Варна през Кримската война

08 юни Варна през Кримската война

След революциите в Европа в средата на ХІХ век между Англия и Франция възникнали остри противоречия по повод интересите им в разпадащата се Османска империя, но в борбата си срещу Русия за влияние на Балканите и Близкия изток те били единни. Русия дала да се разбере, че няма да допусне която и да е европейска държава да се настани в Проливите, а освен това заявила и намеренията си за покровителство на „светите места“. Разговорите не помогнали и Русия демонстрирала силата си като навлязла на територията на Влашко и Молдова, които били под опеката на султана. Ултиматумът на Турция към Русия не бил приет и на 4 октомври 1853 г. между тях била обявена война. Скоро Турция претърпяла сериозни поражения, и обезпокоени от един неблагоприятен за тях изход Англия и Франция се намесили на страната на Турция.

Varna-krimskata-voina (11)По време на войната Варна била избрана за сборен пункт и главна база на съюзническите войски преди отпътуването им към Крим. Към края на месец май 1854 г. тук започнали да пристигат първите кораби, които в крайна сметка докарали 30000-на френска войска, 25000 англичани и 10000 турски войници. На 19 май в една от най-големите варненски къщи, превърната в щаб, било проведено заседание на военната конференция на обединените войски, и било взето решение след засилена подготовка да бъде атакуван Севастопол. Французите командвал маршал Сен Арно, англичаните – лорд Раглан, а домакин бил Омер паша. Разставени били армейските складове, боеприпасите и снаряжението, интендантското имущество и санитарният обоз. Англичаните били разположени около село Кадъкьой (на мястото на днешната Западна промишлена зона), а французите край село Франга (с.Каменар). Много квартирували и в града, по къщите и хановете. Въпреки, че чужденците били на тяхна страна поведението им предизвикало неприязънта на местното турско население. Искали най-хубавите къщи, не си плащали, пиянствали, а и погледите към жените им не се харесвали на турците.

Докато съюзническите войски били тук Варна била сполетяна от холерна епидемия. Заразата пренесли от Южна Франция войниците от Пети корпус. С юлските горещини положението се влошило – на ден се разболявали по няколкостотин души, много от тях умирали. Болницата била препълнена, а мръсните помещения на превърнатата в лазарет турска казарма допълнително помагали за разрастването на епидемията. Затова всяка войскова част трябвало да си организира лазарет, а до всеки от тях имало гробище (от картите на града от началото на ХХ век се вижда, че такова френско гробище имало в района на градинката между Пантеона и морето). Много от умрелите моряци пък били погребвани в местността Карантината (в края на аспаруховския плаж). Местното население също пострадало, но голяма част от жителите избягали в околните села и манастири.

Но нещастието не дошло само. На 10 август 1854 г. привечер в района около пристанището избухнал пожар. По думите на Йоан Николау огънят тръгнал около 7 часа от заведението на емфиеджията, близо до заведението на Атанас Папазооглу, което било пълно с памук и разни спиртни питиета… Очевидец французин пък казва, че грък питиепродавец невнимателно доближил запалена свещ до бъчва със спирт. Според адмирал Слейд всичко тръгнало от френски интендантски склад за алкохол и цигари… Огънят бързо подхванал дървените къщи и магазини и изпепелил цялата чаршия от Балък пазар до пристанището. Обхванати били и депозитните складове с храни, облекло и други вещи на френския лагер. Най-голяма обаче щяла да опасността ако бъде засегнато Барутхането. То вече било оградено от огъня, а в него били складирани осем милиона патрона и всички муниции на войската. За да го опазят французите постоянно го покривали с намокрени вълнени платнища. Многочасова била борбата със стихията, също и неорганизирана, и само благодарение на това, че вятъра стихнал градът бил спасен от унищожение. Зад пожара съюзниците съзрели руска нишка и веднага православното население било обвинено в помагачество. Но самата турска управа обвинявала безобразното поведение на чужденците и негодността на тяхната полиция. След потушаването на пожара французите съставили план на изгорелия пристанищен квартал, като на улиците били дадени френски имена.

