Те ни свързват с древността

10 мар. Те ни свързват с древността

Неотдавна имахме възможност да гостуваме на риболовците от талян „Калиакра“. Една визита при тях винаги е доставяла взаимно удоволствие. За тези грубовати и на пръв поглед непретенциозни хора беседата след добрия улов е винаги желана. А те умеят да се интересуват, да задават въпроси. Така стана дума и за рибите—техните добри познайници. Много неща знаят те за тях. Често пъти риболовците могат с удивителна точност да предвидят дали днес или утре ще има риба. А това показва професионалната им зрялост, която са успели да постигнат в резултат на дългогодишни наблюдения.

Тяхното прозорливо око е в състояние да забележи такива интересни факти от поведението на рибите, които често пъти са използвани и от учените. И все пак те продължават да се интересуват, да се учат, да питат. Неусетно стигнахме до карагьоза — една риба, която за сезона представляваше най-голям интерес. Беше им известно, че тази и някои други черноморски риби прекарват част от живота си в река Дунав, а през останалото време са в морето. Някои обясниха това явление с размножението на тези риби, което те извършват във водите на реката. Но все пак оставаше неясно защо само определени видове риби проявяват такова предпочитание.

Започна продължителна беседа, която най-напред ни върна към миналото на нашия черноморски басейн. Преди много години на мястото на Черно и Каспийско море се е простирал един значително по-голям басейн, който геолозите наричат Сарматско море. От него по-късно е възникнало значително по-слабо соленото Понтийско море, от което пък чрез разделяне на две са се обособили Черно и Каспийско море. Тогавашния черноморски басейн е имал слабо солени води, поради което животът в него бил сравнително беден.

След време се е образувал Босфорският пролив и през него към наследника на Понта се втурнали води с по-висока соленост; заедно с това в черноморските простори се появили много нови пришълци от Средиземноморието. Историята показва, че по-късно нашето море е било отново откъснато от Средиземно море, връзката чрез древния Босфор изчезнала и се е създала възможност за процъфтяване на по-сладководна фауна, наричана най-често „понтийска“ или „сарматска“.

Геолозите твърдят, че днешният Босфор възникнал преди около шест-седем хиляди години. Създаваната на няколко пъти връзка между двете морета е била съпроводена винаги с измиране на голяма част от местната фауна. Все пак една част от нея е успяла да се запази и до днес, като населява предимно крайбрежните полусоленоводни или напълно сладководни участъци, каквито са крайбрежните езера, речните устия и други. Това е така наречената остатъчна (реликтна) фауна в Черно море. От всичко около 2000 вида животни, обитаващи понастоящем Черно море, 140 вида са реликти, останалата по-голяма част са средиземноморски пришълци. Значителна част от реликтната фауна в Черно море принадлежи към ракообразните и рибите. Това се обяснява с по-голямата приспособителна способност на тези групи животни и с по-голямата им подвижност, която спомага разселването им от едно място на друго.

Caspialosa_kessleri_pontica_Dunai_hering

Карагьозът е най-широко разпространената в Черно море риба от семейството на седловите риби.

Карагьозът спада именно към категорията на остатъчната или реликтна фауна. В миналото, когато Босфорът не е съществувал, това е била много широко разпространена риба. Подобно разпространение тя показва днес в затворените води на Каспия, докато в Черно море е сравнително по-слабо застъпена. Причината за това е присъствието на редица конкурентни видове риби, навлезли от Средиземно море, и значително повишената соленост на черноморската вода. Именно тази соленост принуждава карагьоза да навлиза за размножаване в Дунав. Затова го считаме като жив свидетел на промените, станали в онова далечно минало, когато цяла южна Украйна е била под водите на древния Понт.

Заедно с карагьоза от далечното минало са оцелели и още редица видове риби, между които и различните видове от семейството на есетровите. Тези риби също така прекарват част от живота си в река Дунав, където отиват, за да се размножат. По своя произход есетровите риби са сладководни. В далечното минало те са били широко разпространени в силно осладнените басейни — предшественици на Черно море, но постепенно са се пригодили към условията на посолена вода, запазвайки при това способността да се размножават само в сладки води. В днешно време есетровите риби са много широко разпространени в Каспийско море.

Особен интерес представляват редица видове риби от семейството на попчетата. Една част от тях са проникнали от Средиземно море, но други са типични представители на местната черноморска фауна, останала тук също от древността. За разлика от есетровите риби обаче попчетата имат морски произход. Едни от тях постепенно са се приспособили към условията на напълно сладки води, докато пък други издържат на нормална морска соленост. Между останалите черноморски риби има още редица видове, числящи се към древната понтийска фауна; техният брой в нашето море възлиза на 32 вида.

Gobius paganellus (Gobiidae)

По биологичните особености на попчетата може да се съди за далечното минало на Понта.

И все пак въпросът за реликтната фауна в Черно море като цяло остава недостатъчно изяснен. Защото тя включва в себе си и множество безгръбначни животни. Да приведем още няколко примера.

През лятото на 1954 година събрахме материали от Шабленското езеро, за да проучим биологичните взаимоотношения между неговите обитатели. Когато започна лабораторната разработка на събрания материал, се оказа, че значителна част от дънната фауна на езерото принадлежи към групата на реликтите. Особено обикновена между тях е мидата Драйсена полиморфа — един от най-масово срещаните видове изобщо в езерото. Тя се среща околовръст цялото езеро на дълбочина 2—3 м, образувайки един пръстен по бреговете му. Сведенията от литературата за този вид ни показаха, че се касае до една твърде широко разпространена форма, която днес се среща в цяла Европа, включително и най-северните точки на континента.

