Вълни – Убийци

07 февр. Вълни – Убийци

Когато точно по пладне на 31 май 1968 г. танкерът „Уърлд Глори“ отдаде швартовите и величествено излезе от кувейтското пристанище Мена ел, Ахмади, никой не се съмняваше в благополучния край на този рейс. Всичко като че ли говореше, че носещият твърде претенциозното име танкер /„Уърлд Глори“ на английски означава „световна слава“/ ще пристигне своевременно в испанското пристанище Уелва и ще разтовари от своите танкове 48 823 тона кувейтски нефт.

„Уърлд Глори“, построен през 1954 г. В САЩ, беше първият в света супертанкер. През октомври 1967 г. танкерът бе освидетелстван от Американското бюро по корабоплаване. Състоянието му бе признато за добро. Преди излизането си от пристанището Мена ел,Ахмади съгласно документите танкерът беше „Здрав, изправен, безопасен за плаване, окомплектован с личен състав и напълно осигурен с провизии“. Маршрутът на кораба минаваше през Персийския залив, Арабско море, западната част на Индийския океан към южния край на Африка. След това танкерът трябваше да заобиколи нос Добра надежда и да излезе в Атлантика.

В миналото капитаните на ветроходите със страх и нежелание плаваха край югоизточните брегове на Африка. Този район на Индийския океан се ползваше с лошо име. Моряците разказваха с ужас за кейпролерите — вълни като планини, които понякога биваха по-високи от мачтите на ветроходите. Много португалски, холандски, английски и френски галеони и военни кораби, заети в търговията с Ост-Индия, загинаха от кейпролерите край южноафриканското крайбрежие.

И в наше време кейпролерите причиняват бедствия в океана.Така през 1908 г. доста големият параход „Уарата“ изчезна безследно при прехода от Дърбан към Кейптаун, а заедно с него 211 пътници и членове на екипажа. Тайната на изчезването им остана неразкрита, но много моряци предполагаха, че корабът е потопен от кейпролерите. През 1965 г. тези вълни причиниха сериозни повреди на пътническия лайнер „Единборо Касъл“, който се намираше в този район.

С разширяването на корабоплаването през Суецкия канал броят на корабите, заобикалящи нос Добра надежда, намаля. За няколко, десетилетия зловещата слава на кейпролерите избледня от паметта на моряците. По време на затварянето на Суецкия канал през юни 1967 г. много опитни капитани не само не бяха плавали по този маршрут, но и не бяха чували за кейпролерите.

През 1968 г. на танкера „Уърлд Глори“ бе съдено да напомни на целия свят, че дори за съвременните кораби, построени от най-добри материали, в строго съответствие с научните разчети, кейпролерите са също така опасни, както и за старинните галеони.

Първите 12 дни от плаването на „Уърлд Глори“ минаха без особени събития. Първият сигнал за приближаващата опасност бе получен на 12 юни в навечерието на катастрофата. В 11 часа местно време кейптаунското радио съобщи, че се очаква югозападен от умерен до силен вятър и е възможно вълнение в морето от умерено до значително.

След десет часа корабната радиостанция прие предупреждение за буря в района, намираща се на юг от танкера. Жестоката буря връхлетя на 13 юни в 5 часа сутринта. Капитанът побърза на мостика. Като видя огромните вълни, заповяда веднага да се намали ходът. След половин час наново заповяда да се намали скоростта вече до 5 възла и от този момент започна да маневрира с кораба, като го задържаше срещу вятъра и вълните, които, прехвърляйки се над носа на танкера, се разплискваха около средната надстройка.

Отново и отново „Уърлд Глори“ се отръскваше от масата вода и упорито си пробиваше път напред. Капитанът още веднъж заповяда да се намали ходът. Сега движението на танкера стана едва забележимо. Корабът се придържаше към най-добрия от възможните курсове — в разрез на вълната. На капитана му оставаше само да чака кога ще утихне бурята.

