22 май Кораби на чумата
Л. Н. Скрягин
Великият шотландски писател, създателят на историческия роман Уолтър Скот в ранния период на писателската си дейност се изявявал като поет-романтик. Една от неговите поеми „Рокъби“ (1812 г.) била написана по легендарния сюжет на Летящия холандец.
В поемата на Скот причината за вечното скитане на капитана е убийство, извършено на море. Заради ценния товар, превозван на кораба, сред моряците започнали разпри, които завършили със страшно убийство. Върху кораба „се стоварило проклятието на небесата“ — избухнала епидемия от страшна болест. Корабът не можел да влезе в пристанище и блуждаел в океана. Екипажът умрял, но корабът продължавал да плава по волята на вятъра и вълните. Нещастие заплашвало всеки, който срещне този призрачен кораб…
Какво е подтикнало великия романист да напише за епидемия на борда на кораба? Случайно ли е това? Вероятно Уолтър Скот си е припомнил за суровите закони на британското Адмиралтейство за „корабите на чумата“. Известно е, че от 1701 г. нито един кораб нямал право да влезе в нито едно английско пристанище без карантина.
По онова време санитарното състояние на корабите било на такова ниско равнище, че трудно е да се каже какво е носело по-големи щети на мореплаването — епидемиите или корабокрушенията. Чумата, която често избухвала на корабите, заставила Англия да издаде закон, според който всеки кораб преди влизането в пристанище трябва да бъде прегледан от специални власти и ако на борда има заболели от
чума, корабът нямал право да влезе в пристанището.
За твърдостта, с която се спазвал законът, свидетелства такъв случай. През 1.730 г. в Смирна избухнала епидемия от чума, която чрез корабите бързо се разпространила във всички пристанища на Средиземно море. По някакъв начин в Лондон станало известно, че от Месина към бреговете на Англия се отправя холандски търговски кораб, на борда на който имало заразени от чума моряци. Когато „холандецът“ приближил Плимутския залив, излязлата насреща английска ескадра дала залп по него.
Може би на Уолтър Скот е била известна трагичната съдба на холандския търговски кораб, който през 1773 г. спрял на остров Малта, за да попълни запасите си от вода и продоволствие. Когато корабът пристигнал на рейда на Ла Валета, пристанищните власти узнали, че на борда му са умрели от чума капитанът и четиринадесет моряци. Заповядали на кораба незабавно да излезе в открито море. Той поел курс към Тунис. Но вестта за страшния „холандец“ се разнесла по цялото Средиземно море и това пристанище се оказало закрито за него. Напразни били усилията на останалите двадесет и трима холандски моряци да влязат в Неаполитанския залив. Нито италианците, нито испанците пущали кораба на топовен изстрел от брега. Особено се бояли от него французите. Още бил пресен споменът им, че преди петдесет години от чума, донесена от някакъв кораб, умрели половината жители на Марсилия…
Без вода, без храна един след друг загивали холандските моряци на борда на своя обречен кораб. Като не получили отникъде помощ, корабът излязъл в Атлантическия океан. След това неведнъж го срещали край Азорските острови. Неуправляван, той се движел под всички ветрила по волята на вятъра и теченията.
Така „чумният кораб“ се превърнал в Летящия холандец…
Автор: Л. Н. Скрягин; Алманах ФАР79
Прочетена 14183 пъти
Няма коментари