От групата на мекотелите в нашето море са установени черупки на още няколко вида, намирани понастоящем в живо състояние в устията на някои реки, вливащи се в морето. Такива са мидите Монодакна и Адакна, охлювчето Микромелания и други. Намирането на черупки от споменатите мекотели на дълбочина до 70—80 м в Черно море показва преди всичко тяхната слаба приспособеност към условията на повишена соленост на водата. От друга страна обаче подробното запознаване с разпространението им по черноморското дъно може да послужи за изясняване миналото на този басейн и най-вече на неговите граници в древността.

Между останалите реликтни форми в Шабленското езеро заслужава да се споменат имената и на други безгръбначни животни като червея Хипания инвалида и редица видове ракообразни. Към групата на реликтите принадлежи и широко разпространеният в нашите крайбрежни езера речен рак. Всички тези видове, както и още цяла редица други са се приспособили към условията на почти сладка вода и могат да понасят само слабо осоляване.

Според схващането на старите руски изследователи, които изследват приликата между реликтната фауна на Черно море и Каспия, повечето от животните-реликти на Черно море са останали тук от неговите предшественици — Понтийския или даже Сарматския басейн. По името на тези басейни реликтната фауна на Черно и Каспийско море била наричана понтийска или сарматска.

Изучавайки подробно този въпрос, руският зоолог Мордухай-Болтовской стига до извода, че реликтната фауна на Черно море не е нито сарматска, нито понтийска, а просто част от днешната каспийска фауна. Оттук следва, че съвременната каспийска фауна е сравнително млада и се е зародила в това море след периода на разделянето на Понтийския басейн на две самостоятелни морета —Каспийско и Черно.

Измежду многото миди - остатъци от древността - Драйсената е най-широко разпространена

Измежду многото миди – остатъци от древността – Драйсената е най-широко разпространена

Кои са доказателствата в полза на тази нова теория? За да отговори на този въпрос, ученият използва данните на палеонтологията. Както е известно, за установяване възрастта на земните пластове геолозите се позовават в повечето случаи на вкаменените остатъци от различни видове животни. Особено удобни в това отношение са мидите и охлювите, чиито черупки се запазват в почти неизменен вид в продължение на милиони години. По този начин е установено, че съвременната каспийска фауна и част от черноморската са съвсем различни от тази на стария Сарматски басейн. От всичко 283 вида мекотели, живели в Сарматския басейн, само един род — Хидробия — е представен в съвременната каспийска фауна.

Проследявайки по-нататък фауната на Понтийския басейн, Болтовской намира, че за първи път тук се формира фауна, напомняща до голяма степен тази на съвременното Каспийско море. Приликата се изразява предимно в това, че мидите и в двата случая са представени най-вече от видове на род Кардиум и Драйсена, а охлювите — от Микромелания и Хидробия. По-задълбоченият анализ обаче показва, че общите видове са твърде малко — само един-два. Щом като е така, това означава, че съвременната каспийска фауна не може да се счита за пряк наследник на понтийската фауна. Същото се отнася и до реликтната фауна на Черно море. Причината за тези различия авторът обяснява с интензивния видо-образувателен процес в Каспийско и Черно море, извършван след обособяването им в самостоятелни басейни, което именно придава на фауната им местен (автохтонен) характер. По силата на тази логика би следвало да се очакват значителни различия между каспийската и реликтната фауна на Черно море. В действителност обаче, както имахме случай да отбележим по-горе, тези различия не само че не са значителни, но, напротив, много съвременни каспийски видове живеят в неизменен вид в Черно море, а други показват незначителни различия.

На какво се дължи това? Да се допусне, че в случая се касае до паралелно изменение, извършвано в продължение на дълъг период в два изолирани един от друг басейна, е твърде невероятно. При това положение остава да се допусне, че пълна изолация между Каспийско и Черно море след тяхното разделяне не е съществувала, което е давало възможност за взаимна размяна на видове животни. Това се потвърждава и от данните на геологията. Доказано е, че още през терциерната епоха е станала първата размяна на фауна в посока от Черно към Каспийско море посредством съществуващия тогава пролив. След това — през четвъртичния период — тази връзка няколко пъти е прекъсвана и възстановявана, при което се е създавала възможност за частично навлизане най-вече на каспийски видове в Черно море. Съществуването на подобни взаимоотношения между Черно и Каспийско море след тяхното разделяне се потвърждава не само от наличието на каспийски видове в Черно море, но и на средиземноморски видове в Каспийско море, навлезли чрез Босфорския пролив в Черно море, а оттук — в Каспийско.

Във връзка с разселването на каспийската фауна в Азовско-Черноморския басейн интересно е да се изтъкне, че понастоящем каспийски видове са установени и далеч зад пределите на Черно море. Предполага се, че това разселване е станало по два пътя: чрез реките и по море. Намирането на каспийски видове в Балтийско, Северно и Бяло море, както и в Северно ледовито море е станало посредством реките Волга, Днепър, Днестър, Дунав и други. Проникването на каспийски видове в Средиземно море е станало чрез Босфорския пролив, Мраморно море и Дарданелите. Значителен дял в разселването на каспийските видове има и корабоплаването.

Повдигнатите тук въпроси са част от големия проблем за миналото на нашето море; без съмнение науката не ще му остане длъжна и ако някои твърдения засега може да се оспорват в една или друга степен, едно е вярно: нашето море е преминало през периоди, когато неговата фауна се е различавала значително от днешната, а остатъците, за които стана дума тук, са живи свидетели за това и връзка с далечното минало.

Автор: Т.Маринов; Алманах ФАР68

морска-регресия



Прочетена 25421 пъти
Няма коментари

Коментирай