Тюленът монах – изпятата песен на един изчезващ вид

01 апр. Тюленът монах – изпятата песен на един изчезващ вид

„ Тюркоазено-синият Протей, който пътува сред морската шир, и колесницата му се движи от впрегнати риби и двукраки коне. Него, ние нимфите и древния Нерей поддържаме. В негова чест, защото той знае всичко. Така е, така е било и така трябва да бъде. Знае всичко по волята на Нептун. Негови са стадата от морски чудовища. Неприятните тюлени, които той пасе на подводните ливади.”

Вергилий, „Енеида”

Паметник на тюлена монах в местността Траката – Варна.

Автори: Димитра Лефтерова; д-р . Чавдар Черников

Няма по-тъжна роля, от тази на автора, който трябва да пише за смъртта. Смъртта сама по себе си на един индивид е разстройваща, но смъртта на хиляди индивиди и изгледа на вида, поел по пътя на изчезването, е трудно описуема, а излагането и на лист хартия е почти непосилно тежка задача. Ние хората сме отговорни за изчезването или довеждането до изчезване на немалко видове по света. Тюлена монах или морския слон, както го наричат местните жители е един от тях.

Тюлените монаси принадлежат към надсемейство Перконоги (Pinnipedia), семейството на същинските тюлени Phocidae, подсемейство Monachinae. Съществуват три съвременни вида тюлени монаси : Хавайски тюлен монах (Neomonachus schauinslandi), Карибски тюлен монах (Neomonachus tropicalis) и Средиземноморски тюлен монах (Monachus monachus). Карибския тюлен монах се счита за изчезнал вид, тъй като не е срещан от 1952 г. до сега. Смята се за един от малкото изчезнали видове в сегашно време. Хавайския тюлен монах е застрашен от изчезване вид, като се счита че в момента наброява около 1200 – 1300 индивида, ендемични за Хавайските острови, като бройката им намалява с приблизително 5% на година. Средиземноморския тюлен монах е критично застрашен от изчезване вид, към днешно време се счита, че наброява под 500 индивида.

Тюлените монаси се считат за живи фосили. Средиземноморския тюлен монах, наричан още белокоремен тюлен, поради характерното бяло петно на корема е назоваван от местните – морска мечка или морско теле. Като всички перконоги, крайниците му са видоизменени за плуване и така той обитава, както водата, така и сушата, близо до морския бряг. Тялото му е приспособено за плуване, закръглено, източено, вретеновидно и покрито с къси косми. Дебел слой подкожна мазнина, спомага добрата плаваемост и предпазва от загуба на топлината на тялото. Крайниците наподобяват плавници и с тяхна помощ, тюлените са добри плувци, а на сушата се придвижват тромаво.

Оцветяването на тялото е тъмно кафяво до черно, сивкаво и по-светло коремно. През различните етапи от живота си, тези тюлени менят окраската си. Муцуната е леко издължена и заоблена. Дългите вибриси са бледо жълти до кафяви. Предните плавници са къси и покрити с косми, с малки нокти на всеки от петте пръстта.

Коремно петно при новородени тюлени монаси. Вляво на женски индивид, вдясно на мъжки.

Нокти има на всеки един от предните и задните плавници, но са редуцирани, в сравнение с други тюлени. Първия пръст на предния крайник е приблизително 25 мм дълъг, а останалите намаляват по дължина до петия пръст. Задните плавници са ориентирани назад и не могат да се завъртат напред. Тънка ципа, покрита с косми свързва отделните пръсти. Опашката е къса и широка.

На корема женските имат четири /2+2/ сукателни зърна, за разлика от другите тюлени, които имат само две. Черепа е по широк, отколкото дълъг и задното разширение на зигоматичната дъга на максилата е по-голямо, отколкото на другите тюлени. Зъбна формула I 2/2, C 1/1, PC 5/5 при възрастните, а млечните зъби са I 2/2, C 1/1, PC 3/3 .Средиземноморския тюлен монах е сред най-големите същински тюлени и има полов диморфизъм, мъжките са леко по-големи от женските. Средна дължина на мъжките достига 250 – 270 см, а женските 210 – 270. На килограми достигат от 220 до 360 кг.

