Златният галеас „Ла Роял“

22 февр. Златният галеас „Ла Роял“

Непосредствено преди европейското първенство по корабомоделизъм във Франция един малчуган разрушил почти готовия модел на галеаса „Ла Роял“. Няколко пъти той прескачал оградата на Института по корабостроене и гледал модела на ветрохода. Особено му харесвали оръдията. През обедната почивка, когато в работилницата нямало никой, а прозорецът до модела бил отворен, пак прескочил оградата. Счупил една фиданка от двора и като я проврял между такелажа, измъкнал модела навън. Моментално откъртил оръдията и ги прибрал в джобовете си.

В това време всички незакрепени още детайли се изсипали и разпиляли из двора. Висящите конци — краищата на ванти и щагове — не му харесали и той ги изскубнал. След това се прибрал у дома си и седнал пред телевизора. Близо двегодишният труд на националния състезател по корабомоделизъм Петър Велчев рухнал. Участието в европейското първенство изведнъж станало проблематично. Два дни след случката Велчев отново застанал зад работната маса. Все пак корпусът бил запазен. Здрави били и две от трите мачти. Скулптурните фигури и орнаменти били на местата си. Макар и незначителна част, но из двора се намерили още някои детайли.

До първенството оставали два месеца. Създателят на какъвто и да е модел трябва да предшества изработването му с процеса на творческото търсене. Не са достатъчни само няколко снимки или чертежи. Необходими са подробни сведения за формите на корпуса и надстройките, за детайлите и взаимното им разположение, за оцветяването, за емблемите по флаговете, за рисунките по ветрилата, за орнаментите и фигурите на носа, по кърмата, по портиците и т.н. Трябва да се почувствуват епохата и характерните и особености.

В техническото описание на „Ла Роял“ много ясно се виждат греблата, ветрилата и оръдията. Кораби, подобни на галеасите, са построени за пръв път в Хавър през 1538 г. Галеасите са разработени в средата на XVI век във Венеция от инженер Франческо Бретан. Били със значително по-големи размери от галерите, като тях се задвижвали от гребла и ветрила, но имали артилерийско въоръжение и по-многоброен екипаж. Първите галеаси били значително по-малко мореходни от галерите, но имали огромно предимство в огнева мощ. Един галеас можел да влезе в бой с 25 галери и да ги победи.

Галеасите изиграли решаваща роля в боя при Лепанто на 7.Х.1571 г. Водело се най-голямото морско сражение в историята на гребния флот. Обединеният венецианско-испански флот командвал дон Жуан Австрийски, а турският — капуданпаша Музеин Заде Али. Турците претърпели голямо поражение.

Битката при Лепанто

Битката при Лепанто

В морския музей на Венеция се пази модел на галеас с дължина 3,20 м, който 40 години лежал изхвърлен на бреза. При подробното му разглеждане се разбрало, че той е проект, по-точно проект на ново такелажно стъкмяване. За подобряването на мореходните качества галеасите започнали да се въоръжават със значително по-малко оръдия, да се движат от повече гребци.Едно от най-хубавите решения, комбинация от добри качества, многоброен екипаж и достатъчно въоръжение е галеасът „Ла Роял“.

Авторите на техническото описание на галеаса „Ла Роял“ ползвали подробните сведения на споменатите вече музейни експонати. Особено важни за тях били ръкописите, които се съхраняват в библиотеката на фон Голберт. В тях са посочени данни за корпуса, рангота, такелажа, ветрилата, за разпределението на екипажа. Изследователите трябвало да правят много сравнения за греблата, ключовете им, пейките за гребците и ред други подробности, за да стигнат до двузначното решение. То се изразява с два мащаба. Само за сравнение ще посочим, че дължината между перпендикулярите в единия случай е 58,16 м, а в другия — 50,01 м. По-достоверни изглеждат по-големите цифри. Тях препоръчват и авторите на описанието. Възприема ги и Петър Велчев.

За да си представим кораба и условията за живот на него, ще се спрем на неговия екипаж от общо 1001 човека. Гребците били по 9 на гребло, общо 452 души, войниците — 350, моряците — 60, 12 рулеви управлявали тежкото кормило, 36 артилеристи и 12 оръжейници осигурявали точната стрелба, 40 караулни наблюдавали гребците и обслужвали фокмачтата, имало по 4 съветника и палубни офицери, по двама щурмани, помощник-щурмани, хирурзи, писари, надзиратели, дърводелци, бъчвари, калафатчии и хлебари. 10 стюарда обслужвали благородника капитан, който понякога благоволявал да се храни в компанията на лейтенанта и на корабния проповедник.