Varna-krimskata-voina (10)След холерата и пожара приготовленията за десанта продължили. Дошли допълнителни доставки на храни и припаси, пристигнали и специалните десантни салове. На 8 септември 1854 г. 34 броненосеца, 55 крайцера и над 300 други транспортни кораби отплавали към Кримския полуостров. С това приключила ролята на Варна в Кримската война. На 15 март 1856 г. по кабела между Варна и Балаклава дошла вестта за сключеното примирие.
През 1888 г. по инициатива на френския консул де Пелигрини във френските гробища в Приморската градина бил издигнат паметник „В памет на френските войници и моряци, починали във Варна през Кримската война 1854-55 г.“ От арсенала в Тулон специално били пренесени осем тритонни оръдейни ствола и забити с дулата надолу. През 1960 г. на ХХ век паметника е преместен в района на разклона за Виница.

Източник: varna.info.bg


 

Варна през Кримската война в спомените на адмирал Слейд

Павел Стефанов; Алманах ФАР87
Днес не само любителите на военноморско четиво, но и професионалните историци у нас не познават името на сър Адолфъс Слейд (1804–1877). Той е моряк по професия и писател по призвание, отделил много страници на българските земи и българския народ. Роден е в Монсел Грейндж, графство Съмърсет, Англия, като пети син на генерал Джон Слейд. Завършва Кралския военноморски колеж в Портсмът през 1821 г. със златен медал. През 1824 г. участва в английските военни демонстрации край Алжир, а през 1827 г. — в битката при Наварино. През ноември 1827 г. е произведен в чин капитан III ранг. От 1828 до 1833 г. Слейд пътува из Континента и прекарва няколко месеца в българските черноморски пристанища, включително и Варна. Плод на впечатленията му е пътеписът „Записки за пътувания в Турция, Гърция и пр. и за плаване по Черно море с Капудан паша през 1829—30—31 година“ (Лондон, т. I—II, 1833). През януари 1834 г. Слейд е вече капитан II ранг на кораба „Каледония“ и посещава Гърция, Цариград, Севастопол. През 1837 г. излиза от печат нов негов двутомник „Турция, Гърция и Малта“, а през 1840 г. книгата „Пътувания в Германия и Русия, както и плаване по Дунав и Черно море от Виена до Цариград през 1838—39 г.“ Слейд получава чин капитан I ранг на 23 ноември 1841.Павел Стефанов

Varna-krimskata-voina (7)В началото на 1849 г. кариерата на Адолфъс Слейд прави завой. С разрешение на кралицата постъпва на османска служба във флота, като приема името Мушавер паша. В продължение на 16 години той е фактическият административен ръководител на турските военноморски сили. За усилията му да придаде ефикасност на флота Високата порта го награждава с ордените „Меджидие“ и „Османие“ II степен. На 2 април 1866 г. Слейд получава в Англия званието контраадмирал и напуска Турция. Става вицеадмирал на 6 април 1873 г. Умира в Лондон на 3 ноември 1877 г. Освен пътеписи той оставя и две брошури, свързани с неговата професия: „Няколко думи за организирането и произвеждането по чин във флота“ (1846) и „Морски държави и военни флотове“ (1 859).

Въпреки че не участва активно като офицер в Кримската война, Адолфъс Слейд пише обемист очерк за нея под заглавие „Турция и Кримската война — изложение на исторически събития“ (Лондон, 1867). Неговите качества са реализъм, обективност, елегантен стил — той цитира свободно Данте и Гибънс. По-долу изнасяме за първи път в превод на български език откъса от тази книга, който засяга Варна от 1854 г.

„29 юли. Турският флот отново напусна Босфора, като всеки кораб носеше по две лодки, закрепени от двете му страни. След четири дни той хвърли котва във Варненския залив, изпълнен със съдове под всякакви флагове. Един от военните й кораби, който през време на прехода започна да пропуска опасно вода, беше върнат в Цариград.

