За „Амфорите“

16 Дек. За „Амфорите“

Амфорите /или впечатляващ фрагмент от амфора/ бяха най-честият исторически обект, който водолазите у нас от 50-те до края на 80-те години на ХХ век можеха да срещнат под вода. До каква степен дъното бе „девствено” си личи от факта, че първата си амфора авторът на тези редове откри само на 6 метра дълбочина, на 20 метра от „Миталката” при Созопол. Но… „почистихме” дъното /особено след намесата през 90-те години на рапанджиите/ и сега водолазите до 30 метра дълбочина могат да срещнат най-много жалки безформени фрагменти от туловищата им.

Но новите водолази да не униват – след 30-те метра ги чакат сериозни открития и десетки хиляди непокътнати амфори от потъналите там хиляди антични и средновековни кораби, останали недостъпни за по-старите водолази и рапанджии. Морските археолози казват, че амфорите са универсалния корабен амбалаж на Античността и Средновековието. Това е вярно само отчасти.

Image-2

Амфората е измислена в края на VІІ век пр.Хр. Иначе казано, не може да се твърди, че няма мореплаватели в Черно море от Критомикенската епоха. Стоките тогава са пренасяни по море в денкове, мехове, вързопи, сандъци, бъчви, т.е. амбалаж от органичен произход, който изгнива бързо под вода. По нашето крайбрежие вече са намерени два слитъка /от мед, сребро и злато/ с форма на разпъната биволска кожа – платежното средство в древна Гърция през ХІІІ–ХІІ век пр.Хр. Оттогава трябва да се датира /поне/ корабоплаването в Черно море, а не, както пише в повечето публикации, в VІІІ-VІІ в.пр.Хр.

И още една грешка има в досегашните научни публикации. Амфорите, пълнени с вино, имат печати /на шията или на дръжките/, които съдържат по-дълъг или по-кратък текст кога е налято виното. А по формата на амфорите /тя е специфична за всеки град-държава/ се съдеше за търговските връзки на едно пристанище с друго. Ей-така – има, да речем, намерени във Варна 5 000 амфори или гърловини от амфори в съотношение 2 500 от Тасос, 1000 от Родос, 1 500 от Хераклея и археолозите пишеха “Тасос е държал около 50 % от търговията с Одесос, Родос около 20 % и 30 % – Хераклея.

Внасяло се е главно вино и още като млад историк се чудех защо им е на траките толкова вино, след като собственото им производство е толкова голямо, че могат да удавят и себе си, и цяла Гърция в тази вълшебна течност. Масовото развитие на подводния спорт, откриването на десетки /може би вече стотици/ хиляди амфори, станали достъпни за археолозите, разкриха тайната на загадката. Амфорите са доста скъп амбалаж и са били използвани многократно.

Image 3

Първият товар на една амфора от Хераклея е била вино, изпратено до пристанище в Либия – да речем, тамошната Аполония. Но оттам с насипните в опразнените амфори фурми корабът е доплавал до Месамбрия /Несебър/. Там амфората, пукната или строшена при транспорта, е изхвърлена в „голямата магазия”, т.е. в пристанищния басейн. Открита от археолог, тя очевидно водеше до неправилни заключения поради невъзможност в миналото да се изследват остатъците от последното й съдържание. Днес, когато това е възможно, се вижда, че в амфори с печати, които смятахме за свидетелство, че са дошли до нашите брегове, пълни с вино и зехтин, са носели овча и свинска лой, колофон, смола за калафатене, фурми, палмово масло, солена риба и дори гвоздеи.
Жалко за изписаните и отпечатани стотици студии, статии и книги. Но какво да се прави. Науката се развива, в случая с голямата помощ на леководолазите.

Списание DIVINGBG брой 4

Рубрика на проф. Божидар Димитров



Прочетена 9051 пъти
Няма коментари

Коментирай