Преохлаждане

23 февр. Преохлаждане

Въз основа на многобройните изследвания, както и на обобщения опит от спасяването на екипажите на потънали кораби може да се твърди, че един от най-важните фактори, които ограничават възможностите да се оживее при бедствие на море, е поразяването на човешкия организъм от студа. Тъй като температурата на водата като правило е по-ниска от телесната (36—37 градуса по Целзий), ако човек се намира определено време във водата, организмът му се преохлажда и температурата му спада — настъпва състояние на хипотермия.

Щом температурата на човека спадне до 30 градуса, сърцето му започва да работи неритмично, а при охлаждане до 28 градуса сърдечната дейност започва необратимо да се нарушава, докато напълно се прекрати. Изследванията показват, че има две приблизителни граници на вътрешната температура: 34—35 градуса е критичната граница, при която могат да възникнат сърдечни нарушения, а 24 градуса е смъртоносната граница, при която се развиват процеси, неизбежно водещи до смърт.

За да се бори с хипотермията, човекът, попаднал в студена вода, не трябва да допуска температурата му да спадне до критичната граница, като по този начин продължи безопасното си пребиваване във водата, докато му бъде оказана помощ. От графиката за средната възможност да се оцелее при различни температури на водата се вижда, че ако водата е с температура плюс 5 градуса, времето за безопасно пребиваване в нея е около 20 минути, а при температура плюс 20 градуса, то е седем пъти повече, т. е. около 2,5 часа. Пределната зона показва, че при съответните условия, които я характеризират, човек започва да губи сили и може да загине, а условията на смъртоносната зона са такива, че човек не може да оцелее дори ако има индивидуално спасително средство — пояс, риза и други.

Времето, за което температурата на човешкото тяло, попаднало във водата, може да спадне до опасното равнище, зависи от много причини. Голяма роля играят възрастта, подкожните мазнини, закалеността на организма и т. н., обаче в значителна степен това време зависи от облеклото и поведението на човека във водата.

Дори когато са мокри, дрехите забавят отдаването на топлината на тялото в околната среда, затова телесната температура може да се запази с четири-пет градуса по-висока от температурата на водата.

Когато човек знае, че има вероятност да се окаже зад борда, той трябва да облече няколко ката дрехи. Препоръчва се над бельото и вълнените дрехи да се слага яке от изкуствена материя, което да прилепва добре на ръцете около китките и около врата. Така ще се запази въздушният слой между дрехите и ще намалее проникването на вода непосредствено към тялото.

Добре е на ръцете да се сложат ръкавици, а обувките да се обуят върху няколко чифта чорапи. Особено добре трябва да бъде защитена главата, която е основният потребител на топлина. Затова е полезно да се сложи вълнена, гумена или скиорска шапка, а вратът да се увие с шал или кърпа.

Попаднали неочаквано в студена вода, хората най-често загиват поради неволно вдишване под водната повърхност. Затова във всички случаи, когато човек пада във водата, трябва дълбоко да вдиша, преди да се гмурне.

При внезапно попадане във водата трябва бързо, докато ръцете още не са сковани от студа, да се закопчаят всички копчета на дрехите и веднага след това да се подаде сигнал за помощ.

Установено е, че при температура на водата около 10 градуса дори в спасителна жилетка може да се преплува не повече от 1500 метра и настъпва състоянието на хипотермия. Поради това независимо от умението добре да се плува при температура на водата до 20 градуса не се препоръчва да се плува към брега, ако той е на разстояние повече от един километър. По-добре е човек да остане на едно място във водата, без да се движи, Макар това да е болезнено, и да чака помощ. Интензивната загуба на топлина, която е неизбежна при плуването, може да има трагични последствия. Само когато корабът, лодката, брегът или някой плаващ предмет са наблизо, пострадалият трябва да се стреми да ги достигне.

Особено важно е да се запази топлината в областта на гръдния кош и да се защитят мишниците, хълбоците и слабините, където има най-малко подкожна мазнина. Затова попадналият в студена вода трябва незабавно да заеме вертикално положение, да повдигне коленете към гърдите си, а ръцете, свити в лактите, да кръстоса и плътно да ги притисне към тялото.

От въздействието на студа особено трябва да се пази главата. Тя трябва да бъде постоянно над водата. Дори в трудни условия пострадалият не бива да се поддава на чувството за страх, той трябва да вярва, че ще оживее, че ще бъде спасен.

Различават се две форми на хипотермия — лека и тежка. При леката форма,когато спасеният се намира в съзнание, но силно трепери, трябва: мокрите дрехи да се снемат и да се заменят със сухи; на пострадалия да се даде да пие нещо горещо и сладко и да се остави да почине в топло помещение.

При тежката форма, когато спасеният се намира в полу-безсъзнание или в безсъзнание и е почти мъртъв, незабавно трябва: внимателно да се пренесе в топло помещение; без да бъде тревожен, да се свалят дрехите му (не бива в никакъв случай да се масажира!); да се постави да легне на гръб, като главата му е малко по-ниско, за да има приток на кръв към мозъка; ако пострадалият диша трудно, да му се направи изкуствено дишане по метода „уста в уста“ и веднага активно да се започне загряването на спасения.

Човек в състояние на тежка хипотермия може да се загрее по три начина: той може да се постави в леген с гореща вода, която има температура на границата на търпимостта, когато спасителят си пъхне ръката в нея, като ръцете и краката на пострадалия останат извън водата, за да се забави възвръщането на кръвообращението в тях; върху главата, шията, слабините, гърдите и корема на пострадалия могат да се поставят кърпи, намокрени в гореща вода с температура около 70 градуса; на края спасителят може да загрее пострадалия, като притисне плътно своето тяло до неговото, като и двамата са завити с одеяло.

Във всички случаи на човек в състояние на хипотермия не бива да се дават алкохолни напитки. Ако пострадалият е в безсъзнание, не се препоръчва да му се дава храна и дори вода. Не трябва да се забравя, че оказването на помощ не бива да се прекратява, докато не се появят явни признаци на биологична смърт.

Картинката/плакат, по-долу е взета от сайта на „Ирландска спасителна служба“ и преведена на български от мен.

Прочетена 22711 пъти

Подобни статии

Вагнер и Съкровището Най-честите грешки които допускат Водолазите Есе върху яденето, пиенето… по време на пътуване по море Драма в Атлантика Морската котка Флаговете на Море Сигналът – SOS Декомпресионна болест при фрийдайвърите Малка история на котвата Мощите на Йоан Кръстител – Филм на National Geographic