По следите на изчезващите подводни оазиси от българското черноморие

15 Дек. По следите на изчезващите подводни оазиси от българското черноморие

През последното столетие, съществуващото векове преди това схващане, че живите ресурси на океана са неизчерпаеми, а морската  среда притежава неограничени възможности да се възстановява от отрицателни въздействия, се опровергава. Примерите за настъпилите негативни промени в Черно море са многобройни – скумрията изчезва от нашето море, уловите на други едри хищни риби като лефер и паламуд рязко спадат, трицоната е толкова дребна, че старите рибарите биха я изхвърляли като ненужен приулов. Стридата – някога обект на промишлен улов, днес е критично застрашен вид, изчезнали са стридените банки по източното крайбрежие, а стридените рифове пред нашите брегове са мъртви.

В северозападния шелф огромни подводни „ливади” с червеното водорасло филофора (Phyllophora nervosa) са оголени, обрастванията от брадатото кафяво водорасло цистозира (Cystoseira barbata) са значително намалели, а заедно с тези средообразуващи водорасли са разрушени и съобществата от обитаващи ги организми. Макар делфиноловът да е забранен в повечето от черноморските държави, трите вида делфини в Черно море са все още застрашени, популацията на моткура (Phocoena phocoena) продължава да намалява, а тенденциите в популациите на обикновения делфин (Delphinus delphis) и афалата (Tirsiops truncatus) са неясни.

Основно управленско средство и мярка за опазване на морските екосистеми и съхраняване на разнообразния организмов свят, обитаващ подводните местообитания, e пaоставянето на определени морски райони под защитата на закона. По Закона за защитените територии (ЗЗТ) в България към 2004 г. са определени 858 защитени територии с обща площ 544 394,9 ха, което съставлява 4,9 % от националната територия. Едва 0,2 % от общата защитена площ са морски акватории, което е по-малко от 0,2 % от българските териториални води и само 0,1 % от шелфовата ни зона до 100 м дълбочина.

Морски защитени територии в България са само две: част от резерват „Калиакра” (морска площ 400 ха) и защитената местност пясъчна банка „Кокетрайс” (площ 760 ха). През 2007 г., в съответствие с изискванията на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директива за хабитатите), в България е одобрен списък на зоните от националната екологична мрежа НАТУРА 2000. Зоните, включващи морски акватории, са 14 с обща морска площ около 61 000 ха. Те съставляват 9,4 % от териториалните води и 6 % от шелфовата зона на България.

Предстои значителен път през националните и европейските институции до окончателното обявяване на НАТУРА 2000 в България. През лятото на 2007 г. екип морски биолози от Институт по океанология–БАН, Варна и Институт за морски изследвания и развитие, Констанца, Румъния извършиха многобройни леководолазни наблюдения по протежение на черноморското ни крайбрежие за установяване на морски райони, подходящи за обявяване на морски защитени територии и зони, поради наличието на съхранено разнообразие на видове и местообитания в тях. Запознавайки ви с видяното от нас, се надяваме да спечелим подкрепата на възможно най-широк кръг читатели за опазването на удивителния подводен морски свят.

Image 2

 

Image 3

Странджанско крайбрежие
Морската акватория по протежение на странджанското крайбрежие се отличава с прозрачни и чисти води, съхранена природна естественост и много добро екологично състояние. Прекрасни подводни пейзажи на надиплени пясъци и скални рифове, богато обрасли с водорасли, разноцветни водни гъби и черни миди оказват невероятно естетично въздействие върху изкушенитегмуркачи.

Подводните местообитания се отличават с високо разнообразие. Най-представителните от тях са чистите пясъчни дъна, обитавани от пясъчните миди донакс и хамелея (Donax trunculus, Chamelea gallina) и скалните дъна, обрасли с брадатото кафяво водорасло цистозира (Cystoseira barbata) (сн. 1) и голямата и малка черни миди (Mytilus galloprovincialis, Mytilaster lineatus). В зоната на прибоя се среща изобилно малката мида донацила (Donacilla cornea), вид силно застрашен от въздействието на туризма върху плажовете, замърсяването на водите и изграждането на брегозащитни съоръжения, влошаващи водообмена.

