens/, която обитава същите два океана, но е твърде обикновен вид около индонезийските острови. Най-широк ареал на разпространение има Жълтокоремната морска змия /Pelamus platurus/ – от източноафриканските брегове до Панамския канал. Тя достига също скромни размери — до 1 м,— но се придвижва главно в повърхностните водни слоеве. Измежду всички морски змии тя е най-малко свързана с бреговете. Наблюдавана е на стотици мили от сушата и именно пелагичният и начин на живот и е позволил да се разсели в обитаваната от нея огромна акватория.

Тропическите и екваториалните райони на Индийския и Тихия океан са все по-често посещавани. Заедно с опасността от акули вниманието трябва да бъде насочено и към морските змии, които често причиняват нещастия, макар и да не проявяват агресивност.

Текст: К. Николова; Алманах ФАР77



Прочетена 39656 пъти
Няма коментари

Коментирай