По следите на изчезващите подводни оазиси от българското черноморие – част 2

15 Дек. По следите на изчезващите подводни оазиси от българското черноморие – част 2

Към Част – Първа

Емине – Иракли
Брегът между нос Кочан и нос Емине е клифов, изграден от редуващи се пясъчници и мергели, които придават характерен слоест изглед на крайбрежните скали. Подводният пейзаж е своеобразен поради образуването на сложни абразионни форми, наподобяващи скални ребра. Скалното дъно е обраснало от черни миди зелени (Enteromorpha spp., Cladophora spp.) и червени (Corallina officinalis, Callithamnion corymbosum, Ceramium spp.) водорасли, a брадатата цистозира присъства в асоциация със зелената улва (Ulva rigida).

Меките мергелни скали в плитката крайбрежна зона са продупчени от мидата голям каменопробивач (Pholas dactylus), която копае ходовете си чрез въртеливи движения на назъбената си черупка. Видът е включен в списъка на строго защитените животински видове на Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания. Това определя местообитанието на каменопробивача като приоритетно за опазване. Основна заплаха за вида е замърсяването и разрушаването (фрагментацията) на неговото местообитание чрез изграждане на крайбрежни съоръжения – буни, кейове, пътища или засипване с пясък за изкуствени плажове.

Районът на нос Емине и нос Кочан е особено подходящ за определянето на защитена морска територия, целяща опазването на големия каменопробивач и неговото местообитание. Единственият плаж в района е Иракли. Едрозърнестият пясък в прибойната зона на плажа е населена от застрашения вид мида донацила (Donacilla cornea). Подводният склон пред Иракли на дълбочина до 25 м е покрит с едри и средни пясъци, обитавани от типичните пясъчни миди донакс (Donax trunculus) и хамелея (Chamelea gallina). Макар да не се консумират традиционно от българското население, те все по-често стават обект на бракониерски улов чрез драги и незаконен износ за европейския пазар, където цената им е висока. Защитата на морската акватория пред плажa Иракли с цел опазване на пясъчните миди би била една основателна и подходяща управленска мярка.

Друго представително местообитание е пясъчното дъно, обитавано от ракообразното упогебия (Upogebia pusilla). Дъното има характерен изглед с многобройни кръгли отверстия, водещи към ходовете на упогебията в седимента. През 80-90-те години на XX век видът е бил застрашен от кислородния дефицит в резултат на фитопланктонните цъфтежи. Днес го установяваме масово в подходящото за него местообитание – пясък и песъклива тиня на дълбочина 2-30 м.

В района на нос Кочан имахме шанса да попаднем на поле фини пясъци, обитавани от редкия вид многочетинест червей Arenicola marina, ровещ U-видни ходове в седимента. Наред с присъствието на редки и защитени видове, районът е важен с наличието на много добро екологично състояние на дънните обитатели и може да бъде използван като сравнителен за оценка на други райони.

Колоритни водни гъби, обрастнали върху скално дъно

Кара дере – Черни нос – Шкорпиловци
В този район е разположена най-дългата плажова ивица на българското черноморско крайбрежие – камчийско-шкорпиловската, а южно от Черни нос се намира плаж Кара дере, известен със своята запазена природна естественост. Чистите, добре промивани пясъци в прибойната зона на тези плажове са подходящо местообитание за мидата донацила, която се среща в изобилие. Представително местообитание е пясъчното морско дъно с мидите донакс и хамелея. Единствено в района на Кара дере върху пясъчното дъно наблюдавахме редкия вид риба звездоброец (Uranoscopus scaber).

Подводният ландшафт е забележителен с наличието на скални рифове, разположени почти без прекъсване по протежение на бреговата линия. Типични за тях са обраствания със зелени водорасли, черни миди, морски гъби и колониални асцидии. Мергелни плочи, проядени от големия каменопробивач допълват разнообразието от скални местообитания. Рифовете приютяват голям брой редки видове – ендемичните мизиди Hemimysis sp., ракът плувец Polybius navigator, рибата кестенка Chromis chromis и рибата морско шило Nerophis ophidiоn са сред най-редките находки в списъка на установените видове. Районът е притегателен и с изобилието на исторически и археологически подводни находки. В течение на вековете подводните рифове са се превърнали в драматична сцена на множество корабокрушения, останките от които са разпилени по морското дъно.

Яйлата – Тюленово – нос Шабла
Това забележително крайбрежие е наситено с образци на неживата природа с неповторимо естетично въздействие и пейзажи, от които спира дъхът. Свлачищните стъпала на Яйлата, скалната арка край Тюленово или силно окарстената тераса с многобройни каверни южно от нос Шабла си съперничат по красота с причудливите си форми.

Отвесният варовиков клиф е издълбан от множество подводни пещери и вълноприбойни ниши, които са сред приоритетните за опазване местообитания, включени в Директивата за хабитатите и Закона за биологичното разнообразие. Грамадни варовикови скални блокове високи до 10 м са разхвърляни по дъното, с незначителни пясъчни петна между тях. В близост, под повърхността гъстите нежнорозови обраствания на водораслото коралина създават усещането за коралов риф. Мощни храстовидни цистозири и тъмнозелени листовидни улви образуват мозайка от водорасли върху скалното дъно.