Сред редките видове риби имахме шанса да набюдаваме кеслеровото калканче (Arnoglossus kessleri) (сн. 2) и морската каракуда (Diplodus annularis), рибите сфинкс (Aidablennius sphinx) и морски паун (Salaria pavo) (сн. 3). Наличието на условия, близки до ненарушените от човека, прави района особено важен в научно и образователно отношение и дава възможност да бъде използван като база за сравнение при оценка на екологичното състояние на други райони.

Възможно е странджанското крайбрежие все още да се посещава от тюлена-монах, един световнозастрашен вид, включен в Приложение II на Бернската конвенция. Това е може би последното останало спокойно и безопасно местообитание по българското черноморско крайбрежие, където теоретично съществува възможност за запазване и възстановяване на този вид.

Image 4

Царево – Лозенец
Малките закътани заливчета между Царево и Лозенец имат неповторимо очарование. Подводният пейзаж е колоритен килим от кафяви, зелени и червени водорасли, обрастнали изобилно върху скалното дъно. Тук наблюдавахме рядкото червено водорасло филофора (Phyllophora nervosa) (сн. 4), превърнало се в емблематичен вид за екологичния упадък на Черно море през втората половина на 20 в. Някога огромните му запаси в северозападния шелф днес са почти напълно изчерпани, а по нашето крайбрежие се среща рядко като образува туфи по сенчестите повърхности на подводните скали на дълбочина 3-10 м.

В пясъчното дъно открихме редкия вид мида лорипес (Loripes lacteus). Срещнахме редките видове риби – малкото попче (Pomatoschistus minutus), качулатата морска кучка (Coryphoblennius galerita) (сн. 5) и очилатата зеленушка (Symphodus ocellatus).

Разнообразието от местообитания и видове, запазената природната естественост и много добрите екологични условия, високият научен интерес и безспорните естетични качества определят заслужено място на района в списъка на приоритетните за опазване.

Image 5 Image 6

Маслен нос – Ропотамо
Мозайката от разнообразни природни местообитания отличава този район на българското черноморско крайбрежие. Разчленените брегове се характеризират с многобройни малки полуострови, завършващи с трудно достъпни носове (Маслен нос, н. Коракя), на които ясно са оформени стръмни вулканични клифове. Прорязани от фиорди и закътани девствени заливчета (Мириус, Зигра, Флуру), бреговете са обрасли със зелени реликтови гори от източен горун и благун. Плажовите ивици и дюните, лагуните и крайбрежните блата (Алепу, Аркутино, Стомопло), заедно с устието на р. Ропотамо допълват многообразието от крайбрежни местообитания, които основателно са защитени в границите на резерват „Ропотамо”.

Подводните пейзажи са не по-малко разнообразни и завладяващи. Скалният брегови склон се спуска на места почти отвесно надолу до дълбочини, губещи се от погледа. Непосредствено под водната повърхност върху скалите се разстила розов килим от гъсто обрастнали коралоподобни „храстчета” на водораслото коралина (Corallina officinalis) (сн. 6). По-надолу брадата цистозира образува гъсти „гори” (сн. 7), създаващи местообитание за невероятно разнообразие от морски организми. „Стеблата” на цистозирата са обвити от корообразуващи червени водорасли (Dermatolithon cystoseirae) и нежните дантелени колонии на животните-хидри. Охлювчето триколиа (Tricolia pullus) окичва „клонките” й. Мраморният рак (Pachygrapsus marmoratus), мъхестият рак (Pilumnus hirtellus) и ракът ксанто (Xantho poressa) са типични обитатели, а от рибите – морското конче (Hippocampus guttulatus), разнообразие от зеленушки, морски кучки и попчета допълват богатството на животинския свят във водорасловите обраствания.