В миналото са регистрирани екземпляри, достигащи 3 – 3,5 метра. Новородените са със средна дължина около 100 см и приблизително тежат 14 – 22 кг. Новородените имат характерно бяло петно на корема, което е различно при мъжките и женските и по него може да бъде определен пола.Въз основа на наблюдения се характеризират следните морфологични стадии на подрастващите тюлени: от 0 до 10 дневна възраст – типична много тъмна, черна козина, дълга 2 см, имаща мокър вид; коремното петно има жълтеникаво – оранжев цвят. От 10 до 30 дневна възраст – малките имат същата черна козина, която изглежда по-вълниста и пухкава; коремното петно изсветлява до бяло; тялото започва да придобива характерната заоблена, вретеновидна форма.

От 30 до 50 дневна възраст – започва оформяне на кожата и козината на животното, поради това има петнист вид, една част от тялото е покрита все още с лануго, а друга е с вече оформена козина, къса на дължина и по-светла на цвят. От 50 дневна и повече възраст – тюленчетата изцяло вече са покрити с нова сивкава козина, по-тъмна на гърба и по-светла коремно; натрупали си известно количество подкожна мазнина, така че тялото изглежда по-дебело; светлото коремно петно постепенно прелива; този вид тюлените запазват до 4-5 месеца.

Тюленът монах има най-късата козина от всички тюлени, само 5 мм при възрастните. За разлика от други бозайници, имат необичайно линеене, като козината опадва на големи парчета, а през втвърдения епидермис пробива новата козина. Женски от колонията в Кабо Бланко линеят веднъж годишно, като пика на линеене е през март. Мъжките линеят от април до октомври, с пик през юни. Възрастните имат забележим полов диморфизъм във възрастовата окраска. Определени са 6 морфологични възрастови групи:

1. Новородено/малко тюленче от 0 до 70 дневна възраст. Космената покривка е вълнеста, пухкава, тялото е в черна окраска, коремно има жълто-оранжево петно с различна форма при мъжките и женските. Първото линеене започва приблизително 45 дена от раждането и продължава около 25 дни.
2. Подрастващо тюленче – от 70 дни до 9 месечна възраст. Окраската е светло сива, видът е закръглен.
3. Ювенилно – от 7 до 23 месечна възраст. Окраската е тъмно сива, видът на тялото е леко по- слаб от подрастващото.
4. Юноша – от 18 до ? месечна възраст / все още се уточнява времевата продължителност на групата/. Окраската е от средно до тъмно сива. По гърба се наблюдават редица ивици, белези.
5. Възрастен женски. Подобен на юношеския, но на гърба има повече белези, които формират отделен гръбен регион, гръбно петно или крило.
6. Възрастен мъжки. Окраската е черна, с изключение на гърлото и корема, където има бяло петно подобно на това при раждането. Гърба е осеян с белези, но нямат гръбно петно като на женската. Белезите по гърба са в резултат на липса на космена пигментация, причинени от наранявания и търкания на индивидите един в друг. Гръбните петна са по-характерни за женските, отколкото за мъжките, което допуска вероятността да са причинени от мъжките при копулацията.

Къде и как живеят Средиземноморските тюлени монаси?

Някога Средиземноморския тюлен е обитавал широк географски ареал. Колонии са се срещали по цялото Средиземноморие, Мраморно и Черно море. Бил е чест вид за Атлантическия бряг на Африка, южно от Мавритания, Сенегал и Гамбия, също така на Атлантическите острови Кейп Верде, Канарските острови, Мадейра и Азорите. В днешно време, видът е изчезнал от повечето свои региони, претърпявайки силно намаляване на популацията си и фрагментиране на две малки, основни, отделни, отдалечени на 4000 км популации. Всичко това се случва за кратко време, основно през 20 век и продължава и до днес.