Трудно е с нашите съвременни представи да разместим по кораба толкова хора наред с необходимите провизии, вода стоки, амуниции и корабно снабдяване. Явно гребците спели на пейките, към които били оковани, но и войниците, и моряците спели под открито небе. Храната и водата били в оскъдно количество и се е налагало много често да се отбиват на брега, за да попълнят корабните запаси. Водоизместването на галеаса било 1600 куб.м при дължина 66,6 м, ширина при главната палуба 11,64 м и газене 4,32 м. На борда си имал общо 34 оръдия. Задвижвал се с 25 чифта гребла с дължина 15,27 м. Тези данни в известна степен са условни. При приетите размери на кораба и неговото газене греблата трябва да са дълги 21,70 м, но тогава масата им ще надхвърля 200 кг и не биха могли да се задвижват or гребците. Затова се налага или гребната площадка да се монтира по-ниско, или да се увеличи газенето.

Penteres„Ла Роял“ е тримачтов галеас, на който мачтите и реите са от две части, фок-, грот- и бизанмачтата са високи (данните са закръглени) съответно 25, 34 и 21 м, реите им са дълги 39, 46 и 26 м, а триъгълните ветрила имат плош, съответно 451, 547 и 151 кв.м. Това са най-общите характеристики на „Ла Роял“. Няма да изброяваме хилядите детайли, от които са изработени корпусът, надстройките, палубните скари, леярните стойки и балконските парапети, всички елементи от подвижния и неподвижния такелаж, архитектурната украса и скулптурните фигури. Като разглеждаме завършения вече модел на галеаса „Ла Роял“, откриваме едно реалистично начало, което ярко отразява историческата действителност.

Творческите търсения на автора на модела преминават в известна степен пътя на изследователите на „Ла Роял“. Уточняването на размерите, формите, детайлите и разположението им, емблемите и оцветяването на всички части на кораба е само техническата страна на проблема. Изработването на специални за целта инструменти, подбирането на материалите за разнообразните детайли за корпуса и насищането му, за мачтите и тяхното въоръжение изискват познаването на няколко професии. Това е технологическата страна. Осъществяването на модела започва с полагането на кила на кораба. Детайлите са изработени с ювелирна точност. Много от тях, за да се разгледат добре, трябва да се гледат с лупа.

Когато проследяваме вантите, щаговете и закрепването им, ние с изненада откриваме, че дебелината им е по-малка от дебелината на косъма. При изработването, разполагането и закрепването на всички детайли, съгласно състезателните правила за настолните модели, точно трябва да се спазва автентичността на формите, взаимното разположение, насищането, оцветяването и украсяването на частите на модела. Цветовото решение, в общи линии, е продиктувано от техническото описание. Подводната част и фигурите са бели, в надстройките преобладава тъмносиньото и позлатените контури. Има и синьо, червено и златно.

Активността на състезателите с настолни модели е до началото на състезанието-конкурс. Дотогава всичко трябва да е поставено на мястото си и да е в завършен вид, да е комплектована документацията на модела. По време на състезанието-конкурс при така наречената „стендова оценка“ работи преди всичко международната съдийска комисия. Състезателите наблюдават работата на журито и са готови да отговарят на евентуалните въпроси. Към Петър Велчев въпроси няма. „Ла Роял“ е класиран единодушно на първо място в своя клас С-1 пред моделите на домакините и на други страни с традиции в корабостроенето и моделирането като Германия, Италия и т.н. Моделът му „Господарят на моретата“ е награден със сребърен медал, а „Кралската яхта“ е отличена с бронзов медал.

Автор: Христо Петков; Алманах ФАР80


Интервю взето от Румяна Симеонова, през пролетта на 1988 г.

Разказва Неделчо Шишков, корабомоделист към Организацията за съдействие на отбраната

Всеки корабен модел е като огледало на своя притежател. Не скрива нито усмивките, нито бръчките. Покажете ми един кораб и аз ще ви кажа какъв човек го е изработил.

n. schischkov.jpgСтраст, хоби, ако обичате силните изрази, и лудост го наречете, това да се завреш в схеми и документация, да струговаш, да пилиш детайлче по детайлче, да ги сглобяваш и вклиняваш, често под лупа. Очи не ти остават. А за мен е удоволствие. Самият процес на изработване е необясним. Като всяка творческа дейност. Професионалист при нас е онзи, който „пренесе” точно и в еднакъв мащаб всички части от действителния към кораба-модел.

