Използвали ли са викингите поляризирана светлина при навигацията на корабите си?

11 ян. Използвали ли са викингите поляризирана светлина при навигацията на корабите си?

Кристали, наречени „слънчев камък”, може да са помагали на викингските моряците да намират Слънцето дори – и в облачни дни.

Една викингска легенда разказва за един нажежен „слънчев камък”, че когато се гледа през него към небето, той разкрива позицията на Слънцето, дори – и в облачен ден. Това звучи като магия, но учените измерват на свойствата на светлина в небето и установяват, че поляризиращи кристали, които функционират по същия начин, както митичния слънчев камък, биха могли да подпомогнат древните мореплаватели да преминават в северната част на Атлантическия океан.

Викингите, моряци и воини от скандинавските страни, които пътуват много и се заселват в райони от Северна Европа, Британските острови и северната част на Атлантическия океан в периода около 750 – 1050 г., са били изкусни мореплаватели, можещи да преминават хиляди километри в открито море между Норвегия, Исландия и Гренландия. Вечният ден (или полярната нощ) през летния сезон, по време на техните плавания в далечния Север им пречил да използват инструменти за навигация. А магнитният компас все още не бил разпространен в Европа. А и да е бил, във всички случаи би бил с твърде ограничена употреба в близост до Северния полюс.

Но викингските саги и особено – сагата за героя Сигурд – упорито намекват, че тези моряци са имали на свое разположение интересен навигационен уред – sólarsteinn, sunstone – някакъв „слънчев камък”, каквото и да се крие зад това название.

Сагата за Сигурд описва как в облачно небе или по време на силен снеговалеж крал Олаф се консултирал със Сигурд за местонахождението на Слънцето на небето. За да провери верността на отговора на Сигурд, кралят „хвана слънчевия камък, погледна през него към небето и видя откъде идваше светлината на невидимото Слънце“. През 1967 г. датският археолог Торкид Рамску подсказва, че този камък може да е бил поляризиращ кристал от семейството на фелдшпата, като например калцита, който е често срещан в Скандинавия.
Светлината се състои от електромагнитни вълни, които се колебаят, перпендикулярно на посоката на движение на светлината. Когато всички трептения са еднаква посока, светлината е поляризирана. Поляризиращи кристали, като например калцитът, кордиеритът или иолитът позволяват само леко поляризиране в някои посоки да мине през тях и могат да потъмнеят или да изсветлеят, в зависимост от това как са ориентирани по отношение на притока на светлина.
Разсейване от въздушните молекули в атмосферата принуждава слънчевата светлина да се поляризира, Археологът твърди, че чрез насочване на кристал като калцит се към небето и завъртането му, за да проверят посоката на поляризация на светлината, която минава през него, викингите са можели да откриват позицията на Слънцето, дори когато то е скрито зад облаци, или в мъгла, проливен дъжд, силен снеговалеж или, когато е под хоризонта.

368637-viking-ship-at-sea

Изследователите са били изненадани да открият, че при мъгла или при частично облачно време, начина на светлинната поляризация е подобна на тази при ясно небе. Учените планират допълнителни експерименти, за да определят дали биха могли да изнамират точната позиция на Слънцето, като използват кристали в различни климатични условия.

Шон МакГрейл от Оксфордския университет, който е изучавал мореплаването в Древността, казва, че изследванията са интересни, но не са открити реални доказателства, че викингите действително са използвали такива кристали. „Може да бъде показано как кристалите могат да бъдат използвани, но това не е доказателство. Хората са управлявали кораби от много по-рано, при това – без никакви инструменти.“, казва той.

„Писмените сведения сочат, че ранносредновековните моряци и в частност – викингите използвали в помощ на навигацията позицията на Слънцето, но – в комбинация с позициите на някои звезди, бреговата ивица, движението на морските и сухоземните прелетни птици, движението на китовете, вълните, и далечните облаци над островите. Викингите не са използвали магия, а са комбинирали резултатите от своите дълги наблюдения над природата.”, казва археологът Кристиан Келер.

Келър добавя, че е „напълно открит“ за идеята, че викингите са използвали слънчеви камъни, но очаква археологически доказателства, които да потвърдят тази хипотеза. „Ако открием корабокрушение с кристал(и) на борда, тогава аз ще бъда много щастлив!“, завършва той.
Ако имате интереси в областта на викингската навигация, прочетете книгата „Secrets of the Viking navigators” от Лейф Карлсен!
Тази книга може би ще ощастливи Кристиан Келър, понеже в нея той би могъл да прочете, че кристал е бил открит в потънал кораб от XVI век.
Л. Карлсен смята, че специалният кристал е бил комбиниран с огледало, което е било под него. Достатъчно било навигаторът на кораба да погледне отражението на светлината в огледалото. Според него е имало и по-сложни системи, при които се използвали по няколко огледала.

Неделин Бояджиев
По материали от:
http://www.nature.com/news/2011/110131/full/news.2011.58.html
http://www.nordskip.com/vkarlsen.html
http://www.nordskip.com/vikingcompass.html#karlsen
http://www.youtube.com/watch?v=NTpWDp_3W_4

Списание Българска Наука



Прочетена 7127 пъти
Няма коментари

Коментирай