04 юни Вкусно отмъщение
„Нощеска сънувах прасенце, в устата лимонче държи, препечено в малка тавичка, потънало в мас то лежи…“
Част от песен – местен фолклор
Стати:
Надвечер, Аз и още един колега също полицай, минаваме покрай небезизвестния павильон на Котков. Веселбата, както винаги течеше с пълна сила. Там бяха всички главни герои, на миналите и следващи събития.
Гошо, като стар наш приятел, стана, каза нещо тихо на ухото на Т…… и дойде при нас. Намигна заговорнически и ни помоли, след като се върне и седне на масата, да кажем: – Няма проблем! – така и стана…
А ето какво всъщност е станало предната вечер и защо беше инсценирана тази ситуация:
Обичайната тайфа е събрана в павильона на Котков. Както винаги се разказват „чисто новите“ плаки и се преповтарят стари и до болка познати случки и събития. Всъщност интересното е, че колкото повече се преповтарят, толкова по смешно става… Всеки си пие питието и тук таме идват туристи за да си вземат прясно изпържена риба и картофи за вкъщи или да ги хапнат на някоя свободна маса с най-панорамния и хубав изглед към Несебърския залив. А защо не и да послушат от плаките, които и да не искаш пак ще чуеш. Разказани на висок глас, придружени с бурен но за сметка на това продължителен смях.
Отдавна минава полунощ и Котков е заел обичайната позиция – легнал на трите дъски, точно зад вратата на „заведението“. Спи като бебе… Градуса на настроението сред подпийналата тайфа вместо да загуби инерция се покачва стремително нагоре и няма съмнение, че ще се случи нещо. Най-логично, когато гледаш към Слънчев Бряг с всичките негови светлини и атракции които предоставя е желанието да се потопиш и ти в цялото забавление и богатия нощен живот. Да оставиш ежедневието на страна и да се „Батараш“ някъде – Точно в това, всеки от тях беше специалист – академик…
Най-близо до павильона е бар-ресторант „Фрегата“, само на 200-300 метра по плажната ивица. Обстановката на кораба е неповторима. Още при самото качване „на борда“, всеки посетител получава печат с череп и кръстосани кости на ръката. Брадясали пирати сервират „Пиратска кръв“ /едно от емблематичните питиета/ а разхождащото се свободно магаре Рени, вече пияно, лежи на дансинга. Програмата е в разгара си и „свирепи“ ножехвъргачи, хвърлят и правят страховити номера с острите си ножове. Накрая като пирон в програмата, беше стриптизьорката… ама това е друга тема.
Веселата компания вече е взела решение и е набелязала следващото место за довършване на вечерта. Затварят вратата и оставят Котков да спи в павильона. След броени минути са във „Фрегатата“. Всичко върви в обичайния си ритъм и вече са на масата. Там живота тече на бързи обороти, но тайфата отдаааавна е готова за това. Пак ядене, пиене, веселби и закачки. В един момент някой извиква:
– Т…… бяга!
– Трябва да се накаже…!
На другия ден, тайфата отново е на павильона. Т…… е седнал на масата и всички допълвайки се му обясняват какво се е случило предната вечер. Като разиграват театър достоен за голямата сцена:
– Ти знаеш ли какво стана снощи!?!?
– Не !?!? Какво?
– Ти нали взе едно от магаретата за разходки на Фрегатата!?
– Нищо не съм вземал!!!
– Взе го. Ние те видяхме. Управителя забелязал, че го няма и се обади в полицията. От там дойдоха следователи, отпечатъци… Видял те е един от чистачите на плажа да минаваш с него между чадърите. Каза, че те познава! – Ти си!
Ние като твои приятели тръгнахме след теб и върнахме магарето отново на кораба. Говорихме с полицаите и те се съгласиха да спрат процедурите…
Само искат едно прасенце от твоите, печено, приготвено – ти знаеш как…
– А…, ето ги и полицаите, Стати и той ще потвърди!
– През това време ние минаваме покрай павильона и виждаме как Гошо, става, каза нещо тихо на ухото на Т…… и идва при нас. Намигва заговорнически и ни моли, след като се върне и седне на масата да кажем: – Няма проблем!
Когато Гошо сяда отново на масата, Т…… е вече напълно убеден в правотата на своите приятели. Приготвя едно прасенце в своето заведение и всички са седнали около него… Пее се песента: „Нощеска сънувах прасенце, в устата лимонче държи, препечено в малка тавичка, потънало в мас то лежи…“ и редовно му се напомня, че човек трябва да има верни приятели – които в нужда се познават!
А на въпроса:
– А полицаите, защо не идват?
Се отговаря: – Те са заети хора, имат работа!!!
Прочетена 22267 пъти
Няма коментари