Погонофори

11 мар. Погонофори

Новината обходи като светкавица целия свят и вместо радост у мнозина предизвика объркване. Някои изразиха съмнение и така се увлякоха в него, че започнаха да опровергават една истина, без да са се запознали с нея. Как? Нима е възможно? Та всички учени-зоолози знаеха, че рибите-ръкопеоки са измрели преди 50-60 милиона години. Нито сред многобройните вкаменелости от по-близките до нас геологични епохи, нито сред рибите от сегашните морета и океани не е била открита даже и една ръкоперка. И изведнъж такова невероятно съобщение! Но истината съществуваше. Преминал от ръка на ръка, най-сетне уникалният екземпляр достигна до професор Смит в Греймстаун — Южна Африка, който извести, че рибите-ръкоперки са живи.

Това откритие наложи важна поправка в систематичните списъци на съвременните риби, групата на ръкоперките беше задраскана в поредицата на измрелите и прехвърлена в таблицата на живите риби. В чест на мисис Латимер, която му оказала неоценима помощ и за увековечаване името на река Халумна, пред чието устие бил уловен този първи екземпляр, професор Смит нарекъл рибата Латимерия халумне. Съмненията по това голямо откритие вече не съществуват. До средата на 1960 год. бяха уловени още 18 латимерии, които хвърлиха обилна светлина върху анатомичното устройство на тази древна група.

Отново изненада. . .

lkbby768o6

Снимка на Латимерията, уловена през декември 1952 г.

Още не бяха отшумели коментарите по „възкресяването“ на ръкоперките, когато избухна втората бомба в кръговете на зоолозите. Този път ставаше дума за нещо още по-голямо, тъй като се касаеше не за отделен вид, не за отделна риба, какъвто беше случаят с Латимерия халумне, а за цяла нова група животни. Охлюви и миди, риби и ракообразни съществуват по всички морета и океани, хиляди видове от тях са известни на науката, а много от тях представляват и практически интерес като храна на човека. Независимо от това през последните години хидробиологията ни даде много неочаквани сведения за обитателите на Световния океан.

След знаменитите плавания на руския изследователски кораб „Витяз“, на датския „Галатея“ и др. беше изменено схващането за живота в морските дълбочини. Така рухна една теория, която по своята обоснованост изглеждаше непоклатима. Въз основа на строги физиологични закони французинът Фонтен считаше, че не е възможно съществуването на живот в дълбочини, по-големи от 6000 м поради унищожителното налягане на водните маси.

Но в природата съществуват и други непознати закони. Оказа се, че океанът е населен до максималните си дълбочини. А когато на 23 януари 1960 г. професор Жак Пикар и Дон Уолш се спуснаха с батискаф на дъното на Марианската падина в Тихия океан на дълбочина 10 919 м, те видяха със собствените си очи риба и едри ракообразни. Тези създания съществуваха при налягане 1092 атмосфери на квадратен сантиметър!

Това Фонтен никога не можеше да допусне и мнозина не бяха в състояние да го приемат. Защото нанасяните допълнения в нашите знания за строежа на атома, макар и съпроводени с много трудности и упорит труд, изглеждат безконечни. Но за други области на науката, които се считат за добре проучени и донякъде остарели, това изглежда като аксиома. Независимо от това по-късно бяха установени много нови видове от океанските дълбочини, но всички те внасяха допълнение към вече познати факти и отдавна известни групи животни. Изненадата дойде преди десетина години, но тя бе подготвяна дълго време, още от началото на нашето столетие.

В резултат на натрупаните многобройни факти и упорито, творческо анализиране на събраните материали беше възможно да се направи сензационното съобщение: открита е група от непознати животни! И този път мнозина не повярваха. Изглеждаше невероятно в епохата на щурм към други планети да установяваме „бели петна“ върху нашата Земя. Но когато откритието на руския професор-зоолог Артемий Василевич Иванов беше публикувано, то веднага се преведе в най-големите западни страни. Скоро след това в учебниците по зоология се появи нов раздел „Тип Погонофора“, в който се разказваше за животните от новооткритата група. Името на съветския учен остана включено в златния фонд на световната наука.

Кой е професор Иванов?

Проф. Иванов на борда на изследователския кораб "Витяз"

Проф. Иванов на борда на изследователския кораб „Витяз“

Професор Иванов е роден през 1906 г. в Молодечно (Белорусия) в семейството на лекар. След завършване на висшето си образование по биология при физико-математическия факултет на Ленинградския университет той работи известно време като сътрудник в Тихоокеанския институт за рибно стопанство в гр. Владивосток. Тук младият зоолог се занимава с изучаване живота на някои промишлени безгръбначни животни и с разпределението на дънните организми в далекоизточните морета. През 1934 г. е назначен за асистент в катедрата по зоология на безгръбначните животни при Ленинградския университет, където работи близо 10 години под ръководството на своя учител проф. Догел върху докторската си дисертация на тема „Паразитни Гастропода“ (охлюви). От 1950 г. е професор към Ленинградския университет, а от 1945 г. е на работа в Зоологическия институт при Академията на науките в Ленинград.