Скалните блокове са обгърнати от черни миди и разноцветни морски гъби. Редкият вид червено водорасло филофора (Phyllophora nervosa) е обичайно за района на Яйлата, а на по-голяма дълбочина се среща друг представител на червените водорасли – полисифонията (Polysiphonia denudata).
Тюленово е северната граница на разпространение на прикрепеното ракообразно морски жълъд (Chthamalus stellatus), който населява скалите над водолинията заедно с охлювчето меларафе (Melaraphe neritoides). Каменните корита и каверни южно от нос Шабла са специфично екстремно местообитание, достъпно само за най-устойчивите видове – черните миди, някои зелени водорасли (Enteromorpha sp., Cladophora vagabunda) и синьозелените бактерии (Cyanophyta).

Друго характерно за района местообитание с европейско значение са метановите извори. Екологията и физиологията на организмите в екстремалните условия на метановите извори представляват висок научен интерес и са авангардно направление в морската биология.

Плажовете между нос Крапец и нос Сиврибурун се покриват от водораслови наноси след щорм.

Крапец – Сиврибурун
Брегът между нос Сивриборун и нос Крапец е нисък, покрит с льос. Характеризира се с редуващи се носове и обширни плажове с дюни. В региона е разположено лиманното езеро „Дуранкулак”, което е защитена местност, включена в списъка на влажните зони с международно значение (Рамсарска конвенция). Морското дъно пред носовете е терасовидно, покрито с разхвърляни скални блокове с дължина 1-2 м и височина 0,5 м, мидени черупки и незначителни по размер пясъчни петна. Представителните местообитания върху скалното дъно включват обраствания с брадатото кафяво водорасло цистозира в асоциация със зеленото водорасло улва и обраствания от черни миди.

Плажовата ивица е заливаема при щормово време и акумулира значителни количества водораслови наноси, които са характерно местообитание за специфична морска фауна (разнокраките ракообразни Orchestia, Talitrus) и някои сухоземни насекоми и техните ларви. Пред плажовете дъното е покрито от среднозърнести и едрозърнести пясъци с високо съдържание на натрошени мидени черупки, населено от типичните за това местообитание охлюви циклоп (Cyclope neritea) и насариус (Nassarius nitidus) и разнообразие от миди (Lucinella divaricata, Lentidium mediterraneum, Chamelea gallina, Tellina tenuis, Mya arenaria, Anadara inaequivalvis).

Рибната фауна е представена както от видове, придържащи се към каменисто дъно, като галя (Gaidropsarus mediterraneus), стронгил (Neogobius melanostomus), скорпид и зеленушки, така и от видове, предпочитащи пясъчно дъно, като меджит (Merlangius merlangus), барбуня (Mullus barbatus) и писия (Platichthys flesus). Районът представлява особен интерес с това, че дава възможност за създаване на първата в Черно море трансгранична защитена морска акватория, ако бъде обявен за защитен, присъединявайки се по този начин към румънския морски резерват „Дои Маи – Вама веке”.

Цистозира

Литература

Рогата морска кучка Parablennius tentacularis върху обраствания от черни миди

Георгиев Г., 2004. Националните и природни паркове и резервати в България. Гея Либрис, София, 296 стр.
Димитрова-Конаклиева С., 2000. Флора на морските водорасли в България (Rhodophyta, Phaeophyta, Chlorophyta),
Пенсофт, София-Москва, 304 стр.
Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна
Добруджа и Калиакра. Сборник от научни доклади. 1997. Издат. на ВСИ, Пловдив, 151 стр.
Закон за биологичното разнообразие
Закон за защитените територии
Карапеткова М., Живков М., 2006.
Рибите в България. Гея Либрис, София, 216 стр.
Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, Берн, 1879
Маринов Т., 1990. Зообентосът от българския сектор на Черно море. Издателство БАН, София, 195 стр.
Пейчев В., 2004. Морфодинамични и литодинамични процеси в бреговата зона. Славена, Варна, 232 стр.
Протокол за специално защитените зони и биологичното разнообразие в Средиземно море, 1995
Резолюция A.982(24) на ИМО за определянето на особено чувствителни морски райони, 2005.
Трифонов Т., 2003. Седемстотин наименования от българското черноморие. Варна Принт, 166 стр.
Dumont H. J. (ed.), 1999. Black Sea Red Data Book. Published by the United Nations Office for Project Services, 413 pp.
Konsulova Ts., Tokmakov J., 1995. Biodiversity of “Cocketrice” sandy bank (Black Sea) – a prerequisite for its conservation as a protected area. Rapp. Comm. Int. Mer. Medit., 34, 34.
Micu D, Todorova V., 2007. A fresh look at the Western Black Sea biodiversity. MarBEF Newsletter No 7: 26-28.
Micu D., Todorova V., Tunesi L., Mo J., 2007.
EUNIS marine habitats of the Western Black Sea: inventory and description. In: Proceedings of the International symposium
“Protection and Sustainable Management of the Black Sea Ecosystem, Third Millenium Imperative”, Constanta, Romania, 29-31 October, 2007, 73.
Reeves R., Notarbartolo di Sciara G. (compilers and editors). 2006. The status and distribution of cetaceans in the Black Sea and Mediterranean Sea. IUCN Centre for Mediterranean Cooperation, Malaga, Spain. 137 pp.

Източник:

Списание DIVINGBG брой 2

Текст: Валентина Тодорова, фотографии: Драгош Мику



Прочетена 13493 пъти
Tags:
, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Няма коментари

Коментирай