Варна тогава изглеждаше окупирана от неприятелски, а не от приятелски сили. Най-хубавите къщи и частни магазини бяха завладени от съюзниците без обезщетяване на собствениците. При разговор с генерал лорд Раглан на тази тема той каза, че преди е служил на съюзническа и неприятелска територия и винаги се е ползвал от безплатна квартира. Само чуждите граждани избягнаха честта да предадат къщите си безплатно. Един йониец нажежи атмосферата, понеже отказа да предаде къщата си, при което английският консул беше призован да го изхвърли независимо от несъгласието му, но той се извини с липса на пълномощия. Французите бяха особено безцеремонни. Те отбелязваха е тебешир всяка къща, чийто външен вид или положение им харесваше, и след това настояваха пред губернатора да им я предаде веднага. Тяхната непочтена настойчивост предизвика много вопли в зарешетените хареми.

Те, французите, предизвикаха гнева на военния комендант, защото, без да поискат разрешение от него, направиха широк пролом в стената на кея, за да улеснят дебаркирането на своите части и припаси. Ядосани и огорчени, жителите мърмореха и порицаваха навиците на чуждите войски – склонност към пиянство и кавги, купуване на кредит от магазините – и скоро по силата на сравнението започнаха да се възхищават от порядъка и дисциплината в собствените си (османски) войски, които бяха слезли и минали през Варна предишното лято, без да откраднат една ябълка или да смутят играта на някое дете.

Varna-krimskata-voina (6)Една нощ към 10 часа няколко френски войници влязоха в мюсюлманско кафене, заето, както обикновено, от дремещи гости, изтегнали се по верандите, и поискаха вино. Православният кафеджия беше смаян. Той им каза, че там не се продава вино, и ги помоли да напуснат. Последва свада, при която един от турците беше убит, а няколко души от двете страни бяха ранени. Други френски войници излязоха пред лагера, извън вратите, щом чуха за свиването, и едва не настъпи сериозен скандал от по-голям мащаб.

Тъй като Варна беше главният склад на припаси и провизии за съюзническите армии, където се пазеха и повечето от техните муниции, налагаха се извънредни предпазни мерки срещу случаен или преднамерен пожар. Но по правилото на противопожарността, което в Турция важи както за чужденците, така и за местните жители, обикновените предпазни мерки бяха смятани за ненужни, сякаш градът беше направен от азбест. Непознати хора идваха и си отиваха без полицейско наблюдение и паспортна проверка. Башибозуците лагеруваха или бивакуваха на открити места и готвеха храната си на въздушни течения. Развеселени цивилни хвърляха запалени угарки наляво и надясно по улиците. Импровизирани кафенета от клони и летви бяха изпълнени с пияници, пушачи и кавгаджии до късно през нощта.

И тъй както трябваше да се очаква в един град от дърво, през нощта на 10 август избухна пожар. Странното е, че той не пламна по-рано. Огънят бушува шест часа, погълна пазара, много къщи и складове и огромно количество военни припаси. Британското комисарство, което вече започваше да се сблъсква с първите трудности, загуби същата нощ почти шестседмичен порцион сухар за армията и голяма част от складираното си жито. Всички преживяха един час на напрегнато безпокойство, докато наблюдаваха и се бореха с пламъците, чиито огнени езици се стрелваха към барутните погреби и хвърляха искри по покривите им. Тяхното избухване означаваше унищожаването на Варна. Събарянето на околните къщи и покриването на застрашените здания с мокри платнища гарантираше безопасността им.

През време на пожара в града цареше безредие. Мнозина издаваха заповеди, но никой не командваше: липсваше ръководител. Маршал Сен Арно лежеше неразположен в къщата си, а лорд Раглан беше в Балчик. Контраадмирал сър Едмънд Лайънс привечер беше влязъл в осветения залив, идвайки от Цариград, но след като се свърза с един от английските кораби, отплава за Балчик с трагичната новина. Дежурният старши офицер, смел ветеран, едва стоеше на краката си върху куп боклук до барутния погреб, а гласът му не се чуваше сред разноезичната глъч. Пашата седеше върху един пън и пушеше, съзерцавайки група моряци, заети със събарянето на няколко сгради, по които огънят заплашваше да се промъкне към горните квартали на града. Капитаните на военните кораби в пристанището се бореха безстрашно и усърдно, но всеки действаше самостоятелно. Адютантите, които галопираха насам-натам, допълваха картината, но не допринасяха никаква полза.

