Карай, карай, то се е видяло…

08 февр. Карай, карай, то се е видяло…

Тази песен, в безброй варианти се е пеела на всички сбирки и други веселби по черноморието. Жителите на градчетата са я знаели и са променяли текста според случая, за да пасне точно на избрания момент и да стане весело.

Написана и композирана, през 40-50 години на миналия век от военен моряк, служил в Царево. Песента е била насочена към многото моряци, оженили се за местни момичета, като е добавена лека ирония, към гръцкия акЦент и симпатия към бита на хората по морето.

Това е може би един от най-пълните варианти на текста:

Дърпай, дърпай Коцо, цапарето,
це боза е станало морето,
це отдолу иде много цира,
а всяка цира е бутилка бира.

Карай, карай то се е видяло,
це сте вземем булце от Анхяло
це там дават зестри най-големи,
два цувала цируси сусени.

Дърпай, Коцо, с лявата лопата –
рибата е нейде по средата,
це със цира и с бутилка бира
цофианка лесно се намира.

Карай, карай то се е видяло,
це сте вземем булце от Анхяло
це там дават зестри най-големи,
два цувала цируси сусени.

Дърпай, Коцо, с дясната лопата,
це от риба цак кипи водата,
це със цира и с бургаска бира
и цехкинце лесно се намира.

Карай, карай то се е видяло,
це сте вземем булце от Анхяло
це там дават зестри най-големи,
два цувала цируси сусени.

Ех, да има несто във касона,
сепак друг сте бъде ни фасона
це навънка трябва да се бяга,
а без цира хиц не ни приляга.

Карай, карай то се е видяло,
це сте вземем булце от Анхяло
це там дават зестри най-големи,
два цувала цируси сусени.

…..Дърпай Цоко, дърпай цепарето, це мелтем е хванало морето, це от долу идва много цира, всяка цира е бутилка бира… Це със цира и бутилка бира, и цехкинце, лесно се намира…

В главната роля: Митко – Касапуто

Пресъздадена е историята за потомствен капитан в Несебър, целият му съзнателен живот е преминал в морето /истински морски вълк/. И по ирония на съдбата и така стеклите се обстоятелства – става, търговец или по-точно „Кебапчия“ на павильон. Неговите приятели и колеги – Зевзеци, разбират и бързат да го посетят и да се побъзикат. Отдалече се чува:

– Извинете, кебапчета имате ли?

Някъде отвътре в павильона се чува: – А какво искате, да нямаме ли?!

– А скарата каква е?

– Желязна!!!

Друга известна песен, изпълнявана от хор „Месамбрия“ и Митко – Готиния, може да видите по-долу. А текста и една кратка история, може да прочетете тук.

Прочетена 57041 пъти

Подобни статии

Ветровете на Несебър Вкусно отмъщение Смокинята Морския жаргон на Несебър Гагам Оркинос Манастирът „Св.Стефан“ – Несебър Алафранга Барба Ефтими – Карабатака Свети Фанурий