Ветроходни гиганти от дърво

29 Ное. Ветроходни гиганти от дърво

Географските открития през XV— XVII в. са направени със сравнително неголеми кораби, но със съвършеното си ветрилно стъкмяване, което позволявало да се плава срещу вятъра чрез лавиране, те оказали огромно влияние върху понататъшното развитие на корабостроенето. Морската търговия и корабостроенето се превърнали в най-важните стопански отрасли за редица европейски държави. Започнали да растат и да се развиват пристанищните градове с техните корабостроителници и складове. Такива страни като Португалия, Испания, Холандия и Англия станали могъщи и богати преди всичко благодарение на търговията по море.
През XVIII в. корабостроителите продължавали да създават кораби по поръчка на търговските компании и кораби с военно предназначение.
Във връзка с разрастването на международния стокообмен, на търговията по море и на морското съперничество между страните през първата половина на XIX в. размерите и скоростта на корабите започнали да се увеличават. За да се постигне по-висока скорост, корабите се строяли по-леки, със заострена носова част, с по-голяма относителна дължина. В резултат на последвалото усъвършенстване на формата на товарните ветроходни кораби за далечно плаване се появили кораби от нов тия — клиперите, които развивали висока скорост и имали добри мореходни качества. Клиперите служели за превозване на пътници и ценни товари, например австралийска вълна, китайски чай и др.  Така и ги наричали — чайни клипери.

http://image.nauka.bg/tech/ship/0_Taeping_and_Ariel.jpg

„Великото чаено състезание“ провело се през 1866 г. между двата английски кораба  „Taeping“ и „Ariel „

 

Плаванията на клиперите от Китай — единствения за времето си голям доставчик на чай, на тези „божествени” листа, които се харесвали сравнително отскоро на европейците, до Англия често се превръщали в състезания, най-забележителното от които се състояло през 1866 г. В продължение на 24 часа пет ветроходни кораба излезли от пристанището Фучжоу. След 99 дни, преодолявайки 14 000 мили, английският кораб «Ariel» и сънародникът му «Taeping» завършили надпреварата с разлика само от 20 минути!
Строителството на клипери с големи размери било усвоено първо от американците, в чиято родина имало в изобилие хубав и евтин дървен материал. Благодарение на голямата товароносимост и преди всичко на бързия си ход някои клипери получили световна известност. Най-големият от тях е «Great Republic» с водоизместване 5400 т и дължина 98,8 м. При строежа на този кораб били изразходвани 3810 куб. м бор, 2980 куб. м бял дъб, 340 т желязо и 6 т мед. 50 000 човекодни били необходими за изграждането само на корпуса. За изработването на ветрилата с обща площ 6020 кв. м употребили 14 000 м платно.
Този четиримачтов кораб от нов тип бил построен през 1853 г. в Бостън, откъдето го закарали с влекач до Ню Йорк за дострояване, но по време на пожар в пристанището сериозно пострадал. Възстановили го като трипалубен (вместо предвидените 4 палуби) с намалена ветрилна площ и скъсени мачти. В историята на корабостроенето той си спечелил името на най-големия дървен клипер в света през XIX в. и на особено бързоходен кораб — извършил само за 19 денонощия рейса от Ню Йорк до Ливърпул. Ветроходът плавал между Ню Йорк и Калифорния (в годините на „златната треска”) и между Англия и Южна Америка. По-късно бил нает от Франция, която го използвала като войскови транспорт по време на Кримската война, а след това бил на „служба” при северняците по време на Гражданската война в САЩ. Впоследствие го купила една ливърпулска търговска компания, която го кръстила с ново име — «Денмарк». Потънал през 1872 г.

