Риболовът в Одесос през античността

18 февр. Риболовът в Одесос през античността

н.с. Александър Минчев

„Обикновено кольосите /вид скумрия/ не се прехвърлят в Понта /Черно море/, но прекарват лятото в Пропонтида /Мраморно (море/ и там си хвърлят хайвера, а зимуват в Егея /Бяло море/. Но макрелите /вид скумрия/, паламудите и амиите /вид скумрия/ се прехвърлят напролет в Понта, където прекарват лятото, а също така и повечето риби, които плуват на стада. А техният брой е извънредно голям. Те отиват в Понта за храна, понеже там храната им е по-добра и по-обилна поради сладката вода, а пък големите животни там са по-дребни, тъй като освен делфина и тюлена в Понта няма други големи риби, а и делфинът е малък. И така, те отиват в Понта за храна и да си хвърлят хайвера, понеже там има много места, удобни за това, а приятната и твърде сладка вода отхранва зародишите им. Когато си хвърлят хайвера и малките пораснат, те веднага след залеза на Плеядите /през ноември/ потеглят оттам.“

Бронзова въдица от Одесос.

Така знаменитият древногръцки учен Аристотел, живял през IV век пр. н. е., описва рибното богатство на Черно море. Това богатство е осигурявало прехраната на голяма част от населението в крайбрежните градове. В Одесос, един от най-старите градове по западния бряг на Черно море, риболовът несъмнено играел важна роля в бурното развитие през първите векове от неговото съществуване. Основан към средата на VI в. на мястото на по-старо тракийско селище от преселници — гърци от малоазийския град Милет, в следващите няколко века градът бързо се развива и забогатява.

Това става на базата на широките търговски връзки, осъществени от него между тракийските племена от вътрешността на страната и гръцките полиси от континентална и островна Гърция. Обект на износ били зърнените хани, кожите и, естествено, рибата. Не са запазени преки сведения какви видове риба са ловени и експортирани от нашето крайбрежие, но по аналогия с градовете от Северното Черноморие, откъдето има писмени данни, трябва да приемем, че това са били скъпите за времето си есетрови риби.

Те били предварително консервирани в специални каменни корита за осоляване, каквито са открити в градовете от северното черноморско крайбрежие — Херсонес, Тиритаки, Мирмекий. Няма съмнение, че за жителите на Одесос рибата била и една от основните храни. Доказателство са откритите в голямо количество цели и фрагментирани рибни блюда, голяма част от които са внесени от Атина и други големи керамични центрове на древността.

Рибарска мрежа от римската епоха от Емон

В следващата — римската епоха — рибата станала много „модерна“ и търсена храна, а риболовът бил любимо занимание на много известни личности. Дори великият римски поет Овидий /43 г. пр. н. е./ посветил на риболова една доста дълга поема, от която до наши дни са достигнали само фрагменти. По това време обаче потърсена била по-евтината риба — хамсия, селдови и паламудови риби и др.

В античността, както и в наше време, основните средства за риболов били въдицата, харпунът, кошът и мрежата. И четирите вида били застъпени в Одесос.

Въдиците от това време били обикновено изработени от тръстикови пръчки, а за връв били използвани ленено влакно или животински косъм. На връвта се закачала плувка, после тежест — глинена или оловна и на края въдичката. В Одесос са открити доста въдици с различни размери, изработени от бронз. Тяхната форма по нищо не се различава от съвременните въдици.

Антична мрежа от римския град Емон

Несъмнено, те били изработвани в града, за което съществували и работилници. Според една гръцка поема от II век, известна под името „Алевтина“, за стръв при риболова на дребни рибки са слагани червеи или мушици, а за големите — малки риби. Има сведения обаче, че била използвана и изкуствена стръв — мушици, направени от късчета червена вълна.

Докато риболовът с въдица бил предимно средство за развлечение (много запалени въдичари били например римските императори Август и Марк Аврелий, египетската царица Клеопатра, ученият Плиний Младий, то риболовът с мрежа/кош и харпун осигурявал прехраната на голяма част от населението на крайбрежните градове, включително и на Одесос.