Varna-krimskata-voina (4)Благоразумието налагаше да се поставят материалните средства на съюзниците на разположение на турците, опитни в потушаването на градски пожари, и да се оставят те да се справят с огъня, докато съюзниците поддържат ред сред войските си. Веднага щом складовете се изпразваха от съдържанието си, бъчвите с вино и сандъците със захар се разбиваха за пир на жадните и любителите на сладкото. „Ето — рече един представител на група весели зуави (френски колониални войски — б. пр.), като ни подаваше вино вместо водата, която поискахме, — пийте, храбреци мои, не се бойте от нищо; пророк не бива без почит, освен у дома си.“ (Цитат от Евангелието от Матей 13:57 или Марко 6:4 — б. пр.) Френските войници и моряци спестяваха на търговците по пазарите грижата да вдигат стоките си и простолюдието следваше примера им. Както при други случаи, когато можеше да се придобие почит или плячка, турските войници и моряци не бяха поканени да участвуват. Те нито обираха, нито вилнееха.

Към полунощ започнаха да търсят причините за пожара и за да ги открият, прибягнаха до анализ на резултатите. По-късно беше установено, че е възникнал във френски интендантски склад за алкохол и канцеларски материали. Пожарът ползваше косвено Русия, следователно нейните привърженици го бяха подпалили. Така разсъждаваха някои видни личности, които биха могли да помислят за нелогичността подпалвачите да изберат спокойна пълнолунна нощ за своите действия. Те нададоха грозен вой за гръцко предателство. Веднага беше издадена заповед да се арестува всеки грък, който можеше да бъде сметнат за подозрителен от представителите на властта. Няколко човека бяха набити веднага, а други бяха затворени за бой на следващия ден. Говореше се, че двама или трима били хвърлени в пламъците. От личен опит мога само да кажа, че двама успяха да избягнат тази участ само поради навременна намеса. Нямаше справедливи основания да се приписва на Русия такъв начин на воюване, а още по-малко да се подозира, че гърците искаха да провалят доходната си търговия със съюзниците заради нея.

Утрото разкри очакваните картини на опустошение, засилено от твърде късно събудената бдителност на съюзниците. Те сриваха къщи, недокоснати от пожара, за да разширят пространствата около барутните погреби. Хвърляха в морето гредите на тези и съборените по-рано сгради, вместо да ги използват за ново строителство. Поставяха часовои по улиците, за да попречат на пострадалите да търсят ценности в развалините на магазините и жилищата си. Предпазните мерки, предизвикани от тревога, са винаги пресилени.

На следващия ден след обяд меджлисът на града проведе бурно заседание, ръководено от губернатора. Тези, които взеха думата, бичуваха гневно съюзниците. Сравняваха ги с русите и сравнението не беше в тяхна полза. „Московците — беше казано — влязоха във Варна, раздразнени от двойната обсада. Те останаха тук две години, без да дадат повод на никого да осъжда поведението им и оставиха града в по-добро състояние от това, в което го завариха. Французите едва три месеца са във Варна. Те ни взеха насила къщите и складовете, покриха ни със срам, а сега градът е опустошен поради тяхното невнимание.“

Varna-krimskata-voina (3)Един гневен първенец, чийто склад, пълен със стока, беше погълнат от пожара, укори пашата за това, че е пропуснал да обърне внимание на генералите на съюзниците за негодността на тяхната полиция. Пашата каза, че той и военният комендант са се опитвали да ги предупредят за опасността от пожар: „Те са като султани. Трудно е човек да бъде приет от тях. Когато ги посетим, отпращат ни към драгомана (преводача — Б. пр.). Когато им пишем, не получаваме отговор на писмата си.“