 http://image.nauka.bg/tech/ship/1_GreatRepublic_ca1853_byButtersworth_PEM.jpg

Клиперът „Great Republic”, картина от James E. Buttersworth

Ветрилното стъкмяване на клипера било максимално усъвършенствано. Вместо типичните дори и в наши дни три прави ветрила (в редки случаи — четири) той имал на всяка мачта седем такива ветрила (отдолу нагоре): фок, долен марсел, горен марсел, брамсел, бомбрамсел („кралско”), трюмсел („небесно”), мунсел („лунно”). Освен това при попътен вятър, встрани от основните ветрила, на тънки кръгли рангоутови пръти — лиселспирти, проточени покрай рейте, се поставяли допълнителни ветрила — лисели.
До наши дни се е запазил само  един клипер,  наистина не от дърво, а композитен (железен скелет, покрит с дървена обшивка) — английският ветроходен кораб «Къти Сарк», построен в Шотландия през 1869 г. От 1957 г. той стои в сухия док на Гринуич като паметник на ветроходната ера.
По-горе ставаше дума за големите кораби на Запада, но не бива да бъдат отминати и постиженията на корабостроителите от Изтока. Китайските майстори от Нанкин създали още в началото на XV в. най-големия морски флот в света, наброяващ над 2000 плавателни съда. В него влизала и морската джонка «Чжен Хе», дълга 164 м и с водоизместване 3100 м. Този деветмачтов съд очевидно е най-дългият дървен ветроходен кораб.
За съществуването на такива огромни плавателни съдове свидетелства и арабският географ от XIV в. Ибн Батута, които казва, че видял в Китай големи кораби, побиращи 1000 души на борда си и венецианският търговец и пътешественик Марко Поло. Доказателство за съществуването на гигантите от дърво е и споменатият в хрониките строеж през 280 г. на плаваща крепост с размери 180 X 180 м по река Янцзъ и намереният при разкопките на нанкинската корабостроителница балер с дължина 11   м.
Според описанието на Марко Поло китайските кораби от онова време се строяли от ела, с палуби, с вертикално кормило, окачено в диаметралната равнина на кърмата, с четири основни мачти и освен това още две временни мачти, които се поставяли или сваляли в зависимост от силата и посоката на вятъра.
За високите мореходни качества на тези кораби говори следният факт. През 1848 г. английският капитан Келет купил и докарал през Тихия и Атлантическия океан в Лондон китайската джонка «Кейинг». Това бил тримачтов съд с дължина 49 м, ширина 7,6 м и височина на гротмачтата 29 м. Особеност на джонката било нейното перфорирано (с отвори) кормило, което можело да се спуска на 3,6 м под дъното на корпуса.
Продължавайки разказа за гигантските кораби от дърво, трябва да отбележим, че през 1879 г. в Русия бил построен шлеп за течни товари, дълъг 160 м и предназначен за директно превозване на нефт от Баку до Нижни Новгород. Той обаче не извършил нито един рейс и бил използван в Астрахан като нефтохранилище.
През 1892 г. американците построили още по-голям кораб от «Great Republic» — четиримачтовия барк «Роанок». Той имал дължина 100,9 м, ширина 15 м, газене 8,2 м и товароносимост 5000 т.
През 1910 г. в САЩ била построена шестмачтовата шхуна «Уайоминг» с водоизместване 8500 т — най-големият дървен кораб в света.
За най-големи, направени изцяло от дърво ветроходни кораби могат да се смятат испанският «Santísima Trinidad» и френският «Комерс дьо Марсей», построени съответно през 1769 г. и 1790 г.

http://image.nauka.bg/tech/ship/2Santisima_Trinidad.jpg

Santísima Trinidad

Четири-палубният 144-оръдеен тримачтов кораб «Santísima Trinidad» с водоизместване около 5000 т и дължина 62,4 м бил построен от испанците в Куба. При строежа, който продължил четири години, използвали дъски с дължина 25 м, а за да се повиши трайността на детайлите от набора, преди монтажа ги подлагали на обгаряне. Този кораб бил стъкмен с бомбрамеели („кралски” ветрила) на всички мачти и с лисели — на фока и гротмачтата.
«Santísima Trinidad» потънал от нанесените му повреди едно денонощие след Трафалгарската битка през 1805 г., като от екипажа с численост 1115 души били убити 400.
120-оръдейният «Комерс дьо Марсей» имал водоизместване 5300 т и бил дълъг около 64 м. Екипажът се състоял от 1100 души. Натоварването (по маса) на този кораб било в следното съотношение: корпусът и рангоутът с такелажа съставлявали 55%, провизиите (за 6 месеца)—14, баластът—13, въоръжението и боеприпасите — 9, запасът от вода (за 3 месеца) — 6, екипажът с личното  оръжие — 3%.
Възниква въпросът, защо корабостроителите на XIX в. не са могли да надминат (по размери) корабите на майсторите от античността. Но тесараконтерата — постижението на античните корабостроители — е представлявала по-скоро неподвижна сграда или скъпоструваща чудесия, докато ветроходните кораби е трябвало да плават по всички части на света и при всякакво време.
Едва в нашия век, през 1940 г., майсторите от Нова Зеландия направили обикновена издълбана еднодръвка — пирогата «Нга Токи Матаухаоруа» с дължина 36,7 м! На това кану (с водоизместване 20 т) от новозеландско иглолистно дърво се побирали повече от 70 гребци.

 

Източник:

http://www.nauka.bg/

Статията в списание „Българска Наука“



Прочетена 11949 пъти
Няма коментари

Коментирай