Риболовните мрежи през античността били почти същите видове, както и тези, които се употребяват и днес — обикновена мрежа, серкме, триъгълен трал. Изплитани били от здрави ленени или конопени влакна с помощта на бронзови или железни куки за плетене. Вместо сегашните оловни тежести били използвани каменни и най-вече глинени, които имали най-разнообразна форма. В Одесос са открити най-голям брой кръгли биконични тежести с голяма дупка в средата.

Срещат се също кръгли плоски дискове с дупка в горния край, плоски полудискове с по две дупки по диаметралната страна, тежест във форма на пресечена пирамида и др. Някои от тях били изработвани специално в керамичните работилници на града, а други били приспособявани от самите рибари.

Глинени тежести за рибарски мрежи

За целта били използвани предимно късове тухли или керемида, парчета от дебелостенни глинени съдове и др. „Фабричните“ тежести са изработени от добре пречистена керемиденочервена глина, понякога с примес от едър пясък, който придава по-голяма здравина на предмета.

Някои от тежестите, открити в Одесос, носят знаци, направени още по време на изработката им. Това вероятно са клейма /марки/ на местни производители. Голямото количество и разнообразието на глинени тежести, открити в Одесос, недвусмислено говорят, че риболовът с мрежа бил едно от основните занятия на неговото население.

Бронзов връх за харпун от Одесос /III-IV век/.

В града бил застъпен и риболовът с харпун. Откритите тук харпуни са изработени от желязо и от бронз. Железните имат формата на тризъбец и явно са пригодени за лов на едри риби — тонове, делфини и други. Бронзовите харпуни са запазили непроменена формата, която откриваме още в праисторическата епоха и която съществува и до днес — с обърнати надолу зъбци. В древността харпуните били използвани не само срещу едрите риби, но също и срещу по-дребни, а в Средиземноморието и за лов на омари, които и тогава били деликатес на всяка трапеза. Интересно е сведението за нощен риболов през античността. За целта рибарите осветявали района на лова с факли.

Големият брой рибари в Одесос наложил тяхното организиране в специални професионални сдружения. Тези сдружения били обособени в зависимост от вида на рибата, обект на ловене от страна на членовете им. Строгото диференциране, на пръв поглед ненужно, било наложено, изглежда, от необходимостта да се осигури прехрана за всички рибари в града. За съществуването на такива професионални организации в Одесос съдим по намерения тук оброчен паметник, посветен на тракийския бог-конник, който носи местното прозвище Херос Манимадзос.

Бронзови куки от Одесос за плетене на рибарски мрежи

Той е издигнат със средствата на сдружението за лов на тонове (или едри паламуди). То е имало за свой покровител бога на обилието и плодородието Приап, когото виждаме изобразен на паметника във вид на херма статуя като четвъртита колона, която завършва с бюста на бога. Фактът, че оброчната плоча е посветена на Херос Манимадзос, подсказва, че той също бил покровител на рибарите. Този паметник представлява интерес и в друго отношение—той ни дава представа и за етническия състав на това риболовно сдружение. От изброените 8 надписа четири имена на ръководители трите са гръцки, а четвъртото — името на главния жрец на сдружението — Ептайкентос — е Тракийско.

Не бива да ни учудва фактът, че начело на такава важна организация стои Тракиец. Участието на Траките в обществения живот на Одесос е засвидетелствано в много паметници от предримската и римската епоха. Силата на тракийското влияние в града се подчертава и от това, че сдружението на рибарите посвещава своя оброк на чисто тракийско божество. Това посвещение убедително говори, че мнозинството от членовете на този „рибарски профсъюз“ били Траки, жители на града. Че Херос Манимадзос е бил почитано божество сред тракийското население на Одесос ни подсказва и друг подобен релеф. Той е посветен на бога-конник от видни жители на града, един от които е тракиецът Дзенес.

Интересен е въпросът и за корабите, които били използвани от тогавашните рибари. Преки сведения нямаме, но някои паметници, открити в границите на Одесос, дават възможност да се направят изводи. Това са изображенията на кораби, които са открити на различни места.

Изображение на рибарска лодка в гробница от Местността Акчилар край Варна.