Контрастът между достъпността на едно турско служебно лице и недостъпността на едно европейско служебно лице учудва ориенталците. Всеки окъсан факир, който няма и троха за обяд, може да се доближи до дивана на пашата и ще бъде изслушан. Достъпността и правото на оплакване действат като спирачка на подчинените. Под въздействието на лулите и кафето нервността на събранието спадна, но едно случайно споменаване на варненската обсада през 1828 г. отново я възбуди. Белобрад ефенди си спомни: „Вземете последната обсада на Силистра, каза той, какво е тя в сравнение с обсадата на Варна! Варна тогава притежаваше само няколко стари бронзови топа, сегашните укрепления още не бяха издигнати. Въпреки това ние отблъснахме неприятеля веднъж и малко оставаше да го отблъснем втори път. Аллах! — възкликна натъртено той, — неприятелят се държеше по-добре с час от тези наши прятели.“ Всеки от турска страна, който е видял как се държи чуждата помощна армия, би предпочел да се моли на небесата да го сполети някаква напаст, отколкото да види страната си принудена да иска такава помощ.

Както беше на сушата, така беше и в морето. Варненският залив беше претъпкан с кораби на много държави, които почти не се наблюдаваха. Съд, пълен с взрив, можеше да хвърли котва всеки ден сред тях без проверка, а неговият екипаж можеше да избяга с лодка нощем, след като запалеше фитила и пуснеше кабела. Много военни и транспортни кораби, както и два кораба за барут бяха безпорядъчно закотвени в залива. Нямаше нито крайцер в открито море, нито патрулна служба през нощта. Няколко военни кораба, изпратени с преобладаващия североизточен вятър, бяха причинили пълен хаос и неизчислими вреди. Между Босфора и Варна непрекъснато курсираха кораби с войски и припаси. Въпреки това не беше определен съд, който да ги пази от на бег, какъвто „Бесарабия“ направи по брега на Анадола. Адмиралите на съюзниците в Балчик не бяха пренебрегнали този риск, както се вижда от следната бележка, писана от един от тях до турския адмирал:

„Балчик, 6 август 1854 г.

Varna-krimskata-voina (9)Не пропускайте да държите малък съд между Босфора и Варна, тъй като русите могат да посегнат върху търговски или транспортен кораб, а от време на време изпращайте и параход до Кавказ. „Уосп“ е точно там сега. Държа армията си готова за дебаркиране.“ Тази покана до турския флот да защитава съюзническите съдове беше равностойна на извинение за нейното отстраняване шест седмици по-рано. Маршал Сен Арно ни говори със същия предпазлив тон веднъж на обяд в своя щаб. Същия ден руският флот курсираше край Севастопол, а преди два дена четири руски парахода бяха забелязани 40 мили навътре в морето. Руският адмирал едва ли предполагаше ролята, която „Ентърпрайз“ трябваше да играе, докато корабите се събираха във Варна.“ Нататък Слейд разказва за епидемията от холера в града, за която лекарствата са разтривки, пускане на кръв и гълтане на топчета опиум. Той описва и хранителните навици на европейските войници, неприложими на Изток и причинили нови заболявания. След това продължи:

„През лятото на 1854 г. французите пострадаха много от холера и други болести от същия вид, защото холерата трябваше да понесе и греховете на абсента. Един зуавски батальон с численост 2200 войници при напускането на Алжир в края на август беше сведен до 1400 души. При безцелното си нахлуване в Добруджа първа дивизия на тяхната армия загуби за няколко дни поради сушата и горещината 3500 души, включително 60 офицери. По време на бързия им деветчасов марш обратно до Кюстенджа, който беше бягство от невидим неприятел, войници припадаха изтощени на всеки стотина метра. Никой не им обръщаше внимание. Твърдеше се, че дори един батальонен командир, свален от слънчев удар, е бил изоставен. Чухме, че в Кюстенджа мъртвите и умиращите лежали смесени накуп. По-красноречиви от всякакви съобщения бяха стотиците болни, които, натоварени на параходи, напускаха това зловещо място, за да се лекуват в лагери по северните склонове на Варненския залив, изпъстрени с техните бели палатки…“



Прочетена 19127 пъти
Tags:
, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
2 коментара
  • Антон
    Публикувано в 09:52h, 09 юни Отговор

    Някои от морските термини, останали от руснаците и използвани до днес са – Салган, Паткан…

  • -kirov33_nesebar
    Публикувано в 17:10h, 14 юни Отговор

    Никога не е късно човек да научи нещо от историята на света , този случай. и тази война

Коментирай