Историческо/ със син цвят/ и съвременно/ с керемиден цвят/ разпространение на Средиземноморския тюлен монах. Отбелязан е и непотвърдения статус.

Страните и островите, където се счита, че тюлена е изчезнал през последния век са Франция и Корсика, Испания и Балеарските острови, Италия и Сицилия, Египет, Израел и Ливан. Съвсем скоро видът е изчезнал от Черно море. В България последно е наблюдаван през 1975 г. Въпреки спорадичните наблюдения, Monachus monachus може да се счита за ефективно изчезнал в Сардиния, Адриатическите брегове и острови на Словения, Мраморно море, Тунис. Единствените две популации, останали от това популационно свиване са в Егейско море, по бреговете на Гърция и Турция и в североизточния Атлантически океан по бреговете на северозападна Африка. Счита се, че тези две популации са достатъчно отдалечени една от друга, за да няма контакт между индивидите.

Ако някога тюленът монах е бил обичаен вид за крайбрежните ивици, където стотици са се излежавали по пясъчните брегове, описани като стадата на морския старец Протей, то сега видът изключително само се среща по каменисти брегове, осеяни с подводни морски пещери, където се крие. Естественият хабитат на тюлена е пясъчния бряг, безопасен за новородените. Малките се раждали на плажа и необезпокоявано се излежавали и бозаели от майките си. Женската след 10 – 11 месечна бременност, ражда по едно малко, което бозае 3-4 месеца и след това става самостоятелно. Чест е бил случая, когато малкото бозае не само от своята майка. Сега са изключително редки случаите на раждане на открит пясъчен плаж. Това е наблюдавано в необезпокояваната популация в Африка. Съвременен хабитат на тюлените са станали каменистите брегове, осеяни с различни подводни и надводни пещери, където тюлена се крие, за да се предпази. Това опещеряване на тюлените е станало в следствие на силното стесняване на естествените местообитания от човешката намеса.

Хората преследват и убиват тюлените от хиляди години, но през последните два века това става причина за тяхното изчезване. Малкото останали индивиди са се приспособили към местообитания, където да бъдат защитени от намеса. В пещерите се раждат и малките тюленчета. Този нехарактерен, принудителен хабитат има своя риск. Чести се смъртните случаи на подрастващите тюлени, смъртно наранени от скалите при вълнение. Други съвременни фактори за опещеряването на тюлените са туризма / милиони туристи посещават годишно Средиземноморието/, замърсяванията на плажовете с петрол и други отпадъци, преследването от рибарите.

Какво яде тюлена монах?

Любимата храна на тюлените монаси са октоподите / обикновен октопод Octopus vulgaris/. Храни се и с различни видове риба и ракообразни. Храната си търсят в близост до крайбрежията, като най-предпочитаната е тази, която е в най-голямо изобилие и най-лесно може да бъде уловена. Гмуркат се, като са наблюдавани гмуркания от 38 до 70 м дълбочина, с продължителност до 6 мин. Октоподи, омари и големи риби, се улавят най-лесно, като тюлена ги завлича до повърхността и разтърсва. Основно ловуват при прилив, рядко в период на отлив на водата. Преследват рибните стада и така могат да извършват сравнително дълги хранителни миграции.

Често влизат в мрежите на рибарите, където доста добре се ориентират в устройството и ако не е обезпокояван тюленът може да влезе и излезе през входа, без да разкъсва мрежата. Когато обаче е изненадан от появата на риболовци, може да разкъса мрежата и да избяга. В мрежите избира от улова големите екземпляри, на които изяжда предимно страничните части /филетата/, а главата, гръбначния стълб и опашката оставя недоядени. По същия начин „обелва” паламуди и други риби. Навлизането на тюлена в рибарските мрежи от една страна му е спечелил враг в лицето на рибарите, които от векове го преследват като вредител. От друга страна не са малки случаите на заплитане, особено в полиетиленови мрежи и умъртвяване на тюлена.

