Пъстърви в морето

14 Ное. Пъстърви в морето

Пъстърви в морето! – възкликват мнозина посетители на Аквариума, любувайки се на пъргавите скокове на дъговата пъстърва в морските басейни, когато аквариолозите им подхвърлят поредната обедна порция рибна кайма. Нали пъстървата е обитател на сладки води, богати на кислород, и затова риболовците спортисти я ловят в бистрите планински рекички? – продължават да се удивляват те, смутени от атракционното видение в морска вода.

И наистина, има ли някой който да си представи морето през горещите летни дни, когато по някакъв повод стане дума за пъстървата! Обикновено понятието пъстърва предизвиква асоциация за планина, за горните течения на реките, където температурите на водата и през лятото не са високи, където водата, подскачайки, гонена от планинския наклон, гълта кислород, благодарение на което в нея намират подходящи условия за живот по-студенолюбиви и кислородолюбиви видове, каквито са пъстървите.

Има, разбира се, пъстърви, които живеят само в сладки води, в бистри, скокливи планински потоци. Такава е и нашата речна пъстърва. Има обаче и такива, които живеят в моретата и океаните, а само размножителния си период прекарват в реките. Те са известни като проходни пъстървови риби.

Голямо е видовото разнообразие сред пъстървовите риби. Всички те, обединени в десетки родове и семейства, имат един общ характерен белег – мастна перка, разположена зад гръбната и над аналната перка.

salmon

Те са риби, които лесно изменят начина на живот, външния си вид, окраската на тялото в зависимост от външните условия. Месото на всички видове е с превъзходни вкусови качества, високо ценено на  световния пазар, поради което някой от тях са не само обект на промишлен риболов, но и на изкуствено развъждане.

Интересна е биологията на проходните пъстърви, които за размножаване напущат моретата и се отправят на далечни пътешествия в реките. Някой от тях изминават до 4000 км, за да достигнат размножителните си райони, като се придвижват с 50-60 км в денонощие срещу течението на реките. Те преодоляват не само силните водни течения, а и водни прагове, някога високи до 2 м. Крайната им цел е достигането на горните течения на реките, където водите са чисти, с високо съдържание на кислород.

Там женските, съпровождани от по един или няколко мъжки, издълбават с опашното си стъбло трапчинки по дъното, снасят хайвера, който мъжките оплождат веднага, и затрупват трапчинките. Тук протича развитието на оплодения хайвер и се държат личинките до разсмукване на жлъчното мехурче, а вече оформените малки се измъкват от „родното гнездо“ и започват да се спущат надолу по течението на реките.

При едни видове малките не се задържат дълго в реките, а при други речният период продължава до 2-3 години, след което навлизат в морето и се задържат там до достигане на полова зрелост. голяма част от пъстървите след размножаването умират.

Един от най-важните промишлени риби в света са пъстървите от семейство Салмониде. Годишният световен улов от тях за периода 1980-1985 г. възлиза на 813-1096 хиляди тона. Семейството включва 9 рода, към които се числят множество видове. Всички са обитатели на Северното полукълбо – на моретата и реките на Европа, Северна Азия, Северна Америка, Северна Африка. Някой видове са пренесени изкуствено и аклиматизирани от човека в Южното полукълбо. От тях с особено важно промишлено значение се открояват тихоокеанските пъстърви от род Онкоринхус-кета, горбуша, нерка, чавиче, кижу, масон. През последните деситилетия те заемат до 72,94% (1985г.) от годишния световен улов на пъстърва.

По време на пребиваването си в морето се изхранват по цялата северна част на Тихия океан. С настъпването на пролетта започват да мигрират на север, достигайки устията на реките по северното тихоокеанско крайбрежие на САЩ, Канада, Аляска и цялото далекоизточно крайбрежие на Азия до Южна Корея и Япония. Недостигналите полова зрялост се охранват тук до есента и със захлаждането на водите предприемат обратни миграции на юг.

Тези на които предстои размножаване, започват своето първо и единствено пътуване, в които са се родили и където им е отредено да умрат, след като си хвърлят хайвера. Пътуване без завръщане – по това се отличават тихоокеанските пъстърви от останалите видове, принадлежащи към семейство Салмониде, при които само част от производителите умират след първото размножаване. Незабравимо впечатление оставят размножителните миграции на пъстървите в реките. Ето как ги описва първият изследовател на Камчатка С. П. Крашенинников:

Всичките риби на Камчатка навлизат през лятото от морето в реките на такива многочислени стада, че реките от това се уголемяват, преливат от бреговете и така текат до вечерта, докато престане да навлиза риба в устията им.“

Това описание се отнася за периода 1737-1741 г. Понастоящем /1989 г./ числеността на тихоокеанските пъстърви е снижена, поради което размножителните им миграции в реките не представляват вече такова грандиозно зрелище.

С навлизането в реките започват промени във външния вид на пъстървите. Тялото им, заоблено в морето, се сплесква странично, появяват се здрави, закривени зъби на челюстите, есика и небцето, челюстите се изкривяват, особено при мъжките, израства им гърбица. Сребристата окраска на тялото изчезва и се заменя с черна, малинов или лилаво-червена пигментация. Брачната премяна се изразява по-слабо при женските. Относно причините за възникването и все още няма единно мнение, все още са необходими допълнителни проучвания.

Едни изследователи приемат, че с атрибутите на брачната премяна мъжките привличат женските, които „избират за партньор при размножаването най-красивия мъжки“. Други ги разглеждат като полезни приспособления на рибите към трудните жизнени условия при движението им срещу течението на реките. Съществуват и предположения, че това са прояви на странични явления на хормоналната дейност, тъй като по време на размножителния период жлезите с вътрешна секреция силно активизират дейността си, особено хипофизата.

Към Част – 2

Автор: Ст.н.с. Койка Колеманова; алманах ФАР 89

Снимка-Картина: Dean Crouser



Прочетена 7701 пъти
Няма коментари

Коментирай