Нико

15 май Нико

Една стара и тъжна песен от Несебър, предавана от поколение на поколение…

*

Лодка се обръща обратно,

удавят се двете деца…

Едното беше Нико,

на господин Тодор сина.

Другото беше арменче,

на никой познато в града.

*

Майка за Нико се жалва

и хвърля жълтици в брега

Морето пита,

кога ще и върне сина.

*

Тя на морето говори:

– Смени ме със него сега!

Морето отвръща сърдито:

– На мене ми трябват деца!

*

А арменчето кой ще ожали,

и пусне за него сълза?!

Прочетена 12202 пъти

Подобни статии

Спомням си… Гошо Когато бог създавал е моряка „И викът ми нека стигне до Тебе“ Морския жаргон на Несебър Гагам Морето в Българските народни песни Песента на Готиния „Мъката на Пристанището“ Манастирът „Св.Стефан“ – Несебър Кладенците