Филогеография на тюлените монаси

Изчезването и западането на големи морски гръбначни животни има голямо екологично значение и е критично за морските екосистеми. Карибския тюлен монах Monachus tropicalis, последно виждан през 1952, е един от малкото видове изчезнали през историческо време. Все още се изяснява еволюционната биогеография на южните тюлени, както и отношенията между изчезналия вече Карибски тюлен монах и двата все още съществуващи Средиземноморски и Хавайски тюлени монаси. Карибския тюлен монах Monachus tropicalis (Gray, 1850), за пръв път е описан от откривателите на Новия свят, експедициите на Колумб през 1494 и Хуан Понсе де Леон през 1513 г, е един от малкото големи бозайници, изчезнали през 20 век. До неотдавна този тюлен е бил широко разпространен в Карибския регион, включително по Карибските крайбрежия на Северна, Централна и Южна Америка, Бахамите и Големите и Малки Антили. Исторически популацията е наброявала 233 000 – 338 000 преди катастрофалния упадък на вида, предизвикан от безразборно избиване от човека, особено през 19 век. Последно видът е описан за видян през 1952 г и от тогава се счита за изчезнал. Това е единственият пример за изчезнал вид морски бозайник в тропиците и сред малкото изчезнали видове в историческо време.

В началото на 19-ти век, хиляди Хавайски тюлени монаси (Monachus schauinslandi) били избити заради месото, кожата и маста. От 1893 до 1913 са били срещани само няколко тюлена около Северозападните Хавайски острови и видът е бил на крачка от изчезването. След което започва бавно възстановяване на популацията и през 1958 г., популацията наброява приблизително 1182 индивида, а към днешно време около 1400 индивида. Ежегодно популацията бавно намалява, поради ниската ювенилна преживяемост, гладуване, преследване от акули, вируси, замърсяване и унищожаване на хабитати, заплитане в морски ловни мрежи. Видът е включен в Червената книга на IUCN като критично застрашен.

Хавайски тюлен монах Филогенетичните и филогеографските отношения между трите вида тюлени монаси, както и систематичното положение на триба Monachus се изясняват и до днешен ден. Съвременни изследвания, основани на ДНК анализ на проби от трите вида тюлени монаси, сравнително анатомичен и морфологичен анализ отговарят на доста въпроси. Рода на тюлените монаси Monachus е монофилетичeн и е възникнал от общ предшественик в източната част на Средния Атлантически океан преди около 6 милиона години. Следва разпространение на запад на общ предшественик за Карибския и Хавайски тюлени монаси и на изток, даващ съвременния Средиземноморски тюлен монах.

Доста фосили на тюлени монаси са датирани от среден миоцен и плиоценски находища в Европа, северозападен Атлантик, Тихоокеанските брегове на Южна Америка, което кара редица автори да твърдят, че най-вероятно този вид тюлени да се били доминиращи за Северния Атлантически океан до плиоцена, като съвременното разпространение може да се предположи, че произтича от изчезване на видовете от по-високи географски ширини и заместването им с други видове тюлени.

Морфологични и генетични изследвания потвърждават близостта на двата тюлена монаси на Новия Свят – Карибски и Хавайски. Разликите на тези два вида, спрямо Средиземноморския тюлен монах са такива, че позволяват отделянето им в отделен род Neomonachus. Анализа потвърждава, че затварянето на Централно Американския воден път след завършването на Панамския провлак играе съществена роля в еволюцията и разпространението на двата тюлена монаси от Новия Свят. Ясно е, че двата вида се отделят именно по това време и остават изолирани от двете страни на Панамския провлак.

Точната датировка на завършването на Панамския континентален мост, който води до Голямата Американска Биотична Обмяна на сухоземните екосистеми, не е точно определен, но е около от 4 до 2 млн години. За дивергенцията на двата тюлена от Новия Свят е изчислено време отпреди 3,67 млн години, което съвпада с появата и завършването на Панамския провлак и ограничаването на циркулацията на вода между двата океански басейна, Тихи и Атлантически, което именно подкрепя идеята за видообразуване вследствие на изолация. Най-вероятно общия предшественик на двата вида е бил широко разпространен по крайбрежията на Централна Америка през късен плиоцен. Окончателното затваряне на водния път от Панамския провлак, което е станало преди около 2,5 – 2 млн. години, създава две алопатрични популации, дали появата на двата вида тюлени монаси – Карибски и Хавайски.

