Съкровището на „Reliance” – морското богатство по брега на Пикардия!

22 Дек. Съкровището на „Reliance” – морското богатство по брега на Пикардия!

Едно приключение започва винаги с повече въпроси, отколкото отговори. Океаните са едновременно най-голямата съкровищница и най-големият музей на всички времена. Някои специалисти твърдят, че там се намират около 40% от всички благородни метали, извлечени от човека от античността насам.

Достатъчно е само да се замислим за многобройните жертви, които морето е взело от колониалните империи и техните европейските народи. Бури, рифове, пясъчни наноси или сблъсъци, до голяма степен са допринесли за потъването на кораби заедно с товара им; да не забравяме големите световни конфликти, както и техните безпощадни подводни войни.

Търсенето и спасяването на товари и съкровища в морето не са нови дейности, те са практикувани още от най-дълбока древност. Въпреки това, днес те процъфтяват благодарение на бързото развитие на проучвателните технологии. Макар и тези технологии да остават изключително скъпи, човек не се колебае да стигне все по-дълбоко и по-дълбоко, понякога дори на няколко хиляди метра под океана, използвайки роботи и други видове изследователски подводници.

Осемдесетте години свидетелстват за този прекрасен възход, с изумителни открития – като спасяването на сто и шестдесет хиляди парчета порцелан и кюлчета злато, принадлежащи на династията Минг (Гелдермалсен), пет тона златни кюлчета в Баренцово море (HMS Единбург), три и половина тона златни монети и злато в дълбините край американските брегове (Централна Америка), а да не забравяме изследването и спасяването на предмети от “Титаник”.
Untitled-1Много други подобни примери, свързани с постиженията в областта на подводната археология, могат да бъдат цитирани. Така голямо количество археологически съкровища и метални монети все още лежат в дълбините на океана – в кораби, галеони, гемии с две мачти, три мачти, кораби с парна машина, товарни кораби от едно време. Толкова много богатства, които да предизвикват възторга на поколения изследователи и търсачи на останки.

В по-голямата си част изследователят или търсачът на останки е авантюрист, също толкова упорит, колкото и самотен – нещо като просветен човек с крака във водата и с глава в тъмната история. Неговата история изплува от една стара морска карта, купена със злато в една мрачна кръчма, изпълнена с аромат на ром.

От много години насам тази широко разпространена във фолклорните митове представа вече не отговаря на действителността. Тези „авантюристи” са се превърнали в истински предприемачи и професионалисти, действащи в рамките на правни, финансови и научни структури, които планират техните дейности. Техните истории вече не са съставени от признания на пияници, а представляват солидни досиета, изпълнени с информация от архивни документи, съставени с цената на дълги часове труд в библиотеките, с долавящи се съвсем леки нотки на романтика.

Въпреки това, не винаги работата на такъв тип професионално действащи структури гарантира успех, защото за изследването на дълбоко скрити останки от първостепенно значение са морето и опасностите, които крие то. Освен това законодателните органи в целия свят подкрепят затягането на мерките в полза на подводната археология, която като наука трябва да бъде привилегия на един елит – който от своя страна, противно на очакванията, на този етап подпомага жестокото плячкосване на тези съкровища от недобросъвестни ловци.
Ето и една малко позната история за едно от тези корабокрушения, събудили алчността на поколения иманяри: историята за потъването на „Reliance” и различните опити за спасяване на неговия ценен товар. Това кораборушение не е в списъка на най-богатите проекти за спасяване, които предстоят да бъдат извършени, въпреки че този кораб не е изгубен в далечни морета, нито пък в бездънните дълбини на Атлантическия океан, а се намира в близост до бреговете на Франция, в Пикардия, и е на по-малко от 10 метра дълбочина.

Местните устни легенди, които оцеляват и до днес, увековечават спомена за едно потънало и никога невъзстановено съкровище.

ИСТОРИЯТА НА КОРАБА
Първоначално „Reliance” е бил мощен британски кораб, принадлежащ на известната Английска компания в Източна Индия, построен през 1825г. в корабостроителниците на Темза, за да компенсира загубата на два други плавателни съда. Съдбата обаче пожела този кораб също да загине по волята на морето. След като прослужва вярно на Компанията, той бива продаден и превърнат в търговски кораб за превоз на пътници и скъпоценни товари от Азия за Англия и обратно.

