17 Ное. Речник – морски термини
Използват се различни и специфични, дори и местни морски термини. Тук съм събрал, по-известните, наложенли се с времето, общоизвестни морски термини в малък речник.
Абордаж – Остарял начин за водене на морски бой от времето на ветроходните и гребните кораби, като неприятелските кораби се доближават борд с борд и битката се води отблизо с цел да се премине върху вражеския кораб и там да се реши сражението.
Акостирам — Установявам плавателен съд на пристанището.
Анемометър – уред за измерване на скороста на вятъра.
Aхтерпик – кърмова надстройка над главната палуба.
Ахтерщевен – конструктивно оформление на кърмовата част на кораба/продължение на кила/.
Бек – Носовата част на горната палуба на кораб, идваща от форщевена до фок-мачтата или носовата надстройка.
Банка – Дъска за сядане на гребците, а така също и за напречно заздравяване на лодката.
Банка – Навигационен термин, обозначаващ отделна плитчина.
Бакщаг – вятър духащ по кърмови курсови ъгли в сектора 95 – 175 градуса.
Бейдевинд – вятър духащ по носови курсови ъгли в сектора 0 – 85 градуса.
Батискаф — Подводен кораб за достигане най-големите океански дълбочини.
Борд — Страничната стена на корабния корпус.
Бриг – Двумачтов кораб с право ветроходно съоръжение на двете мачти. По време на ветроходния военен флот, бриг са наричали неголям военен кораб, изпълняващ разузнавателна, куриерска и патрулна служба. Били са въоражени с 16-18 оръдия.
Боцман — Старши матрос.
Бриз — Морски вятър, който денем духа към сушата, а нощем — към морето.
Буй – Плаващ навигационен знак, служещ за обозначаване на фарватера, на опасни за корабоплаването места и т.н. Представлява голям поплавък, оцветен в ярък цвят.
Буртик – дървен, гумен или стоманен пояс монтиран надлъжно по бордовете за предпазване на обшивката от нараняване.
Валек – Удебелена, шест или осемстенна част на веслото около рокохватката.
Ванти – Част от стоящия такелаж на ветроходните кораби и представляват укрепващи мачтата въжета, опънати от върха (топа) на мачтата до бордовете.
Ватерлиния — Черта на борда на кораб, до която той нормално потъва във водата.
Вахта — Дежурство на кораб; Вахтен — Матрос, който носи вахта.
Веха — Плавок с флагче или друг забележим знак.
Вимпел — Малко (обикновено триъгълно) флагче на плавателен съд.
Винч — Корабна торавоподемна машина; корабен кран.
Водоизместимост – Количеството изместена от кораба вода. Бива обемна – равна е на обема на подводната част на кораба в кубични метри, и масова – равна е на масата на изместената от кораба вода в тонове. Характеристика за големината на кораба.
Възел – От английски knot, означение kn или kt) е единица за скорост, равна на една морска миля в час. Понеже има различни определения за морска миля, и възелът може да има различни стойности. Според международната дефиниция за морска миля, един възел е равен на точно 1 852.3 m/h.
Гелера – Голям гребен кораб използван във флота до 19-ти век. Някои автори употребяват това название като обобщаващо за всички гребни кораби, но такъв подход не е общоприет.
Галс – Положение на кораба относно посоката на вятъра. Пример: десен галс – вятърът духа от десния борд.
Галюн – корабна тоалетна.
Грунт (грунд) — Повърхността на дъното.
Диферент – наклоняване на кораба към носа или кърмата/по надлъжната равнина/.
Дебаркирам — Свалям войски от кораб на брега.
Девиация — Отклонение на компасната стрелка от магнитния меридиан в резултат на действието на корабния магнетизъм.
Док — Пристанищно съоръжение за поправка, пребоядисване и почистване на подводните части на кораби.
Драга — Земесмукателна помпа.
Дрейф — Отклоняване на плавателния съд от курса, движи се под влияние на вятъра или течението.
Ехолот — Електрически уред за прецизно измерване на морските дълбочини.
Илюминатор — Кръгло прозорче с дебело стъкло на кораб, яхта и пр.
Кабелт — Морска мярка за разстояние, равна на 1/10 от милята или на 185.2 метра.
Катер — Малък кораб за къси плавания.
Камбуз – корабна кухня.
Каюта —Отделно помещение за пътници или команден персонал на плавателен съд.
Каюткомпания — Общо помещение за пътниците, а на военен кораб — за командния състав, в което почиват, обядват и пр.
Кей — Място в пристанището, където спират корабите.
Кокпит – изрязана част или удълбочение в палубата, служещо за разполагане на хора.
Кил — Основната надлъжна част на кораб или лодка, съединяваща фощевена с кърмовата част.
Крайцер – Боен надводен кораб за водене на морски бой и прекъсване на морските комуникации на противника. появява се за първи пър през 60-70-те години на 19-ти век.
Кранци – Балони, покрити от сплетени въжета за предпазване на корпуса от деформация.
Крен (накреняване) — Наклоняване на плавателен съд по надлъжната ос.
Кубрик — Общо спално помещение на кораб, на който няма отделни каюти.
Кърма — Задната част на кораб или лодка.
Лаг – Мореходен инструмент или прибор за измерване скоростта на кораба. Механичния лаг се състои от хидрометрично витло, влачено на буксир зад кораба, и брояч, отчитащ оборотите на витлото.
Леери — Опънати стоманени въжета, които служат за перила на кораб.
Лодбалки — Железни греди по бордовете на кораб, извити в дъга нагоре, служещи за издигане и спущане на лодки.
