Сладкарницата

13 мар. Сладкарницата

“Добре дошъл като вода в нов кораб“

Вероятно той щеше да бъде един от символите на Слънчев Бряг. Над 300 метра бетонен пристан, влизащ навътре в морето. Намиращ се на централния плаж пред хотел Глобус. Със сладкарница – ресторант в края. Щеше да разполага с кула за скокове във водата намираща се успоредно на него. Свръзката между тях щеше да е въздушна /пак мост но без пилони/. Предвиден бе и символ с височина 10 метра, който да се издига гордо в края на пристана!

Там щяха да пристават корабчета за морски разходки, предоставящи на гостите на комплекса романтична разходка до старият Несебър. Щяха да акостират и яхтсмените с техните яхти. Предвидено е било и място за водните атракции, като скутери, банани, парашути… А след това човек може да се нахрани и разхлади във ресторантът – сладкарница.

Такъв е бил замисълът и такава е била и задачата на архитектите, проектантите, конструкторите… и строителите на това „съоръжение“. Краен срок за изпълнението – Летен сезон 1977 година!

Строежът започва усилено и повечето от работата е свършена. Остават довършителни работи, като обзавеждане на сладкарницата, изграждане на помощните стълби и въжен мост, поставяне на дървената конструкция. Доизграждане и монтиране на символа. Саниране на естакадата… и други дребни задачи.

Всичко е изглеждало перспективно и „розово“. Слънчев Бряг ще има нова придобивка и гостите му ще има къде да се забавляват и наслаждават на почивката си. Ще се открият нови работни места за хората и ще се увеличат приходите от курорта… Но никой не слага в сметките си Природата! Всъщност проектантите са придвидили силата на вълнението в проекта… но то се е оказало или недостатъчно или…

Когато се съюзът две големи сили, като Вятърът и Морето – става страшно! Денят е 17 декември 1976 година. Вече седмица вятърът духа от изток – „Леванти“. Вълнението на морето е невиждано, дори старите рибари не си спомняха за подобно „време“. Някой от тях казваха, че ако продължи да духа, морето ще се получи като леген, наведен на една страна и ще „дойде“ много вода, която да залее всичко! Тежките, дебели, дълги /по цялата дължина на несебърския залив/ вълни, бавно, една след друга се разбиваха в брега. Изземвайки малко по малко от пясъчната ивица, която накрая остана толкова малка и ниска, че вълните влизаха спокойно в комплекса. Морето вече бушуваше из парковите пространства, алеите, сградите!

Водата идваща по пешеходната алея пред хотел „Кубан“, образува огромна локва, която стигаше до ресторант „Палма“ /800 метра навътре в сушата/. Голяма част от Слънчев Бряг беше залят. А сградите намиращи се близо до брега бяха наводнени и „ламосани“ /пълни с вода и пясък/. Например, ресторант „Лазур“, беше до половината във вода и пясък. В пясък и вода беше и чисто новата Шкода на главния готвач на ресторанта.

Високите над 6 метра вълни срещаха първо новопостроената сладкарница, а след това един по един пилоните на пристана поемаха и изземваха от силата на вълната, която го покриваше изцяло. Звукът беше… оглушителен! Първо подаде и се наклони „символът“ а малко след това и сладкарницата. Бавно ден след ден морето си връщаше своето, а за нас – хората, беше отредено само да гледаме… като странични наблюдатели!

От този момент нататък, можеше да се мисли само как да се отстрани всичкия безформен бетон, криви железа, релси… и отломките от иначе красивия пристан. Това което беше замислено, като атракция и в полза на човека, вече представляваше опасност за него.

След няколко седмици, огромна „Бига“ /морски кран/, беше пуснал котва над останките и парче по парче вадеше отломките и дълбоко забитите в пясъка пилони. Товареше ги на шлепове, които ги разтоварваха на кейовата стена на южното пристанище на Несебър.

Голямата загуба от това събитие, водеше и определено съмнение, че не всичко е било добре обмислено от проектанта. Беше образувана следствена – предварителна проверка, за нанесени щети в особено големи размери, което беше прекратено по чл.21 от НК поради липса състав на престъпление. Все пак неможе да се подведе като „обвиняем“ – Природата! Това са снимки от въпросното следствие:

А остатъкът или по-скоро част, от иначе така добре замисления пристан, може да се види и днес пред хотел Глобус. Укрепен и останал единствения пристан във най-големият и представящ ни пред света курорт.

87515099



Прочетена 8726 пъти
6 коментара
  • Антон Костадинов
    Публикувано в 20:00h, 13 март Отговор

    За да видиш бъдещето, трябва да познаваш миналото!

  • Стати
    Публикувано в 20:38h, 13 март Отговор

    който забрави миналото ще му се наложи да го преживее пак

  • Антон
    Публикувано в 11:22h, 14 март Отговор

    Пак тогава, по време на същата буря е щял да бъде повлечен в морето и ресторант Оазис, който се намира на самия морски бряг. Само заради организираността и съпричастността на хората, той не е подкопан и взет от морето. Всички местни са пълнили торби и чували с пясък, слагали са ги като преграда пред ресторанта и така са го запазили и съхранили! Сега ако се случи нещо такова, май-май собствениците ще трябва да се „спасяват“ сами…

  • Ветровете на Несебър | ZaMoreto.com
    Публикувано в 13:57h, 19 март Отговор

    […] за ерозията на нос Свети Стефан, срутването на Сладкарницата и пристана на Слънчев Бряг, появяването на извор Монопад и […]

  • Морския жаргон на Несебър | ZaMoreto.com
    Публикувано в 15:06h, 18 май Отговор

    […] за ерозията на нос Свети Стефан, срутването на Сладкарницата и пристана на Слънчев Бряг, появяването на извор Монопад и […]

  • Леванти | ZaMoreto.com
    Публикувано в 14:41h, 04 септември Отговор

    […] А предната година 1977 – декември, пак при продължителен „Леванти“ е съборен новопостроения, тогава бетонен мост, пред хотел „Глобус“. Заедно със сладкарницата на него. Тогава вълната е достигала 8 метра и покачената водата е заливала „Палма“ – 7-800 мерта навътре в Слънчев бряг. Първите етажи на хотелите са били заляти, а „Лазур“ е бил пълен с пясък и вода. Тук е описана историята. […]

Коментирай