По това време той е един от най-големите морски кораби, използвани за търговски цели между Небесната и Британската империя, с вместимост 1500 тона и дължина 50 метра. На 12 ноември 1842 г. той се намира близо до френското крайбрежие със 120 души пътници и екипаж на борда, както и богат товар от Азия – и никога няма да стигне пристанището си. И се роди легендата за едно заровено съкровище.

КОРАБОКРУШЕНИЕТО
Седем месеца по-рано и непосредствено след едно от най-опасните пътувания, корабът отплава от бреговете на Индия, а след това и от Китай, натоварен с ценни стоки, от които деветстотин тона чай, китайски порцелан и редки предмети. Мъжете, изтощени от дългото пътуване, нетърпеливи да видят отново своята родина Англия, Лондон, родните им места, са толкова близо до целта. След пожарите в Лизард и преминаването на Ламанша, моряците са убедени, че вече виждат огньовете на Дюнженес, южно от английския бряг. Но съдбата решава друго – изключително силна буря започва да бушува в непосредствена близост до тях, времето е облачно, а мъглата – гъста.

В действителност „Reliance” се намира близо до бреговете на Северна Франция, и заповедите на капитан Грийн за десен завой се оказват фатални. Корабът се блъска с ужасен шум в основата си и засяда в пясъка на булонските брегове, недалеч от градеца Туке, без никой или почти никой да може да направи каквото и да е било, за да се избави от ужасното удавяне.

Жителите на селцето стават пасивни свидетели на това бедствие и за съжаление не могат да направят нищо, за да помогнат. Само седем души от общо 120 успяват да се спасят. Според статия на “Таймс” Лондон, “на палубата гъмжеше от настръхнали от корабокрушението плъхове, които, подобно на хора, търсеха въображаем начин за спасение”.

Само за няколко часа, гордият „Reliance” е напълно заседнал на плитчината и се разпада под неспиращите удари на бушуващото море. Корабът се превръща в купчина отломки, осейващи брега километри наред, а корпусът му с по-голямата част от товара бива заровен в пясъка. Моряците ще запомнят това корабокрушение като едно от най-пагубните и взело най-много човешки жертви и материални загуби, на което някога са ставали свидетели хората от този регион.

СПАСЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ В БЛИЗОСТ ДО БРЕГОВЕТЕ
Брегът е осеян с отломки от кораба и товара му, и властите незабавно взимат мерки за спиране на разграбването им от местните жители. Няколко дни след бедствието, повече от три хиляди сандъка с чай – от общо двадесет и седем хиляди, описани в корабния лист, са били извадени от морето и
продадени на търг. Клиенти от цяла Франция, Белгия, та дори и Холандия, се стичат, за да участват в тази изключителна разпродажба на екзотични стоки.

tabard_inn_mid19thХроники от тази епоха описват липсата на скрупули от страна на търговци, които не се колебаели да продават бял чай, превърнат в черен с помощта на оловна боя, поради простата причина, че черният бил по-скъп! Много бързо се появяват случаи на отравяне и се подават съдебни искове, които Кралският съд в Париж ще трябва да разгледа. Потъването на „Reliance” и ужасните последици от тази трагедия се превръщат в национален въпрос.
Появяват се и други съмнителни търговци. Те препродават скришом за комат хляб кашмирени шалове, които уж са извадили от трюма на кораба.
В действителност това били фалшификати, пристигнали директно от Париж!

ОПИТИ ЗА СПАСЯВАНЕ
Няколко дни след бедствието, след като приключили търговете, един банкер на име Лозанж решава да откупи от застрахователите и собствениците на „Reliance” останките от кораба и товара му – защото все още има още много ценни предмети на борда. Но всичко вече е заровено в пясък и се намира толкова далеч от брега. Опитите му да спаси остатъците от товара се оказват неуспешни и в крайна сметка сделката на банкера не била толкова успешна, както си е мислел в началото.

Двадесет години по-късно се учредява сдружение, чиято цел е да възстанови “огромните богатства”, останали заровени в трюма на кораба. С помощта на експлозиви ще се направи опит да се пробие корпуса на кораба, който на този етап е напълно потънал. Резултатът не закъснява: морето е покрито с мъртви риби, убити от взрива. Плячката: няколко железни синджира от котвата. Що се касае до тъй нареченото съкровище: ни частица от него. Засега.

МОЯТ ОПИТ ДА ОПРЕДЕЛЯ МЯСТОТО НА ОСТАНКИТЕ
Днес трагедията „Reliance” продължава да живее благодарение на местните устни предания. Сто и петдесет години са минали оттогава, а през юни 1992 г. нашият изследователски екип е изкушен от едно подобно приключение. Дебела папка с архиви лежи във Франция и Англия, и очевидни доказателства за значението на проекта ни приканват да продължим нашето изследване. Няма съмнение, че освен голямото количество нетрайни стоки, „Reliance” е превозвал порцелан, редки китайски предмети, сандък със златни часовници и вероятно още много други неща.

