Скалата на Бофорт

24 февр. Скалата на Бофорт

Като природно явление вятърът отдавна е привличал вниманието на човека. А за мореплавателите от епохата на платноходите той определял успеха на плаването, защото бил основната движеща сила на корабите. Естествено е, че за платноходите наблюдението за вятъра имало първостепенно значение.

Към средата на XVIII век вече моряците разработвали скали за силата на вятъра, но определенията били неточни и недостатъчно отчетливи. За такова сложно съоръжение, каквото бил платноходиият кораб на границата между XVIII и XIX век, била необходима нагледна, отчетлива, точна и удобна за работа характеристика за силата на вятъра. Това именно предизвикало и появата на специалната скала на Бофорт, впоследствие получила всеобщо признание.

Френсис Бофорт се родил през 1774 година в Ирландия. Тринадесетгодишен бил зачислен в английския кралски военноморски флот. Скоро след получаването на офицерско звание взел непосредствено участие в морската война и едновременно с това усъвършенствал морското си образование. През октомври 1800 година в бой с испански кораб Бофорт, вече първи лейтенант, получил 19 рани от сабя и мускет в главата, ръцете и гърдите. След този бой му дали звание командор (капитан трети ранг) и му определили малка пенсия.

След оздравяването Бофорт се върнал на военноморска служба. През юни 1805 година го назначили за командир на плаващия склад за боеприпаси „Вулвич“. През януари на следващата година той разработил първата скала за силата на вятъра. Същността и се заключвала в определяне действието на вятъра върху платната на тримачтов кораб с право въоръжение. В зависимост от това, какви платна можел да носи корабът, се определяла силата на вятъра. Първоначално скалата се състояла от 13 оценки (бала), но скоро Бофорт ги намалил на 12. През 1807 година Бофорт извършил плаване с „Вулвич“ до Буенос Айрес и направил пълно хидрографско описание на устието на река Ла Плата. Работата му привлякла вниманието на специалистите и през 1809 година му възложили да направи снимка на бреговете на Карамания в Средиземно море.

Получил на разположение новия фрегат „Фредерикстен“, Бофорт започнал работа по заснемане бреговете на Сирия, която продължила две години. На 20 юни 1812 година по време на хидрографските работи лодката, на която се намирал, била нападната от пирати. В боя Бофорт бил ранен тежко, лекувал се дълго и бил принуден да напусне окончателно корабите.

В резултат на експедицията се появила книгата „Карамания“, или кратко описание на бреговете на Мала Азия и на останките от древни култури“. Интересно е, че Бофорт се отказал от хонорара, като обяснил, че работата била изпълнена в служебно време.

През 1814 година Бофорт бил избран за член на Лондонското кралско научно общество (Английската академия на науките), а след 15 години го назначили за хидрограф на флота.

Бофорт бил прекрасен щурман, хидрограф, астроном, математик, историк и литератор, ползвал се с авторитет сред моряците и често го включвали в комисии по разследване на аварии и корабокрушения по навигационни причини. Кореспондирал с много видни мореплаватели от XIX век. Предложената от Бофорт през 1806 г. скала, завоювала признанието на мореплавателите от цял свят, но Английското адмиралтейство я приело като официална едва през 1838 година. Тогава възприели и системата му на буквени означения на времето, залегнали по-късно в основата на метеорологичните кодове, които се използуват и сега. Тези две предложения получили международно признание през 1853 година на състоялата се в Брюксел Първа международна морска конференция.

През 1874 година 12-балната скала на Бофорт била одобрена от постоянния комитет на Първия метеорологичен конгрес, обаче по това време платноходите отстъпили място на парните кораби. На плаващите без платна моряци били необходими някакви други признаци, характеризиращи силата на вятъра. Естествено, вниманието им привличало най-много онова, което обкръжава всекидневието им — морето. Появили се скали, в които за оценка силата на вятъра се използувало състоянието на морската повърхност.

По такъв начин от скалата на Бофорт останали баловете за силата на вятъра и част от тяхната характеристика. Същевременно се усъвършенствала техниката за измерване силата на вятъра. Баловете от скалата на Бофорт получили по-точни гранични значения в скоростта на вятъра, измервана в метри в секунда, километри в час, във възли. За визуална оценка на силата на вятъра били разработени определени признаци според действието му върху повърхността на морето и бреговите обекти. Обаче единно значение на преводните еквиваленти на скоростта на вятъра във всички страни на света още нямало. Затова Постоянният метеорологичен комитет през 1913 година разгледал всички предложения и възприел системата на английския метеоролог Д.Симпсън. Величините на превеждането скоростта на вятъра в балове, които се прилагат и днес, са приети през 1926 и 1939 г.

През 1946 година се появи скала за силата на вятъра за височина 10 метра над сушата, разширена до 17 бала. В тази скала средните скорости на вятъра в балове се различават от означенията, приети по скалата на Бофорт. Например на 12 бала съответствува скорост 34,8 метра в секунда вместо 29 метра в секунда по старата скала. Най-голямата сила на вятъра — 17 бала — съответства на скорост 56,8 метра в секунда. Появата на тази скала според нас е обусловена от необходимостта за подобряване наблюденията над вятъра във връзка с нарастващото строителство на високи обекти по сушата, усвояването на нови райони на плаване, смятани по-рано за райони с тежки метеорологични условия, с развитието на авиацията и др.

Вятър

Вятър

Вълнение

Вълнение

Видимост

Видимост

Текст: Л. Скрягин, О. Красницкий

Таблиците са взети от: http://vmh-bg.com



Прочетена 16706 пъти
Tags:
, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
1Коментар

Коментирай