Смокинята

26 май Смокинята

Една история за смокиня, пареи, държавност, плаки и още нищо!

Тя е още долу на живописния път около новата част на Несебър. Всеки може да види тъмно зелените и листа и мастилено лилавите и плодове. Седи там от поне сто години. Местен сорт с малки, но изключително сладки и ароматни плодове, подходящи за прочутото Несебърско сладко от смокини.

Точно до нея на самия морски бряг, беше гаража в който Кольо Трифонов съхраняваше лодката и инвентара. Мрежи, кепове, каси… и малката, но много работлива тавичка в която се пържеха уловените попчета. Всъщност там бяха и още няколко гаража. На Наско Велединов, Христо Калчев, Дончо Пинков… пръснати по скалистия бряг. Денят протичаше горе-долу така: Сутрин по изгрев слънце, лодките се спускаха на море. Тайфите влизаха и вадеха мрежите, най-често попченски. Следва чистене и стиваксване. Ако има нещо уловено за пържене и компания за парея добре, ако не… пак добре.

Та в един такъв ден сме се събрали, взели сме по нещо за пиене и вече сме при бай Кольо на гаража. Огъня е запален, а върху трите камъка върху него е сложена тавичката в която вече се пържат попчетата. Мидите от третата скала са извадени а ламарината за приготвянето им чака. Всеки е обърнал рибарска каса и седи отгоре, а разговорът тече шумно и емоционално.

В далечината от морето се устреми малка, бяла точка, която не след дълго се превърна в един от скутерите на Яхт клуб Сл.Бряг. Скутера настъпа скарата, дръпнахме го и го вързахме. От него слезе компания от няколко млади чужденки, водени от нашия приятел Митко-Мове. Оказа се, че и те са поканени като нас от бай Кольо. От скутера се показа и кашон с така модерните тогава бири в „кутийка“.

Започнаха веселби с къпане в морето, пийване на напитки. А за мезе, уловените в мрежите на Кольо Трифонов, попчета. Всъщност това са едни от най-вкусните попчета които човек може да яде някога. Пресни, приготвени на самия морски бряг, и в комбинация с приятна и много весела компания… Бяхме на ниво всеки да обяснява нещо на съседа си, когато едно от момичетата, чрез Митко пита с известно смущение. Има ли някакво скрито място за физиологично облекчение. Бай Кольо без нито за миг да се замисли посочи огромната зелена корона на смокинята. След малко две от момичетата, тръгнаха в указаната посока. Повдигнаха един клон и… изчезнаха под дървото.

Настъпи неловко мълчание, като всеки се поставяше на тяхно място. Тогава някой каза: Вижте колко сме негостоприемни, никой не им предложи малко хартия. А друг му отговори: Ами тя цялата корона е от „хартия“. Избухна всеобщ смях, който продължи няколко минути. След това незабелязано „нивото“ се възстанови и никой не забеляза кога се бяха върнали двете момичета.

В момента тези гаражи вече ги няма. На това място има път, обхващащ цялата северна част на Новия Несебър. По него се движат влакчетата. Ползва се за велоалея и за панорамни разходки на местните хора и гостите на града. Строежът на този път не е свързан с прищявката на някой, а се е налагало неговото изграждане. През ….. година, брегът започва интензивно да се свлича, което налага взимането на спешни мерки от кмета на града тогава – Янаки Стоянов.

Свикана е комисия от специалисти, която потвърждава сериозността на проблема. Янаки Стоянов лично се ангажира и прави всичко нужно за запазването на намиращите се по-горе къщи. Изготвя се проект. Народното събрание гласува отпускане на сумата нужна за изграждане на укреплението. Отвоювани са 147 декара от морето. Насипани са огромно количество скали за да се спре ерозията на брега.

Положена е настилка по която хората, разхождайки се, да се любуват на Несебърския залив… Не случайно много хора наричат този път – булевард Янаки.

А там горе, на самия отвесен бряг с най-панорамния изглед, кацнал като карабатак на отвесната скала, беше павильона на „Котков“. Пържеше се копърка и картофи, продаваше се бира и твърд алкохол. За този павильон, или по-точно за редовните му посетители, може да се напише една библиотека с истории…

Ето една от тях.

Вече се е стъмило и всички са „направени“. Стуфите са хвърлени на отделна маса и общо взето всеки говори и никой не слуша другия. Единствената лампа мъждука над масата а там в далечината се вижда целия Слънчев Бряг с безбройните си светлини и атракциони, които напомнят за веселия и безгрижен живот на туристите.

Та тогава някой казва на висок глас:

– М.Л… го няма. Отиде да се изпикае и изчезна!

– Ще дойде. Тези номера ги знаем!

– Ще дойде, ама вече от двайсе минути го няма!

Тогава Зоркин взима фенера и отива да провери какво става. Когато светва от отвесната скала надолу, на пет метра под него се вижда М.Л… хвърлен в капинака. Разперил ръцете си и не мърда, като с последните си сили, тихо като коте вика: – Помощ, помощ, помощ… и от забилите се в него бодли не смее да мръдне…

Естествено историята не завършва с лош край. Организира се спасителна акция…! Вързват Босия като най-лек с най-малко килограми на въже и почерпената тайфа го спуска до пострадалия…

И така леко, леко – Ортома, ги изкарват нагоре…

Сега смокинята е още там, на същото си място… От поне сто години е безмълвен свидетел на пареи, държавност, плаки и още нищо.

п.п. Макар, че в историите са вписани реални случки и хора. Не търсете смисъл в асоциациите…

 По записки на Стати Михайлов

Прочетена 38838 пъти

Подобни статии

Вкусно отмъщение Морския жаргон на Несебър Гагам Ветровете на Несебър Оркинос Манастирът „Св.Стефан“ – Несебър Леванти Лази „И викът ми нека стигне до Тебе“ Морето в Българските народни песни