Пъстърви в Морето – част 2 – Отглеждане в Черно море

14 Ное. Пъстърви в Морето – част 2 – Отглеждане в Черно море

Във водите на България семейство пъстървови е представено с пет вида. Един от тях е речната пъстърва, която е основен обитател на нашите планински реки и езера /рилските, пиринските/, а в повечето от тях е единствен представител на ихтиофауна. Проучвания върху числеността и показват, че на един хектар речна площ у нас се срещат средно 1125 броя речна пъстърва.

Друг вид, установен в нашите води, е черноморската пъстърва. Тя обитава основно някой кавказки реки и навлиза за отхранване в Черно море. По нашето черноморско крайбрежие попадат единични екземпляри. Река Дунав се обитава от дунавската пъстърва. Пред нашия дунавски бряг този вид се среща също рядко. В незначителни количества изкуствено се отглежда в нашата страна сивенът. този вид е пренесен от Северна Америка в Европа през 1889г.

На последно място в този списък, но на първо по значимост за нашето пъстървовъдство стои дъговата или американска пъстърва. Тя е пренесена и аклиматизирана в Европа от Калифорния през 1882 г. Сега дъговата пъстърва се отглежда изкуствено като основен обект в пъстървовите ни стопанства. С масовото развитие на аквакултурите промишленият интерес към нея все повече нараства. Това е свързано с биологичните и особености. Тя има бърз темп на нарастване, добре усвоява изкуствени храни и може да се адаптира към води с висока соленост.

Черноморската соленост се оказа напълно поносима за нея. Направените експерименти показаха, че дъговата пъстърва от всички възрастови групи може да бъде прехвърляна от сладка в морска вода и обратно, без да се получи дори един процент смъртност при рязката промяна на солеността. Освен това тя се адаптира бързо към новите жизнени условия, започва активно да се храни и нараства, като запазва своя бърз темп на наддаване в тегло.

С извличането на тези биологични показатели стана възможно включването на дъговата пъстърва в списъка на атракционните видове към Аквариума във Варна и от 1972 г. тя е постоянен обитател на един от басейните, захранвани с морска вода. Освен това, което е по-важно, нашето внимание се насочи към този вид като перспективен обект за развитие на морско рибовъдство по нашето черноморско крайбрежие.

Ние имаме сладководни водоеми, които използваме за отглеждане на дъгова пъстърва. по своите мащаби обаче те са с ограничени възможности за масово развитие на пъстървовъдството, особено що се отнася до получаване на добиви от порядъка на хиляди тонове пазарна пъстървова продукция годишно. Ето защо идеята за използване на морските водни ресурси за развитие на пъстървовъдство у нас се оказа примамлива, с голяма практическа стойност, поради което науката се насочи към проучване на въпроса – можем ли да използваме морето като угоителен водоем за пъстърва.

След предварителна експериментална работа при аквариумни условия в Института по рибни ресурси са проведени редица опити за угояване на дъгова пъстърва в клетки в морето при полупромишлени условия. Цел на експериментирането беше създаване на биотехника за отглеждане на дъгова пъстърва в  клетки в условията на нашето черноморско крайбрежие и в басейни на сушата, подхранвани с морска вода.

Във връзка с това трябваше да се проверят възможностите за получаване на стокова продукция от еднолетна и едногодишна пъстърва, угоявана през различни периоди от време, свързани със сезонните хидрологични и хидрометеорологични особености. Необходимо е да се установи през кой период от годината угояването е най-рентабилно, да се установи темпът на нарастване и оптималното тегло на зарибителния материал, който ще се използва при зарибяване на клетките през отделните угоителни периоди.

Особено внимание трябваше да се отдели за решаване на проблема с храненето на пъстървата при новите жизнени условия, а изобилието от малоценна черноморска риба налагаше да се установи ефективността от използването и като основна храна за пъстървите.

Опитите са провеждани през периодите ноември – май(юни), март – юли, март – ноември със зарибителен материал, който имаше средно единично тегло от 7 до 37,5 гр. Рибите се угояваха в мрежени клетки с размери 6/4/4 м, при гъстота на посадката 70, 100 и 140 броя на кубически метър. Хранени са основно със смляна риба – трицона и меджид, три – четири пъти дневно, а при аквариумни условия многократно с количество до 18% от теглото на тялото им, в отделни експерименти до засищане. Експериментирано е и хранене с гранулирани фуражни смески.

