12 май „И викът ми нека стигне до Тебе“
Това е вдълбан стих от старозаветен псалм, оставен от незнаен майстор върху мраморен блок вграден в една от най-старите и живописни църкви в Несебър. Какво е искал да ни каже стария майстор, едва ли някога бихме узнали. Но има легенда, която донякъде може да ни загатне за духа и вярата на местните хора… но за нея по-надолу…
А ето какво знаем за църквата намираща се в тогавашния център на града и носеща името на Божията Премъдрост – Св.София, наричана от всички местни хора „Старата миртополия“ или само Митрополията:
Трикорабна базилика с дължина 25,5 метра и ширина около 20 метра. Изграждането и датира от края на V век. Два са строителните периода, като сегашния си вид тя е придобила в началото на ІХ век. В апсидата почти в цялост е съхранен синтронът. Отвътре църквата е била измазана с хоросан и богато стенописана. Целият под е бил покрит с мозайка от малки разноцветни камъчета. Била е част от комплекс-резиденция на несебърския митрополит.
Първоначалното изграждане на храма се отнася към V век. По-късно била реконструирана -ок.VІ-VІІв.- когато е бил вграден мраморния блок с надпис: „И викът ми нека стигне до тебе“ (цитат от 102 Псалм)- елемента е бил част от друга сграда или от по-раншната конструкция на същата. По време на войната през 1257г. венецианска флота начело с Джакомо Доро нападнала Несебър и венецианците ограбили храма. Те отнесли съхраняваните в него свети мощи – тялото на св. Теодор, ръката и челюстите на св. ап. Андрей, черепа на св.Сист и ръката на св. Вартоломей. Мощите били пренесени първо в Цариград, а после във Венеция в черквата“Св. Салвадор“ където са и днес.
В края на 14-началото на 15в. в „Св. София била погребана Матаиса Кантакузина-Палеолог, като до днес е запазен надписа от надгробната й плоча. Имала е двускатен покрив, който не е запазен.
„Света София“ продължила да функционира като черква до края на ХVІІІв.
Легенда – местен фолклор:
Това се е случило през турско робство, 18 век. През последните години на владичеството си заедно с упадъка на османската империя, турците затягат своята примка и това се отразява пряко върху живота на хората. Променят се имената на топонимите и хидронимите… с последни сили се води политика за строеж на джамии и рушене на християнски храмове…
В това размирно време, е решено преустройството в джамия на най-големия и емблематичен за православната църква в Несебър – храм Св.София. Като символ на християнската вяра, тя е трябвало да сподели съдбата на колосалната, не само тогава, Св.София в Цариград. Това е целяло подтискането и подчиняването духа на хората.
Решението вече е взето. Най-хубавия за времето си храм, богато изографисан, настлан със ситна и пъстроцветна мозайка. Голям и намиращ се в най-високата част. В центъра на града. Резиденцията на Несебърския митрополит – трябва да стане джамия. Материалите започват да прииждат в града, архитекта е налице и е събрана група от строители… Уточнена е датата на започване…
Събират се най-будните хора в града и решават да не предадат символа на своята вяра… Вечерта преди започване на строежа, двускатния покрив на Св.София, рухва. С него рухва и идеята за преустройството… Целта е постигната – Св.София, един от символите на града е останал до последно християнски… Всъщност тази съдба застига и други от съществуващите тогава църкви. Докато турските власти не поставят денонощна, въоръжена и многобройна охрана пред храм Св.Петър и Павел – намиращ се в двора на сегащното училище. Там се строи така желаната от тях джамия, която по-късно се саморазрушава.
Колоните и всяка украса от разрушените църкви, както и други плочи изработени от мрамор се трошът, смилат, влагат се във варови разтвори…
Днес във „Старата митрополия“, всяка двойка, желаеща да даде обед пред господ, може да го направи. Романтичните и пазещи историята руини са идеален декор за сватбеното тържество и символизират, непримиримия християнски дух на Несебърлии…
Библия – Псалми – 102
- Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
- Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато <Те> призова, послушай ме незабавно.
- Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
- Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
- Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
- Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
- Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
- Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
- Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
- Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.
- Дните ми са като уклонила се сянка <по слънчев часовник>, И аз изсъхвам като трева.
- Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
- Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
- Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
- И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
- Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
- Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
- Това ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
- Защото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята,
- За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.};
- За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
- Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
- Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
- Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.
- Отдавна Ти, <Господи>, си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.
- Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
- Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
- Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
Прочетена 14140 пъти
Iliana
Публикувано в 21:56h, 26 октомвриТази църква е една от най-старите по нашите земи. Типично за раннохристиянските църкви е разполагала с баптистерий – специално помещение за кръщение. Има прекрасна акустика, тайната на която се крие в зазиданите празни глинени съдове на определени места в стените. Този метод е запазен до Средновековието в Несебър и се вижда особено добре в църквата „Христос Пантократор“.
Благодаря, че пишете за прекрасните Несебърски църкви!
Антон Костадинов
Публикувано в 09:36h, 27 октомвриБлагодаря Ви за оставения коментар! За всяка църква в Несебър може да се направи по една статия и тя да бъде интересна и увлекателна. Паметта на хората е жива и се разказват много интересни легенди и истории свързани с повечето от тях. Статията в сайта за църквата св.Стефан е много постна а там има много още за какво да се пише – за издълбаните кораби, за стенописа и нестандартния начин на подредба… Дори за добавената скара с паламуда в сцената с улова на Тивериадското езеро 🙂 Няма статия за св.Йоан /неосветени/ а тя е много интересна… Малко известен факт е, че в единия и край е вдълбан герба на Амадей Савойски. В последно време ми остава все по-малко време да се занимавам с „глупости“, а сайта го вписвам сам и затова няма много нови статии. Ако желаете може да напишете по нещо за църквите
Iliana
Публикувано в 15:05h, 28 октомвриС удоволствие ще напиша нещо.