Защо тюлените монаси се наричат така?

Името монах е предложено от Йохан Херман през 1779 г., когато този естественик публикува първото модерно описание на вида, основано на наблюдения върху затворен екземпляр, който той открива в едно пътуващо шоу в Страсбург. Херман предлага името на животното Münchs-Robbe (Phoca monachus), поради това, че той смътно си спомнял описание на животно, приличащо на отшелник в Марсилия, за което предполагал, че е същото това животно. По някакъв начин тюленът при своето движение и заставане на края на басейна, с раменете и главата, му наподобявал молещ се монах. Херман не смятал да променя името. Името се свързва и с антични описания още от времето на Римската империя. Плиний Стари отбелязва поразителната прилика между налягалите по плажовете тюлени и шествие от монаси. Аристотел също описва този вид в своите трудове. Де факто в римско време тюлена монах е бил познат като Фока или морско теле (vituli marini), поради характерните звуци, наподобяващи мучене.

Тюлена монах в античността

Не малко са свидетелствата, че това животно е било познато, и то много добре, на хората от античния свят. Нещо повече, тюлена монах е бил многочислен и обичаен вид за крайбрежните ивици. Споменат е в над 200 съчинения на автори от Елинския, Римския и Византийския период. Тюленът монах е играел важна роля в много митове и легенди. Негово описание има в „Одисея” на Омир и други старогръцки извори. Според старогръцките легенди и митове, Протей е „старецът от морето”, който „пасял многобройните стада” от морски същества, включително и стадата от тюлени. Описанието на самия Протей, съгласно Омир, доста наподобява тюлен монах.

Протей е считан, че притежава магически сили и поради това, неговите „овце” тюлените, също са били магически животни и са считани за много полезни при правенето на магия. В по-късен фолклор, тюлените са свързвани с носенето на нещастие. Макар това поверие да се счита, че се основава на желанието за освобождаване от угризения на съвестта на ловците, избивали тюлените – „ хората на морето”, носещи мистични сили, които са плачели, когато ги убиват.

Тюленът монах е вдъхновявал не малко митове и легенди от фолклора на античността и на Средновековието, където най-често е описван като русалка, нимфа или сирена. Одисей прибирайки се към дома, по пътя е привлечен от коварната песен на сирените, които привличали моряците към каменисти брегове. Клавдий Елиан също пише за „морските телета”, които лежейки по плажовете и скалите, издавали смразяващ вик. Който чуел този вик, скоро след това умирал. Сега е ясно, че майките предупреждават малките тюленчета за наближаваща опасност с пронизителен вик. Но за хората от античността, плаващи с месеци в необятната морска шир, налягалите тюлени и виковете, които издават, им се стрували мистични и опасни.

По-нови елински легенди разказват, че майката на Александър Велики е била тюлен, а сестра му русалка. След смъртта на Александър, сестра му пресрещала корабите и питала моряците дали е жив. Ако моряците отговорели, че е мъртъв тя предизвиквала бури и смъртта им. Затова се носел мита, че ако моряците срещнат сестрата на Александър, трябва да и отговорят „ Той живее и царува”.

Фокида и Фокея носят името на тюлена и са го поставили като свой символ. „Phokos, Φоκος е древногръцкото наименование на тюлен. Една от легендите разказва, че Фок е син на Еак, цар на Егина и нереидата Псамате. Псамате, бягайки от Еак се превръща в тюлен и после ражда в морето Фок. В „ Метаморфозите” на Овидий се разказва за старецът Цефизус, речен бог във Фокида, който се оплаква от злощастната съдба на внука си, превърнат от Аполон в дебеличко морско теле.