Най-важен дял от научноизследователската дейност на проф. Иванов заемат изследванията му в областта на сравнителната анатомия и ембриология на безгръбначните животни и по-специално върху паразитните охлюви, плоските червеи, паяците и погонофорите. Понастоящем той е един от най-големите специалисти в областта на сравнителната анатомия и произхода на отделните групи животни, по които въпроси е публикувал над 90 научни работи, много преведени и отпечатани във Франция, Англия, Германия, САЩ и др. Научноизследователската работа на професор Иванов е съпроводена и с многократни участия в съветските експедиции в Тихи и Индийски океан с придобилия широка известност научноизследователски кораб „Витяз“.

Като израз на внимание към неговите заслуги за развитието на съветската наука проф. Иванов е удостоен през 1953 г. с академична премия на името на Мечников, а за особени заслуги в откриването и описването на новия за науката тип Погонофора и по-специално за монографията му по тази група животни получава Ленинска награда.

Без съмнение, въоръжен с изключителни познания, големият учен ще продължи и занапред своите задълбочени и оригинални изследвания и ще остави след себе си едно огромно научно наследство, за което бъдещите поколения ще му бъдат дълбоко признателни.

Едно неподозирано начало

След продължителна подготовка една пролетна утрин на 1907 г. изследователският кораб „Зибога“ се отделил от кея на Ротердам. Холандското кралско дружество за океанографски проучвания било представено на борда на „Зибога“ с най-добрите си учени. Близо две години корабът курсирал между островите на Малайския архипелаг и събрал изключително ценни материали за флората и фауната от тази част на Тихия океан. Имало много нови видове, които учените за първи път виждали и някои създали не малки затруднения при тяхното определяне. Минало време на безплодни търсения и това наложило повикването на специалисти от други страни.

lkbby768o-1Така през 1914 г. за участие в работата по обработване на събраните от „Зибога“ материали бил повикан и французинът Колери. Той се заел с определянето на някои червеобразни животни, които никой не познавал. По този начин Колери попаднал на един неизвестен екземпляр, който му създал много затруднения. Без съмнение касаело се за една нова форма, която не можела да бъде отнесена към нито една от познатите групи животни. Колери и дал названието Зибоглинум вебери, без да има достатъчно основания да я отдели в нова, самостоятелна група.

Французинът държал в ръцете си една типична погонофора, без да подозира, че поставя началото на едно голямо откритие. Минали години. Колери успешно изпълнил редица други изследвания и се утвърдил като един от най-добрите познавачи на океанските обитатели. Независимо от това той не забравил Зибоглинума и с цялата си ерудиция на голям учен чувствал, че неговите тайни са ключ към нови открития. През 1944 г. Колери отново се заел с него и изучил подробно анатомичното му устройство. Сега вече нещо се прояснило; било установено, че Зибоглинум показва известно сходство с чревнодишащите и крилохрилните животни. Но по-далеч Колери не успял да отиде и първата следа от погонофорите била замразена.

През 1932 г. големият съветски хидробиолог П. В. Ушаков взел участие в един изследователски рейс в Охотско море. От дълбочина 3500 м били събрани различни по своята систематична принадлежност животни. Ушаков и днес продължава да работи върху морската фауна, придобил вече световна известност с изследванията си върху многочетинестите червеи (полихета). Още тогава — през 1932 г. — той бил отлично запознат с дънната фауна на Охотско море и се справил с всички материали, събрани по време на плаването.

Но той също попаднал на едно червеобразно животно, което твърде напомняло многочетинестите червеи. Ушаков ясно съзнавал, че се отнасяло за един нов, неизвестен до момента обитател на Охотско море, на който дал името Ламелисабела захси. Поради редица външни прилики и способността му да си изгражда тръбичка, обгръщаща като калъф по-голямата част от тялото, Ушаков причислил Ламелисабела към групата на полихетите. Всъщност това било втората следа по пътя към откриването на погонофорите.

lkbby768o-2Няколко години по-късно — през 1939 г. — с групата на погонофорите свързва името си и шведският зоолог Йохансон. Изследвайки подробно прерези от Ламелисабела, той идва до извода, че това животно принадлежи към съвсем нов дотогава за науката клас, който той нарекъл Погонофора. Най-сетне точната диагноза била поставена! Но работата не била доведена докрай. Йохансон не могъл да намери точното място на погонофорите в систематичната стълбица на животинския свят. Пък и тогава той не е могъл да подозира разнообразието от видове погонофора, които продължавали да живеят в тайна по дъната на морета и океани. Изглежда, той не бил запознат с изследванията на Колери от 1914 г., за да има възможност на по-голям материал да направи своите заключения. Неговата заслуга обаче за отделянето на погонофорите в отделен клас си остава неоспорима.