Вълни-Убийци-2Първата вълна-убиец удари в 14 часа и 55 минути. Гигантски вал с височина около 20 метра приповдигна натоварения танкер над водата. За един миг носът и кърмата останаха без опора, под действието на теглото им корпусът на кораба се огъна и горната палуба се пропука зад предната надстройка. Малко след това върху „Уърлд Глори“ се нахвърли още един масивен вал, който рязко засегна носа на кораба отгоре. Раненият танкер потрепера и всички на неговия борд чуха смразяващия душата звук на чупещ и разкъсващ се метал. На кораба, който вече имаше пукнатина по горната палуба, се бе пречупило дъното. Двете половини на танкера започнаха да се разделят и от тях в океана започна да се из лива съдържанието на танковете.

Раздаде се вик „Пожар!“ Беше се запалил разлелият се по повърхността на водата нефт, който заплашваше да превърне разделените секции на танкера в огнени гробове за членовете на екипажа. Скоро след това огромен вал обля онова, което бе останало от кораба, и заля пламъка. Положението на хората, оцелели на двете половини на танкера, се усложняваше и от това, че сигналът за бедствие не можеше да бъде излъчен в ефира, защото радиопредавателите бяха излезли от строя още през първите минути на катастрофата. Освен това спасителните лодки бяха или разбити, или сметени от бушуващите вълни. Един от моряците даде със светлина сигнала SOS на мерналия му се на хоризонта кораб. Сигналът бе приет и съобщението за гибелта на танкера се понесе в ефира.

Към 19 часа останките му потънаха. Трагичната статистика на това крушение е такава: двадесет и двама души от екипажа на танкера потънаха в бушуващия океан. Десетте моряци, които на следващия ден след катастрофата бяха извадени от водата полумъртви от изнемога и пропити с нефт, никога няма да забравят чудовищната сила на стихията на каквито и сигурни кораби да им се случи да плават в бъдеще. Нефтът на „Уърлд Глори“ се разтече по океана на 130 мили, като приближи на две мили до крайбрежието на Южноафриканската република. Необходими бяха 3 самолета от селскостопанската авиация и 12 кораба, за да може с помощта на специални миещи средства да се разсее това гигантско дрейфуващо нефтено петно. Заплахата от замърсяване на крайбрежието мина едва след 12 дни, за което много помогнаха благоприятните ветрове и течения.

През 1973 г. вестниците съобщиха за още една жертва на кейпролерите — за английския параход за сухи товарй „Бенкруейкан“, претърпял бедствие на 80 мили от южноафриканското крайбрежие. Той се отправил към Дърбан за бункероване. Неизвесно откъде се появила вълна, висока около 14 метра, и му счупила, дъното. За щастие конструкцията на „Бенкруейкан“ излязла достатъчно здрава и корабът останал да плава и бил закаран на влекало в Дърбан. Районът на Индийския океан между Ист-Лондон и Дърбан е един от най-опасните в света за корабоплаване. Тук краят на щелфа се приближава рязко до бреговата линия /шелфът на север е полегат, а на юг преминава в стръмен склон/. При силен югозападен вятър водата от повърхностните слоеве на океана се носи срещу вълнението, предизвикано от преминаващото тук течение на Игления нос / Агулясово течение/ и създава ситуация, при която, според мнението на южноафриканските специалисти, може да стане всичко, каквото е угодно.

Между Порт Шепстън и Порт Сент Джонс шелфът е особено стръмен, течението от Иглен нос идва близо до повърхността на океана и вълните, предизвикани от бурните югозападни ветрове и движещи се под различни ъгли към течението, влизат във взаимодействие с тях и се струпват една върху друга.Между вълните се образуват падини, два пъти по-големи от тези, които се образуват при обикновено вълнение. При скорост на кораба 15 възела ударът на тези вълни може да се окаже съдбоносен. Така се раждат вълните-убийци.

Текст: Г.Димитриев; Алманах ФАР78

SEAC_ADV_A4_all7



Прочетена 11289 пъти
Няма коментари

Коментирай