Всички на стойност близо двадесет милиона тогавашни франка, приблизително 75 млн. евро. На 28 юни, след многочасови изследвания в морето с помощта на „Албакор”, малък кораб от Булон, и неговия екип от водолази, както и благодарение на информацията, която имахме от архивите, и, разбира се, преданията на местните рибари, ние се натъкнахме на останки от кораба. Сигналът на протонния магнитометър показа аномалии, което означаваше, че може би сме открили това, което търсим.

Парче дърво е открито и съвпада с част от кила на „Reliance”. Вълнението все повече расте. Да не би да сме открили толкова желаната от цели поколения спасители останка? Веднага уведомихме местните морски власти за откритието, което сме направили, леко разочаровани, че засега трябва да преустановим нашите изследвания.

В Марсилия DRASSM (Дирекция изследвания в областта на подводната археология) бе незабавно уведомена за нашето откритие. От този момент нататък, за френските власти ние се превърнахме в откривателите на изчезналата останка. Тази държавна организация, която е в пряка зависимост от Министерството на културата, отговаря за управлението на подводното богатство и останките по протежението на френската брегова линия. Съгласно френското законодателство, отсега нататък ние се ползваме с преимущества и права пред бъдещите групи водолази, желаящи да работят по този случай.

Един съществен елемент от архива особено ни насърчава да продължим нашия проект: появата на потомък на банкера Лозанж – човекът, който навремето е придобил мястото, където е потънал корабът. Ето че така открихме истински собственик на една потънала останка от средата на деветнадесети век. Нечуван до този момент казус във Франция, но факт – френското законодателство, макар и стриктно по отношение на историческите останки, му дава право да предяви иск за собственост над „Reliance”.

Между всички страни са подписани споразумения за извършване на бъдещи разкопки. Във Франция законът за извършване на разкопки на потънали кораби е изключително стриктен. Всяко откритие на останки от корабокрушение или на предмети, трябва непременно да бъде декларирано пред съответните органи. Ето защо само археолози и признати водолази имат възможността да осъществяват проекти за разкопки.

Откривателите на останки получават един вид премия за направеното от тях откритие, но в действителност такива случаи са рядкост и при всички положения размерът на премията не е достатъчен, за да мотивира ентусиастите. Следователно е трудно да се постави за цел организирането на една скъпоструваща операция по изваждането на останки с лични средства, а „Reliance” спада към тази категория. Въпреки това в закона се уточнява, че в някои случаи, макар и не толкова добре дефинирани, ако се появи собственик, то той може да претендира за имуществото си и да избегне строгия закон за опазване на археологическото подводно наследство. Никога преди не се е случвало нещо подобно и този единствен по рода си случай поставя истински проблеми. Все още не знаем дали ще имаме възможност да се разпореждаме с товара на кораба, ако успеем да го извадим един ден. Освен тези чисто административни проблеми, които са неизбежни, остава проблемът, свързан с възможността за реализиране на проект за извършване на разкопки.

По тези брегове приливите и отливите са с много големи величини, което означава, че изследователите разполагат с много малко време за извършване на продължително подводно наблюдение. Времето между прилив и отлив е толкова кратко, че дори една изкопана в пясъка дупка, ще бъде отново заровена веднага при следващия прилив и всичко трябва да се започне отначало. Този факт е достатъчен, за да демотивира и най-упоритите търсачи на подводни разкопки… Биха могли да се обмислят друг вид системи за изолиране на местността, в която е съсредоточена останката и по този начин тя да остане извън обсега на приливите и отливите, но този метод със сигурност ще бъде свързан със значителни разходи.

Image 5

В заключение, съкровищата на “Reliance” ще продължават да спят спокойно в дълбоки води и заровени в пясък, докато не се вземат ефикасни решения за тяхното изваждане и докато културните власти не изяснят техния статут. Засега операциите са преустановени, но нашите надежди за открития са просто отложени за известно време. Ние не сме първите, опитали това приключение по нашите брегове, но мистерията около съкровищницата на борда все още продължава да съществува.

Списание DIVINGBG брой 8

Underwater Treasure Hunters – Паскал Кеник



Прочетена 7317 пъти
Няма коментари

Коментирай