Десет години по-късно проф. А. В. Иванов описва втория вид погонофора — Ламелисабела горбунови — по материали на Ушаков. събилани в Северния ледовит океан от Г. П. Горбунов на дълбочина 3700 м.

През 1949 г. сам А. В. Иванов, работейки в Охотско море, е имал възможност да събере в голямо количество материали от описания още през 1914 г. от Колери род Зибоглинум. Както споменахме по-горе, Колери не е могъл да установи с положителност точното систематично положение на това животно. Запознавайки се подробно с морфологичното и анатомичното устройство на Зибоглинум, Иванов още през 1951 г. установява голяма прилика с известните вече два вида Ламелисабела, което му е дало основание да причисли рода Зибоглинум към погонофорите. Тъй като обаче между двата рода все пак е съществувала значителна разлика, авторът отделя въпросния род в самостоятелно семейство.

На следната година към известните вече три вида Иванов прибавя още пет, принадлежащи към четири нови рода и две семейства. Заемайки се подробно с разработването на тази интересна група животни, проф. Иванов описва още десетки нови видове, като заедно с това изследва вътрешното устройство на животните. Посвещавайки изцяло усилията си върху тази група животни, той събира достатъчно фактически материал, който му дава основание да установи по-нататъшното систематично положение на изследваните от него животни.

Когато Йохансон създаде клас Погонофора, той го постави близко до Фороноидеите, дребни чеовеобразни животни. По-късно Давидов (1948) и Беклемишев (1952) поставиха Погонофора близо до полухордовите. И действително погонофорите показват редица белези, близки до тези на полухордовите. Независимо от тази прилика обаче Иванов счита, че все пак погонофорите не могат да бъдат причислени към типа Хемихордата (полухордови). Въз основа на редица белези той отделя погонофорите в самостоятелен тип, който нарича Брахиата.

Какво представляват погонофорите?

Pogonophora3Това са морски червеобразни Животни, водещи заседнал начин на живот. Дългото им цилиндрично тяло е поместено в далеч по-дълга тръбичка, съставена от органическо вещество, което животното само отделя. Повечето видове населяват дълбочинната зона на океанското дъно, където, както показват последните изследвания, се явяват като едни от ръководните елементи при характеризиране дънните животински съобщества (биоценози) на океана.

Тялото им се състои от кратък преден дял, съставен от две членчета, и силно удължен втори, туловищен дял. Последният представлява всъщност третият и последен телесен сегмент. Съответно на трите телесни сегмента има и три чифта торбички, предната от които съдържа отделителните органи, втората е свързана с празнината на пипалата, а третата носи половите органи.

Предният дял носи повече или по-малко развит апарат от пипала. Именно наличието на пипала, наподобяващи в някои случаи истинска брада, е послужило като повод за назоваване на тази група животни с името Погонофора, което, преведено на български, буквално значи „носещи брада“.

Пипалата са снабдени с тънки израстъци, съдържащи кръвоносни съдове, и освен за дишане биват използвани и за събиране на храна (най-вече детрит). Външно предният дял на тялото е отделен от туловищния с пръстеновидна препаска, а вътрешно— с мускулеста диафрагма.

При всички известни досега видове не са установени уста и анален отвор. Погонофорите са разделнополови животни. Различие между двата пола не е наблюдавано, като се изключи наличието на полови брадавички при мъжките, разположени на границата между предния и туловищния дял. Липсата на анален отвор при погонофорите се счита за вторично явление. С положителност обаче това може да бъде доказано при запознаване с тяхното ембрионално развитие.

Въпросът с храненето на тези неподвижни животни, лишени изцяло от храносмилателна система, е бил разрешен при подробно изучаване на пипалцата, чийто брой при отделните видове варира извънредно много — при някои видове само едно, а при други до 220. Вътрешното устройство на пипалцата при различните видове е сравнително еднакво. Всяко пипалце е снабдено с каналче, което е във връзка с празнината на първия сегмент.

Наред с дихателните функции пипалцата изпълняват и ролята на пасивни филтратори на водата (благодарение трептенето на ресничестите бразди). Полепените по пипалцата микроскопични организми и детрит биват смилани от постоянно отделяните храносмилателни ферменти. Хранителните вещества се всмукват от специални образувания — пинули, — откъдето по кръвен път се разнасят по тялото. По този начин погоно-форите са един прекрасен пример на свободно живеещи животни, лишени напълно от храносмилателна система и притежаващи изключително външно храносмилане.

Знаем ли всичко за „брадоносците“?