На по-голяма дълбочина цистозирата отстъпва място на голямата черна мида – основен обрастател върху скалното дъно. Във варовиковите скали от този район установихме рядката мида малък каменопробивач (Petricola lithophaga), дълбаеща ходовете си чрез отделяне на химични вещества.
Пясъчното дъно също се характеризира с разнообразие от местообитания. Сред тях с най-голямо природозащитно значение са подводните ливади на морските треви зостера (Zostera marina), занихелия (Zannichellia pedicellata) и потамогетон (Potamogeton pectinatus) (сн. 8). Пред устието на р. Ропотамо зостерата достига невероятната 2,5-3 м височина, размери считани за пределни за вида. Сред зостерните обраствания имахме шанса да срещнем редкия вид тревно попче (Zosterisessor ophiocephalus), включен в списъка на IUCN на световнозастрашените видове.

Много интересно е местообитанието на ракообразните, копаещи сложни ходове в пясъка, Pestarella candida и Upogebia pusilla, първият от които е смятан за твърде рядък. Богатите хранителни ресурси, доставяни от р. Ропотамо, определят особено високото разнообразие от охлюви (Cyclope neritea, Nassarius nitidus, Rissoa splendida, Bittium reticulatum) и миди (Loripes lacteus, Lentidium mediterraneum, Chamelea gallina, Donax trunculus, Tellina tenuis, Cerastoderma glaucum), които установихме в пясъчния субстрат пред устието й. „Тучна” ливада от занихелия и зостера установихме зад кея на плаж „Перла”.

Image 7

Едно новооткрито уникално местообитание 

Изумително е, че в началото на 21 век Черно море все още пази неразкрити тайни. Гмуркайки се край бреговете на Маслен нос, през лятото на 2007 г. се натъкнахме на необикновено и до сега неизвестно на науката местообитание – биогенни рифове, изградени от стриди (Ostrea edulis) (сн. 9). Тръбести серпулидни червеи участват също като спойващ елемент в структурата на рифа.

“Острак” – така тези рифове са наричани от местните рибари. Те свързват името с думата остър, тъй като стридените черупки имат ръбове, достатъчно остри, за да срежат ръката или неопрена на невнимателния гмуркач. Ние обаче смятаме, че наименованието произлиза от гръцката дума „остракон”, означаваща стридена черупка и вероятно е било дадено на рифовете от древните гърци, които са ги познавали още преди хиляди години.

Най-популярните биогенни рифове, разбира се, са кораловите рифове в тропическите морета. В умерените и студените ширини биогенни рифове също има, само че изградени от тръбести червеи (Sabellaria, Serpula vermicularis, Ficopomatus enigmaticus) или миди (Mytilus и Modiolus). Плоските стридени банки са известни от литорала на западноевропейското крайбрежие. По източното крайбрежие на Черно море такива също е имало до 1970-те години. За разлика от тях остракът е масивна структура, извисяваща се до 7 м височина, достигаща 30-50 м дължина и 10 м ширина за всеки отделен риф.

За разлика от малките рифове изградени от гигантската стрида (Crassostrea virginica) в естуари по югоизточното крайбрежие на Северна Америка, остракът се среща в чисто морски условия и формира пояс паралелно на брега на дълбочина между 7 и 23 м. Направеното сравнение с други биогенни рифове от умерените ширини ни дава основание да считаме острака за уникално местообитание в Европа, а вероятно и в света.

Откритият от нас риф е обрастнал с разноцветни гъби, черни миди (Mytilus galloprovincialis) и сенколюбиви водорасли (Delesseria ruscifolia и Zanardinia prototypus) и приютява разнообразен морски живот – многобройни пагури (Eriphia verrucosa), рибата стъкленка (Aphia minuta), скорпида (Scorpaena porcus) (сн.10), морската лястовица (Chelidonichthys lucernus), зеленушки, барбуни и попчета.
За огромно наше разочарование не открихме живи стриди върху рифа. Изчезнали ли са напълно стридите по нашето Черноморие и какво е причинило тяхното измиране?
Възможно ли е възстановяването на това уникално и забележително местообитание – острак? Това са само част от въпросите, на които бъдещите изследвания предстои да отговорят.

Прочетете Втората част

Image 8

Източник

Списание DIVINGBG брой 1

Текст: Валентина Тодорова
Снимки: Драгош Мику

 

 

 



Прочетена 15816 пъти
Tags:
, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Няма коментари

Коментирай