На стената на една зидана гробница от късноантичната епоха (IV — V в.), открита край Варна в местността Акчилар, е изобразена лодка. Ако съдим по изображението, по своята форма и размери тя не би могла да бъде нищо друго освен рибарска лодка. Тя има високо издигнат нос и кърма, една висока мачта с флаг на върха и голямо триъгълно ветрило. В лодката е представен и рибар (моряк?), който управлява лодката с помощта на ветрилото. На главата си има особена шапка, която удивително напомня съвременните рибарски шапки. Интересно е, че в една гробница от некропола на античния град Пантикапей от същото време е представена подобна лодка, на която обаче ветрилото е вдигнато на реята.

Изобразеният в тази лодка моряк носи същата шапка, както този от Акчилар. Явно е, че в тези случаи художниците вярно са отразили съвременни типове леки плавателни съдове и рибарско облекло. Тези лодки вероятно били използвани освен за риболов и за каботажни плавания. Малко по-сложна конструкция има корабът, изобразен върху къс от варовиков саркофаг, намерен също в Одесос. В него несъмнено бил погребан човек, чийто живот бил свързан с морето и корабите. Наред с надписа, който е съдържал името и професията на погребания, на стените на саркофага е изобразен в плитък релеф малък тримачтов кораб.

Плоча над античен саркофаг, намерена край Варна. Ясно се вижда по-голямата част от едномачтов кораб, изобразен върху капака.

За съжаление и надписът, и изображението са достигнали до нас фрагментирани. Корабът има високо вдигната кърма и голямо правоъгълно ветрило, поставено на напречна рея. Скулпторът успял да изобрази много вярно един момент от ежедневието — закотвения кораб, с наполовина спуснато ветрило, който спокойно се полюшва над вълните. Това чувство се засилва от нарочно направените неправилни линии на корпуеа. Върху един къс от същия саркофаг е запазено и малкото име на погребания — Христос. Трудно е да се каже дали той бил рибар, собственик на кораб или корабостроител, но големината на кораба и начинът, по който е представен, говорят по-скоро в полза на първото предположение.

Силните търговски връзки по море и риболовът в Одесос поставяли въпроса и за производството на плавателни съдове. В града имало корабостроителници, и то вероятно няколко. Те са изработвали не много големи рибарски и търговски кораби. Дървен материал за това строителство имало в изобилие в безкрайните гори в поречието на река Камчия и Лудогорието.

Надгробен паметник на Оксилохий – корабостроител от Одесос

Запазената надгробна плоча от IV — V в. на Оксилохий. родом от малкото островче Пеле в Смирненския залив (Мала Азия), ни дава доказателство за съществуването на корабостроителници в града. Оксилохий бил арматор, тоест корабостроител и корабопритежател, който успял да направи голяма кариера в Одесос и дори бил погребан тук. От същото време е и новооткритата надгробна плоча на друг арматор, чието име за съжаление е отчупено. Той произхожда от емпорията (тържището) Хиерон и ако съдим по запазеното име на баща му — Зотик, — също е бил грък, вероятно от Мала Азия.

Необходимостта от кораби, особено през късната античност, нараснала поради несигурността на търговията по суша. По това време Балканският полуостров е арена на жестоки схватки между войските на Римската империя и многобройните варварски племена, които нахлували от север. Дрязгите и вътрешните вълнения в самата империя създавали допълнителни трудности за търговията във вътрешността на страната. Това довело до нов възход на морската търговия, в което Одесос като единственото голямо пристанище на север от Хемус играел главна роля. От друга страна, близостта до новата столица на Източната Римска империя — Константинопол — засилила още повече влиянието и значението на одеските търговци. Именно затова V — VI в. е последният период на разцвет на града през античността.

Автор: н.с. Александър Минчев; Алманах ФАР76

Прочетена 18001 пъти

Подобни статии

Превземането на едно море Керамика от морето Сраженията за Понта Тюленът монах – изпятата песен на един изчезващ вид Рим и Пиратите Корабите в Черно море през средните векове Черноморското пиратство в древността Жак Фресине Древните каменни котви и проблемът за най-ранните плавания в Черно море Залезът на българското гемиджийство