Аз работя с мащаб 1:100. Най-трудният, ще чуете от приятелите ми. Сигурно, но по-големият огрубява, а по-малкият само загатва и не изразява истинската красота на модела. Болезнено, с много търпение и сили се постига тази красота. Има части, които не се „предават” лесно. Правя ги повторно, и пак, и още веднъж, и все не ми харесват. Ядосвам се, спирам, изчаквам ден-два. После от раз става. Но да ми е омръзнало или да се откажа — не мога.

Корабомоделизмът е смисъл на свободното ми време, на живота ми. Тук, в Пазарджик, ме знаят като Делчо Корабомоделиста, а не като електромонтьора от ДАП – 1, където работя. Не е леко, когато до среднощ съм под лампата, с инструмента и дървото в ръка, а след четири-пет часа вече съм в сервиза. Не се оплаквам, избрал съм го, ще тегля и хубавото, и лошото. И трите завършени модела, донесли ми световни отличия — „Свети Павел”, „Сан Фелипе” и „Ла Роял”, са от дърво. Не обичам пластмасата, още по-малко метала — студен е, отблъсква ме. С дървото съм свикнал още от дете, в мебелния завод, където работеше баща ми. Дървото и то си има душа. Майсторлъкът е да я усетиш.

Тръгна есенно време по баирите, къде по нюх, къде с очи и ръка позная и събера клони от орех или круша. От тях избирам здравите и дългите, изсушавам ги да не се изметнат или пукнат. След фина обработка те са вече на летви и чак тогава решавам кое ще стане за модела и кое не. Работя и с дрян. Той е твърд и устойчив, а сърцевината му е много красиво кафяво оцветена. От дрян са миниатюрните части. Спомням си едно от последните световни първенства за настолни модели. Френски съдия упорито твърдеше, че макаричките по корпуса на моя „Ла Роял” са от пластмаса. „Това е шприцовано, невъзможно е да се направи от човешка ръка” — убеждаваше колегите си. Излишно бе да се „оправдавам” и то на език, който не говоря. Свалих една от тримилиметровите макари, разрязах я и всички видяха, че е ръчно изработена от дърво.

Защо се съгласих на толкова сложен модел? Наистина, гребният кораб „Ла Роял”- 1690 г., се работи доста рядко, дори и от испанците, чиято собственост е бил. Ами по-мъчен не можах да открия. Не, не се усмихвайте. За корабомоделиста това е най-главоболният момент — липсата на автентични документи, схеми, пък ако щете, и на най-обикновено списание за такава цел. Не виждам бъдещо развитие на корабомоделизма без централно осигуряване с подробни проекти и информация. Добрал се по някакви пътища до документация, ти работиш модела. И го работиш с желание, харесал си го, обикнал си го, живееш с него толкова време. Но дали е най-сполучливият вариант, дали ще конкурира представените от други страни — никой не знае.

Колко различно би било, ако трима-четирима колеги разполагат с едни и същи схеми (примерно от българско списание), правят един и същ модел. Тогава ще има избор и в чужбина ще отиде най-добрият. Говоря за колегите, но ме боли, че те оредяват. И особено при настолните модели.

Много ли им се виждат на младите трите години за изработка на около 20 000 детайла? Плашат ли ги трудностите с търсенето на материали и инструменти, малко ли е популярността? Кой знае? Защо рядко виждате моделите ми?

А задавате ли си и другия въпрос — каква е изобщо съдбата на изработените с толкова труд и спечелили толкова злато за България корабни модели? Тъжна! Събират прах по домовете, издържат на какви ли не температури, никой не се интересува от тях. Нещо като стария, послушен кон, първенец от някогашните надбягвания, сега ненужен и забравен.

Щом ще привличаме младите, щом ще им казваме, трябва и да им показваме. Нескромно е, но ще споделя: моите модели са уникати, оценявани тук и в чужбина на хиляди левове. Практиката в другите страни е моделите, спечелили световно признание, да се откупуват и да стават музейни експонати. Виждат ги всички и по всяко време. Много по-лесен и къс е така пътят до корабомоделния клуб.

Не става дума за пари, а за друга, по-важна печалба — за развитието на една дисциплина, която „моделира” у привържениците си принципност и прецизност в отношенията, деликатност, творческа и техническа мисъл. Струва си да помислим и ние за постоянна изложба или поне за музейна сбирка на тези произведения на изкуството. Убеден съм, ще имаме полза всички и най-много — корабомоделизмът.

Взето от мнение на К.ГЕРБОВ ; Източник: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11688

111



Прочетена 11354 пъти
Tags:
, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,
Няма коментари

Коментирай