Лот — Прост уред за измерване водна дълбочина, състоящ се от оловна тежест и въженце, награфено през един метър.
Лоция — Помощна мореплавателна книга, в която е дадено подробно описание на крайбрежието — дълбочината, грунта, теченията, и хидрометеорологическа справка за района.
Люк — Отвор върху палуба на кораб за слизане, за товарене и пр.
Маркер —Малък поплавък, снабден с корда и котвичка, използуван от леководолазите за отбелязване определени места от дъното.
Мауна — Голяма лодка за пренасяне стоки, риба и др.
Мезоскаф — Подводен кораб за достигане средните океански дълбочини (800–1200 метра).
Миноносец – Военен кораб, разполагащ с голямо торпедно въоражение и развиващ голяма скорост. Основното му предназначение е нанасяне на торпедни удари.
Морска миля — Морска мярка за разстояние, равна на една минута от меридиана при 45 градуса ширина или 1852 метра (за разлика от земната миля, която е равна на 1609.35 метра).
Мостик – Оградена част от палубата на горната рубка, където се намират приборите за управление на кораба или корабното оръжие, постовете за свръзка и наблюдение.
Отсек — Отделение вътре в кораба, образувано от водонепроницаеми прегради. Когато поради авария в някой отсек попадне вода, благодарение на преградите тя не може да напълни целия кораб и той не загубва плавателността си.
Пасат – Вятър, духащ в океана непрекъснато и с постоянна сила от 3-4 бала. Времето в областта на пасатите обикновено е ясно и с малки количества валежи.
Палуба — Горната повърхност на плавателен съд.
Пеленг – Ъгълът между меридиана, минаващ през центъра на компаса, и посоката на наблюдавания предмет, считано от север по посока на часовниковата стрелка.
Пирс — Лек пристанищен мост, изграден върху набити в дъното греди.
Пластир — Средство за временно затваряне на пробойна на кораб.
Планцер /планшир/ – дървени или метални перила поставени върху горния ръб на фалшборда или директно на палубата.
Понтон — Лодка или друг плаващ съд за закрепване върху него на мост или друго съоръжение.
Пробойна — Дупка, пробив, продупчено място в корпуса на кораб при авария.
Променад-дек — Палуба за разходка на кораб, обикновено закрита.
Рубка — Кабина със специално предназначение (за управление, радарна или радиослужба и пр.).
Рул — Кормило на кораб; Рулеви — Матросът, който е на руля.
Рангоут – съвкупност от самостоятелни части от стъкмяването на кораба, предназначени за носене на ветрила, вдигане на сигнали и извършване на товаро-разтоварни работи.
Рея – хоризонтално рангоутово дърво, прикрепено в средната си част към мачта или стенга и служи за закрепване на право ветрило към него и за вдигане на сигнали.
Секстант — Оптически астрономически уред за определяне географското положение по височината на слънцето или звездите над видимия хоризонт.
Склонение — Отклонение на компасната стрелка от магнитния меридиан вследствие земния магнетизъм.
Склянка — Корабна камбана.
Стенга – вертикална греда за удължаване на мачтата.
Слип – Механично устройство за спускане и повдигане на корабите във и от вода.
Стапел – Наклонен фундамент за построяване, ремонт и спускане на корабите във вода.
Танкер – Морски или речен кораб, построен специално за превозване на течни товари: нефт, бензин, керосин и др.
Такелаж – всички въжета,които служат за надеждно закрепване на рангоута и за неговото управление
Траверс — Посока, перпендикулярна по отношение курса на кораба.
Трал – Устройство, влачено на буксир, предназначено за унищожаване на мини. Има и риболовни тралове, представляващи, големи мрежи – торби за улов на риба.
Трап – съоръжение за слизане и качване на кораба
Трюм — Помещение в долната част на кораб за машините, складовете за гориво, за храна и т.н.
Форщевен – носовата права или извита греда, като продължение на кила, очертаваща носа.
Фордевинд – вятър духащ право по кърмата в сектора от 175 градуса ляв борд до 175 градуса десен борд.
Фалшборд — Продължение на бордовата стена над нивото на палубата, което служи като парапет.
Фарватер — Безопасен път за плаване на плавателни съдове сред различен род препятствия, отбелязани на картата и обозначени със средства за навигация /шамандури, жалони, створни знаци и т.н./
Фрегарта – Тримачтов ветроходен кораб, втори по значение след линейния кораб. Фрегатите са предназначени предимно за разузнавателна или крайцерска служба.
Халфвинд – вятър духащ по борд в сектора 85 – 95 градуса.
Швартоване – Маневра, в резултат на която корабър странично се приближава към кея и се закрепва към него чрез швартовите краища.
Шквал — краткотраен (обикновено до половин час), но много силен вятър, който предизвиква опасни морски бури.
Шкоти – въжета, с които се управляват платната.
Шлюпка — Малка гребна лодка, приспособима и за плаване с платна.
Шпигати – отвори за изтичане на попадналата на палубата вода.
Щил — Тихо време; пълно затишие на морето.
Щорм — Морска буря.
Щурвал – Вал, съединяващ щурвалното колело /което неправилно наричат щурвал/ с механичното устройство, осъществяващо преместването на руля.
Щурман – Специалист по водене на кораби. Числи се към командния състав на кораба.
Ют – палуба над главната палуба на кърмата на кораба.
Минчо Танев
Публикувано в 17:05h, 18 юниНаправено е голямо преустройство на малък туристически кораб “ Младена“ – Варна . Палубата е от гладка ламарина . Достатъчно ли ще е да се рифелира с електроженни пъпки . Как да се измери променената вече устойчивост ?