PogonophoraКато изхожда от това, че с всяка експедиция списъкът на погонофорите все повече нараства, Иванов идва до заключението, че това не е измираща група, както би могло отначало до се помисли, а група, която разцъфтява. В полза на това свидетелства голямото изобилие от индивиди, които биват ловени при тралиране. Една от причините за тяхното недостатъчно проучване е, че те обитават предимно големите океански дълбочини, които понастоящем се намират в процес на интензивно изследване.

От всички 150 вида погонофори, известни досега, 26 вида са намирани на дълбочина, по-голяма от 6000 м. Това са така наречените ултраабисални видове. Заслужава внимание и обстоятелството, че значителна част от споменатите видове са намирани само на посочените дълбочини и се явяват специфични за нея. Много видове са намирани обаче и на по-малки дълбочини. Интересно е, че някои от тези „плитководни“ видове показват повече или по-малко изразена способност към обитаване на различни дълбочини.

Така например видът Зибоглинум колери е намиран в Охотско море на 22 м дълбочина, а в Курило-Камчатската падина в Тихия океан — на 8164 м. Най-голяма дълбочина, на която са намирани погонофори, е 9735 м — в Идзу-Бонинската падина (около Япония). При всички случаи погонофорите обитават тинестото дъно. Понякога се явяват в такова голямо количество, че биват използвани при характеризиране на дънните съобщества. Такива са някои места в северозападната част на Охотско море, където на дълбочина 90—200 м са намирани гъсти поселения от Зибоглинум колери.

Установено е, че като типични филтратори разпределението на погонофорите зависи до голяма степен от количеството на суспендираните във водата органически вещества и развиващата се в тях бактериална флора. Ето защо те са най-много именно по онези места, където са установени постоянни локални концентрации от органическа суспензия, които пък от своя страна зависят от скоростта и посоката на дълбочинните течения и от релефа на дъното. По този начин се обяснява и обстоятелството, че погонофорите се срещат най-вече във вътрешните морета и дълбоководните впадини, докато пък в откритите и отдалечени райони на океана те се срещат като правило по-рядко.

Половината от известните видове са намирани в далекоизточните морета. Това може да се обясни не с обстоятелството, че тези морета са богати на погонофори, а с по-добрата им проученост. Намирани са още по западното тихоокеанско крайбрежие на Северна Америка, Панамския канал, Индийския океан, Атлантическия океан, бреговете на Ирландия, Гренландия, Исландия, Скагерак и Северния ледовит океан. В последно време се появи съобщение за намирането на тръбички от погонофора и в Средиземно море.

Всичко това показва, че погонофорите са широко разпространена група животни. Тяхното по-нататъшно изследване ще увеличи без съмнение познанията ни за зоогеографското им разпространение, за начина на живот, за устройството и организацията на тялото и пр. Онова, което е постигнато обаче до днес в опознаването на тази интересна група морски животни и което е дело до голяма степен на талантливия съветски зоолог А. В. Иванов, прави чест както на него, така и на цялата съветска наука.

Според описанието на норвежкия мисионер Ханс Егеде наблюдавал това животно през 1734 година край Гренландия

Според описанието на норвежкия мисионер Ханс Егеде наблюдавал това животно през 1734 година край Гренландия

Но. . . океанът, този ревнив пазител на много тайни, прикрива със своя загадъчен плащ още много неизвестни факти, които човекът постепенно ще разкрие, за да ги използва при решаването на някои все още нерешени научни проблеми, а. . . може би и за задоволяване на непрекъснато възникващите му нови материални нужди. И защо не? Науката е изпълнена с примери, когато съвсем откъснати на пръв поглед открития, могат да послужат за разрешаване на въпроси, тясно свързани с неговата практическа дейност.

Без съмнение зоологията ще ни поднесе нови сензации, и то в недалечно бъдеще, В наши дни остава все още неразкрита тайната на мистериозното същество в езерото Лох Нес—Англия. Неотдавна французинът Льо Сенек съобщи за откриването на гигантски змиорки, чийто силует под повърхността на водата той успял да фотографира. Не всичко е известно за главоногите, отделни видове от които достигат действително колосални размери. Непрекъснатите нови открития на зоолозите ни убеждават, че животинският свят на нашата планета не е проучен докрай. През 1958 г. японски учени описаха нов вид китообразно животно, а съветски изследователи откриха на Курилските острови нов вид тюлен. Човекът стремително прониква в дълбочините на океана, но някои негови обитатели успяват да избягнат коварните отвори на използваните ловни средства. На помощ идват батискафите, подводните лаборатории, хидростатите и другите подводни апарати, с които изследователите ще застанат очи в очи с неизвестните още обитатели на океанските дълбочини. Не, „старицата“ Зоология далеч още не е казала всичко!

Автор: Т.Минков; Алманах ФАР68



Прочетена 16960 пъти
Tags:
, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Няма коментари

Коментирай