31 ян. Песента на Готиния „Мъката на Пристанището“
„Така, както ние сме щастливи, когато посрещаме близък човек и тъгуваме когато го изпращаме. Така пристанището сияе от щастие, когато кораб се завръща и тъгува, когато отново заминава!“
„Мъката на пристанището“
Текст
Животът е едно море, и ние сме капитаните
и наистина са късметлии, тези които са го изживяли!
Всяко пристанище е мъка, всяка мъка е сълза
и животът на всеки, е море без бряг… едно безкрайно море!
Колко често потъвах, в мътните му води
и губех лодката си, в черните му прегръдки!
Всяко пристанище е мъка, всяка мъка е сълза
и животът на всеки, е море без бряг…
едно безкрайно море!
Разказ от Стати Михайлов: /около 80-те години/
Дежурен съм в полицейското управление в Сл.Бряг и патрула води две девойки от Благоевград, които нарушават тишината,“обществения ред“ – пеят песни. След всички необходими процедури, аз им задавам въпроса:
– Добере де, какви песни пеехте?
– Ами, хубави гръцки песни.
– Я запейте тогава, да ги чуем. И те запяха в дует: Кате ли мани кай каймос /Мъката на пристанището/
– А искате ли да отидем да я изпеем на един приятел в Ахелой – това е любимата му песен? Да му направим един жест?
– Готово!
Беше около 5-6 часа сутринта, когато отидохме застанахме пред къщата и запяхме. Наизлезоха съседите и стана много весело, но главния герой го няма. Бай Владо – неговия баща ни покани и влязохме вътре. Христо и Пенка в момента спяли от другата страна 🙂 …. След още изпяти песни, вече на ухо, сложиха масата и продължихме с песните и веселите приказки.
Това ми е останал като скъп спомен с тази песен, изпълнявана от „Белите Делфини“ – Несебър
Прочетена 26397 пъти
Калина
Публикувано в 13:17h, 01 февруариРазплака ме ей,разплака ме……
Румяна Христива Иванова
Публикувано в 10:55h, 08 февруариЩастлива съм , че в Несебър имаме много талантливи хора , с голямо желание се наслаждавам и на тяхната дарба .Обичам Ви ! Овации !
Анонимен
Публикувано в 19:43h, 08 февруариПОЛИТСАИ не е само професиа,но и НАЧИН на живот..!!!