13 февр. Знаете ли, че… ?
Обичаят да се устройва тържество, когато се дава името на нов плавателен съд, води началото си от дълбока древност.
При древните гърци и римляни спускането на кораба във вода се съпровождало с традиционен обряд. Той включвал извършването на ритуални жертвоприношения за спечелване благоволението на морския бог. В стари времена на Нептун се принасяли и човешки жертви. Исландските летописи разказват за обичай, според който бил заколван човек под новопостроения кораб. По-късно вместо човек почнали да принасят в жертва животни. В Турция заколвали овни и размазвали от кръвта им по корпуса на плавателния съд; после прочитали молитва, разбивайки в борда бутилка със светена вода. В повечето страни пръскането кръвта на убитото животно върху новия кораб постепенно било заменено с обливане с червено вино, а още по-късно — с шампанско.
Съвременният начин за кръщаване на кораби се е утвърдил в средата на миналото столетие. По това време почват да избират „кръстница“ на всеки нов плавателен съд. По този начин се скъсва с едно древно моряшко поверие, според което жената носи нещастие във всичко, свързано с мореплаването. Но и в наше време кръщаването не се извършва по един и същи начин в различните страни. С голямо въодушевление го празнуват в Япония. По този случай там устройват всеки път малко музикално представление. Символична верига, на която до носа на кораба е окачена бутилка шампанско, свързва новия плавателен съд с голям копринен купол. Най-почтената гостенка на празника се обявява за „майка на кораба“. Със специална брадвичка тя разкъсва веригата. Бутилката се разбива в борда, а от купола се посипват конфети, разноцветни фенерчета и излитат гълъби. . .
В Индия това тържество протича по-скромно. Вместо бутилка шампанско там използват кокосов орех. Затова пък там церемонията е по-ароматична: пръскат целия корпус с розова вода.
В много страни, особено в Норвегия, екипажът запазва тапата от традиционната бутилка като талисман на новия кораб.
През последните години оригинални хрумвания имал датският корабовладелец Лауритсен. Един негов кораб за превоз на южни плодове, бил кръстен с бутилка ананасов сок; полярният кораб „Киста-Дан“ — с късче лед, а в борда на кораба „Магадан“ разбили бутилка с вода от Северно море. .. Корабите се множат тъй бързо, че изборът на име става все по-труден.
За определяне големината на даден кораб или капацитета на даден флот си служим с няколко определения като:
Водоизместване, Дедвейт и Бруто регистър тона. Какво означават тези величини?
Водоизместване е количеството на изместената /изтласкана/ от кораба вода, теглото на която съгласно закона на Архимед е равно на теглото на кораба.
Дедвейд е разликата между пълното /най-голямото/ водоизместване и водоизместването при празен кораб. Или това е товароподемността на кораба плюс запасите /гориво, масло, вода, екипаж, провизии/.
Регистров тонаж на кораба е условна единица за измерване на вътрешния обем на помещенията на морските търговски кораби. Един регистров тон е равен на 2,83 м3, или 100 кубически фута.
Бруто регистър тона е пълнота или валова вместимост на кораба, представляваща обема на помещенията, намиращи се под главната палуба, а така също и помещенията от надстройките, намиращи се над нея, но които са постоянно затворени, с изключение на обема, зает от междудънните отсеци, които се използват за напълване с морска вода /баласт/, помещенията, разположени в района на отсеците на машинното и котелното, заети от спомагателни механизми, и помещенията, предназначени за разполагане на корабно снабдяване.
Нето регистър тона е чистата вместимост на кораба и се определя, като от валовата /бруто регистър тона/ се отнеме обемът на помещенията, които не могат да се използват за превозване на товар.
Прочетена 11761 пъти
Няма коментари