Рискът – Това са хората

29 ян. Рискът – Това са хората

Текст: Никифор Герчев и Тинко Трифонов

Вярна е тази стара моряшка поговорка: „Рискът, това не е морето, това са хората.“

Вярно е също така, че с отмирането на ветроходния флот съвременният човек е изправен пред едно малко или много формално общуване с морето — модерните търговски или военни кораби са толкова усъвършенствани, че рядко предоставят на своите моряци възможността да се преборят лично с яростта на океана. Моряшката професия, от „непосилно тежка“ и рискована стана примамлива и желана. Но заедно с издигането на нейния престиж започна да расте и индивидуалният стремеж към морето. Иска ни се да се присъединим към крилатата фраза на Ерик дьо Бишоп: .,за непосветения моряк е всеки, когото професията задължава да живее на море. Грешка! Груба грешка! Моряк е всеки, който по лично предпочитание живее с морето.“

Тъй че морето е отворено за всички. И все повече хора изявяват своето лично предпочитание да заживеят с него. Това е толкова хубаво, колкото и опасно. Опасно, защото не винаги предпочитанията са реално подплатени със знания и способности, защото ентусиазмът често изхвърля на заден план необходимостта от здраво обмисляне, защото в стремежа си да намерим своя път към морето понякога забравяме, че то има свои закони, пред които са равни и професионалистът, и любителят вези закони са неумолими, безпощадни и всяка грешка рано или късно се наказва. Примери за това има достатъчно.

Почти Всяко лято се случва такава история. От плажа тръгва в морето надувна гумена лодка. Задухва бризът от брега и лодката се отнася в морето. Подава се тревога. В търсенето на „корабокрушенците“ се включват десетки, стотици специалисти — излизат спасителните кораби, граничните катери, излитат хеликоптери, денонощно дежурят с повишено внимание радистите от бреговата радиостанция и координаторите в спасителния център. Обикновено неудачниците се намират бързо, след обстойно „преораване“ на предполагаемия район. Кой обаче трябва да заплати стойността на подобна операция — тонове специално гориво, разхищение на висококвалифициран труд и т.н. Ако сметката се представи на спасения, той едва ли би могъл спокойно да понесе нейния застрашителен вид. Международните закони са категорични: Възнаграждението за извършената спасителна операция не можа да надхвърли стойността на спасеното имущество. Разбира се, има и по-ценно от имуществата — това е човешкият живот, изложен на опасност. И помощта, която остава безвъзмездна, не може да не бъде оказана. Но трябва да се има предвид, че тя струва пари и тези пари ще излязат от държавата.

Всяка година анализът за морските катастрофи започва и завършва с познатото изречение: „Главната причина за авариите е недостатъчната подготовка на екипажите.“ За жалост и професионалните моряци не рядко грешат. Още по-често обаче излагат себе си и своите близки на опасност любителите.

Както е известно, малко са нещата, които не са правени от любители в морския спорт — светът е обикалян десетки пъти, Атлантикът е пресичан от всякакви ентусиасти с най-невероятни съдове, пък и нашето Черно море стана полигон за изпитания на умения и амбиции. Опасности в морето има и ако се плава от Варна до Златни пясъци. Но намеренията на съвременните мореплаватели рядко се ограничават до едно разумно излагане на риск. Защо да не започнем с едно пресичане на Черно море в най-широката му част, защо да не пресечем Атлантика (толкова хора са го правили досега)? И понеже всяка морска експедиция струва пари, започват да се търсят пътища за финансирането на подобни изяви. Най-често в комбинацията амбиции — риск — моряшки подвиг се въвличат научноизследователски институти. Под формата на експедиции с „научна“ цел в морето тръгват хора със слаба морска подготовка, с неподходящи съдове и с големи намерения.

Целите могат да бъдат различни, но най-често водят до една, обикновено лошо прикрита — лична изява. Така все още не е ясно защо в морска експедиция трябва да бъде доказвано, че спасителна лодка, построена под надзора и одобрена от компетентните международни органи, трябва да бъде проверявана в т.нар. „екстремални условия“, защо трябва да се търсят мореходни качества в надувна лодка, предназначена за тихи водоеми. Най-опасното в тези експедиции е, че те се ръководят от хора с минимална квалификация. Според правилника за компетентността на морските лица един щурман далечно плаване няма право да бъде капитан на пътнически кораб или на кораб за далечно плаване. А в същото време моряци, които притежават правоспособност за съдове до 10 бруто регистър тона, осъществяват плавания в неограничени райони.

През 1976 г. в делтата на Дунав потъна яхтата „Сексагинта Приета“, водена от кандидата за участник в „ОСТАР-76″ Румен Пеев. Причините за аварията са известни — слаба подготовка, липса на елементарни практически навици у шкипера и екипажа. За щастие, тази и други „експедиции“ завършиха без жертви, но имаме ли гаранция, че в бъдеще морето ще се отнася добре с авантюризма.“

ТрябВа да се намери някой, който да изяснява компетентно целесъобразността на морските пътешествия, да проверява подготовката на съдовете и екипажите. Иначе ще бъдем принудени да треперим и за следващите експедиции, предвиждащи като по правило „изследвания на психо физиологичния климат в малък колектив“. Впрочем нека напомним на институтите, които продължават да дават благословията си на подобни „изследвания“, че първата експедиция, която се занимаваше с тези проблеми, завърши преди 120 години и е подробно описана в книгата на Джером К. Джером „Трима души в една лодка“.

И така — на море, като на море. За да се намалят до минимум предварителните опасности, е необходима солидна подготовка на всяко плаване. Добрият моряк тихо и дълго стяга и проверява лодката, снабдява се с максимума информация за района, в който ще плава, обучава себе си и екипажа (и едва тогава, ако сметне за нужно, дава интервюта). Известно е, че е добър този мореплавател, който е предвидил случайността и риска. Но за това е нужна солидна база — богата морска култура и практика (като започнем от движението по палубата, даването и приемането на сигнали, поведението по време на щорм и т.н. и завършим с умения та, придобити с проплаваните мили), навигаторски способности, познания по метеорология, прецизно запознаване с правилата на корабоплаване— особено правилата за предпазване на съдовете от сблъскване — и т.н., и т.н.

Плаванията на малки съдове с малки екипажи ще продължат — нямаме основания да ограничаваме стремежа на човека да общува с морето. И не това е целта на изложените по-горе мисли. Но трябва да се напомни още веднъж — морето не прави разлика между любители и професионалисти. Неговите изисквания са еднакво важни за всички. Не е желателно да се случат тежки произшествия, за да повярваме в подобни изявления. Нужен е само здрав смисъл.



Прочетена 7388 пъти
Няма коментари

Коментирай