Показателите за нарастването на дъговата пъстърва в морска вода се оказаха добри. За кратък угоителен период – април – юни – най-високи линейни и теглови показатели (25,86 см. и 281,60 гр.) са получени при угояване на зарибителен материал със средно единично тегло 34 гр. при многократно хранене до насищане със смляна храна, с хранителен коефицент 5-6 (при аквариумни условия). При същите условия пъстървата с начално тегло 11 гр. достигна 96 гр, а с 21,10 гр – 134 гр.

Тримесечното пролетно угояване при полупромишлени условия в Созополския залив, което обхвана периода март-май, за да се избегнат по-високите от 20*С температури на морската вода, характерни за летните месеци, също показва добри резултати. Зарибителният материал със средно тегло 24 гр. достигна в края на май 155 гр. средно единично тегло. Най-добро тегловно нарастване е регистрирано през по-продължителния есенно-пролетен период на угояване, през който в течение на седем месеца (ноември – май) пъстървите с начално тегло 28 гр. достигнаха 324 гр. средно единично тегло, при трикратно дневно хранене в месеците с подходящи температури и минимално през студените зимни месеци, когато температурата на морската вода се снижава под 4*С.

Установи се, че при черноморските условия дъговата пъстърва се храни и нараства при температура на водата до около 18*С. След това до 20*С се проявява известно снижение в темпа на храненето, при 20-22* то е по-чувствително, а температурите над 22*С са неблагоприятни за храненето и нарастването и, тъй като тя практически тогава престава да поема храна.

Ето защо, оставени в угоителните клетки през летните месеци, пъстървите силно се изтощават. Прави впечатление обаче, че рибите с по-високи телесни размери през юни след изтощителния летен период бързо възстановяват теглото си и достигат пазарни размери през есента. По-дребните екземпляри обаче се изтощават пределно и загубвайки възстановителните си способности, дават висока смъртност.

Многократно проведените експерименти през отделните угоителни периоди с различен по тегло зарибителен материал показват, че при нашите черноморски условия трябва да се използва пъстървов зарибителен материал с тегло над 35 гр. Само по този начин угояването на пъстърва в морска вода може да бъде ефективно и да се спази определеният норматив за разход на зарибителен материал от еднолетна и едногодишна пъстърва за получаването на 1 кг рибно месо (за пъстървата 6 броя).

За да се спази нормативът, минималното тегло на добитата за консумация двулетна пъстърва не трябва да бъде по-ниско от 167 гр, и то при най-благоприятни случаи, когато липсва смъртност. При залагането на зарибителен материал с тегло над 35 гр. нормативът се запазва дори при смъртност на угояваните риби 30%.

Високите летни температури на морската вода създават условия за развитие на бактериални вирусни заболявания сред пъстървите. Някой от експериментите са прекратени поради голяма смъртност сред заболелите риби. Този проблем е разрешим, тъй като са открити средства за профилактика и борба с тези заболявания на пъстървовите.

Смъртност при сладководното отглеждане на пъстървата в морето се получава и през зимните месеци. Тя е свързана основно с травматизиране на рибите по време на силни вълнения и течения поради несъвършенство на използвания от нас тип мрежени установки. С въвеждането на щормо-устойчиви клетки ще се ликвидира опасността от смъртност вследствие зимните щормове в крайбрежната зона.

Употребата на миджита и трицоната като храна в морското пъстървовъдство се оказа много целесъобразно от гледна точка на все още недостатъчно рационалната експлоатация на тази белтъчна суровина у нас. Тези видове са особено подходящи за басейно угояване на пъстърва в морска вода.

Установено беше още, че годишната динамика на черноморския температурен режим и хидрометеорологичните условия често причиняват нарушаване на ритмичността в храненето, което води до снижаване на запланувания прираст. Експериментираните варианти на хранене със смляна риба показват, че високи добиви могат да се постигнат само при интензивно хранене на пъстървата до насищане през сравнително краткия период с подходящи температурни условия за угояване на пъстърва по нашето Черноморие.

В общи линии биотехниката за угояване на пъстърва в клетки по българското черноморско крайбрежие е изяснена. Въвеждането на щормоустойчиви клетки ще позволи изграждането на пъстървови угоителни стопанства в най-подходящи за целта райони. По пътя на развитието на морското пъстървовъдство в нашата страна ще нараснат възможностите за задоволяване нуждите на хората от прясна пъстърва, както и за осигуряване на пъстърва за външния пазар.

Към част Първа

Автор: Ст.н.с. Койка Колеманова; алманах ФАР 89

Снимка-Картина: Dean Crouser



Прочетена 11470 пъти
Няма коментари

Коментирай