Барба Ефтими – Карабатака

16 ян. Барба Ефтими – Карабатака

„Хората са като виното, с времето – добрите стават по-добри, лошите по-лоши!“

Автор: Стати Михайлов – ZaMoreto.com

Течаха 80-те години на миналия век. Цяла седмица вече вятъра без да срещне някакво препятствие духаше от нос Емона към Несебър. Не спираше да вали. На рибарски жаргон, този вятъра се нарича „Гадаро – Грео-Драмодана“ /магарешки вятър – североизточен, много силен/ А студения зимен дъжд „Псифра“.

Беше минал Никулден, лодките и корабите бяха изтеглени високо на брега. Таляните съборени и събрани. Солената риба, вината и инвентара бяха на сигурно в Катоите /първия етаж на дървените Понтийски къщи/.

Настъпваше времето на Пареите – „ден калес кувендес“ – на компаниите и сладките приказки. Само „Барбите“ със своята пословична необщителност, са сами. Те са с неоспорван авторитет сред рибарите и съгражданите си, хора с широки души. Такъв беше и Барба Ефтими – Карабатака. Капитан на таляни, аламани, грипове…

Ние бягайки от лошото време, с примамливото усещане за уют и сладка приказка /кувенда/, решихме да се почерпим в новия ресторант „Капитан Павлова къща“ сега известен като „Капитанска среща“. Ресторант, който Барба Ефтими, всеки ден посещаваше. Той сяда винаги на една и съща маса, на един и същи стол и ако местото и масата са заети… просто си тръгва.

Беше малко преди обед и в празната кръчма имаше само един посетител, това беше той, Капитанът. Останал в спомените на съгражданите си – застанал върху камък на десетина метра в морето, на „Скаросята“ /северния бряг на Несебър/, запретнал крачолите, бос, със серкмето на гърба, чакащ да мине пасажът от риба. Сега, тази негова снимка, краси много от заведенията и домовете в града.

На масата пред него беше, чашата с ракия и чашата с вода /когато влезе барба Ефтими в ресторанта, веднага му се сервират. Без много приказки… той не обичаше да говори/. Двамата решихме да седнем на неговата маса, колегата трябваше да го пита нещо по работа /беше районен инспектор/.

Той не показваше никакви признаци за нашето присъствие и продължаваше да гледа с навъсения си поглед, изпод веждите си и козирката на стария си избелял каскет, който сигурно му беше набор. Колегата беше седнал и нещо говореше с него, чаках той да му отговори за да седна на масата. Първото, което ми дойде на ум да му кажа, беше „Сигноми капитане“ /извинете капитане/.

Той ме познаваше, но не знаеше кой съм. Без да ме покани, седнах на масата от другата му страна, до него. Поръчахме си водка а за него, ракия и вода. С надеждата да тръгне /да проведем някакъв разговор/, трябваше да направя нещо за да продължи разговора. Сетих се да му кажа за двамата ми дядовци от Созопол, също като него известни капитани и съвременници.

Капитан Хрисостмос Далянис /каравокирис/ собственик и капитан на каик /кораб/ и капитан Димитрис Мацангу – собственик и капитан на чифт аламани.

Опитах се да му го кажа колкото се може с повече моряшко-рибарски жаргон! Веднага разбрах, че той ги познава отлично, защото в морето ориентирите, местата за риболов, заливите, реките са общи и място за срещи на всички моряци и рибари /място за обмяна на информация, взаимна помощ, приятелства, симпатии…/.

„Тис ксеро“ – зная ги, каза той. Надигна козирката на каскета си над челото и заразправя. Като използваше целия арсенал на жаргона и топонимите от тези изминали времена. Всичко ми беше толкова близко и познато, защото една част знаех от бабите ми. Но голяма част чувах за първи път.

Разказваше истории за моите дядовци, авторитетни и уважавани от него хора, които според думите му бяха живяли в бурни и пълни с превратности времена. Изхранвайки семействата си борейки се с морето и природата, рискувайки живота си и спасявайки много други животи.

Изпитвах разни чувства, но най-вече гордост! Един от най-хубавите моменти в живота ми!

Ще се опитам да предам някой от тези разговори..

Капитан Хрисостомос и брашното

Марика

Нерайдите и капитан Хрисостомос

Прочетена 30259 пъти

Подобни статии

Морския жаргон на Несебър Марика Барба Оркинос Леванти Морето Замръзна Манастирът „Св.Стефан“ – Несебър „И викът ми нека стигне до Тебе“ Смокинята Свети Фанурий