Фокида е бил силен икономически район в Древна Гърция. Името му се свързва с легендата за Фок, който бива убит от полубратята си и заровен в гората. Фокея е старогръцки град, върху който сега съществува турския град Фоча на Егейското крайбрежие. Легендите за града също разказват за Фок и неговата майка тюлен. Основаването на града се записва от Павзаний, който през 2 в. в своя „Пътеводител на Гърция” отбелязва, че Фокейците са родени на земята под Парнас, която все още се нарича Фок / тюлен/.

Образът на тюлена монах присъства и в античното изкуство. От областта Фокида са намирани съдове с изобразени тюлени, сребърни и златни монети, печатани с образа на тюлен. В разцвета си Фокея е бил важен военен и търговски център. До 6 век преди н.е. е бил един от най-големите градове в света, а неговите крепостни стени са били 5 км дълги. Според Херодот, фокейците са били най-добрите елински мореплаватели и техните кораби достигали до бреговете на Испания. Фокейците се считат за основатели на Марсилия / тогава Масалия/, град който също избира за емблема тюлен.

Въпреки мистичното му описване в легендите, тюленът монах е бил определян от хората като мръсен, миризлив и със злобен характер. В редица творби тюлените са описани дори като разкъсващи човешка плът. Демонизирането му опрощавало и извинявало безмилостното му избиване през вековете. В Ливан и Турция по-нови легенди твърдят, че нараняването на тюлена носи смъртен грях, но въпреки това той е повсеместно избит. Негативните описания на тюлена датират от ранна история и редица автори като Теокрит, Овидий, Аристотел и Плутарх, не остават безпристрастни в своите творби.

Хората са гледали на тюлените като ценен природен ресурс още от времето на заселването си по Средиземноморските брегове. Кости на тюлени са намирани при археологични находки на хора от палеолита, т.е тюлените са ловувани за храна и дрехи още от каменната ера. Ловът на тюлени е бил важна дейност на хората по крайбрежието, особено на бедните рибари, които са използвали за основни нужди кожите, месото и маста. Но основните виновници за упадъка на вида не са бедните рибари, а всички доказателства сочат към Древен Рим и неговата историческа роля в унищожението на Средиземноморската флора и фауна. Тюлените биват избивани не само заради месото, ценни и скъпо са се продавали кожите им, както и редица техни части, участващи в магически и медицински ритуали. Безспорно най-сериозен дял в тяхната участ има уловът им за римските циркове. Хиляди животни са умирали на път или на арените, убивани за удоволствие на тълпата. Това е продължавало хилядолетие.

Древните текстове показват, че дълги години пазарът на тюленови кожи и техни субпродукти е бил изключително активен. Това продължава до около 300 г от н.е, когато вече видът бележи явен упадък и става изключително рядък. Въпреки това все още продължава търговията му. Стадата от мръсни и миризливи тюлени присъстват само в легендите за Протей. Необичайните качества на тюленската кожа се споменава в много древни текстове, включително в Библията, Одисея, Дионисиада и др. Нейната здравина и износоустойчивост е била забележителна и редица владетели са се възползвали от това нейно предимство. Когато видът запада, цената на тази кожа се вдига неимоверно и тя се превръща в луксозна вещ, привилегия само на богатите.

Тюленската кожа е имала едно качество, което я е правило изключително ценна за всички мореплаватели. Козината на кожата настръхва, когато наближава буря и времето се разваля, а се сляга когато времето се оправя. Този естествен барометър и това така чудно свойство, правели тюленската кожа желана от всеки пътешественик, който обикновено купувал скъп колан от тюленска кожа и го слагал на пояса си. Изключително популярно било суеверието, че тюленската кожа предпазва от светкавици и гръмотевици. Ако човек прекара тюленска кожа през имота си, то никога гръм няма да го удари. Наметало от тюленска кожа предпазва човек от гръм. Задължително било на корабите да има парче тюленска кожа, която да ги предпазва от гръм и буря.

В античността суеверието, поверията и изцелението са се преплитали. Така тюленът, като магическо животно е намирал най-странни приложения за медицински цели. Едни от най-популярните медицински приложения на тюленът по това време са: десен плавник под възглавницата лекува от безсъние, а стомашно съдържимо от тюленче кърмаче е било незаменимо и сигурно средство за лечение на епилепсия. Жени с проблеми на гениталиите са лекувани с дишане на пушек от горена тюленска козина. Плиний Стари в своята 37 томна „Естествена история” включва няколко хиляди лекарства, включително и тези от тюлени. Този негов труд е бил изключително популярен не само в античността, но и в Средните векове и по време на Ренесанса, втори по признание след Библията и Евклидовата математика.

Аристотел и Хипократ също включват редица медицински приложения в своите трудове. Именно тези рецептури, основани до голяма степен на суеверия и легенди, играят не малка роля в преследването на вида с цел търговия. Рецептурите са били предавани и преписвани от антични до ренесансови времена и активно прилагани в действие.

Двубоя между рибарите и тюлените по исторически данни датира от древни времена до днешен ден. Още от древни времена тюлените са набеждавани, че крадат рибата на рибарите и вредят на улова им, поради това биват безмилостно преследвани. До днешен ден продължават да умират тюлени заплетени в рибарски мрежи.

Тюленът монах от падането на Римската империя до 20 век.

Макар към 300 г.от н.е, тюленът монах да бележи видим спад и вече да се среща рядко по крайбрежията, по време на Тъмните векове той по някакъв начин частично възстановява ръста на популацията си. Многобройни са свидетелствата, че видът е преследван основно за кожи и мас до 20 век. След падането на Римската империя през 5 ти век, Европа навлиза в тъмните векове. Единствените източници за знания за природата са били пречупени през призмата на юдео – християнството и оформени от мирогледите на църквата. „Физиолог”е един сборник от описания и легенди, чиито автор се отнася в Александрия през 2 – ри век от н.е, е единствената и най-влиятелна книга, освен Библията, даваща сведения за естествения свят през времето на тъмните векове.

В началото на 11 век в Бенедиктинското абатство Монте Касино попадат творби на Гален и Хипократ, а също така и сборник наречен De quadrupedibus, описващи медицински приложения, лечение на редица болести, рецептури и предписания. Там Константин Африкански, лекар познаващ древните езици, превежда и преписва 37 медицински трактати от арабски, гръцки, латински и персийски източници. Тогава се завръщат и рецептурите, свързани с тюлена монах. През 13 век фламандския духовник Гийом де Мьорбек се счита, че пръв превежда на латински трудовете на Аристотел и по този начин възстановява Аристотеловите трактати за ранните естественици от Средните векове и Ренесанса. Така отново се реабилитират описанието, приложенията и рецептурите, преплетени с легендите и поверията за средиземноморския тюлен.

Основен привърженик, наложил аристотелизма в Европа през Средните векове е Алберт Велики. В „ За животните”, Алберт Велики преписва Аристотеловото описание за средиземноморския монах.Така влиянието на античните автори върху развитието на зоологията в Ренесансова Европа е било толкова голямо, че повечето от трудовете на авторите са били преплетени с древни поверия и погрешни схващания и дори описания. Конрад Геснер от Цюрих се счита за баща на съвременната зоология със своя труд „Historiae Animalium”, публикуван през 1551г. в 5 тома и хиляди страници, посветени на животните от Стария и Новия свят.

Конрад полага основите на съвременната зоология с описания, заимствани от Аристотел и Теофраст.Редица други автори от това време, като Гийом Ронделе, Пиер Белон, Улисе Алдрованди и Иполито Салвиани също са повлияни от Аристотеловите трактати, но те всички заедно павират пътя на Карл Линей и неговата „Systema Naturae”, излязла 1735г. и положила основата на съвременната видова биноминална номенклатура. Всички тези автори, въпреки своята ерудиция, заслуги за развитието на съвременната зоология, все пак се повлияват от преданията и легендите и преписвайки информацията, предават едно свръхестествено описание на средиземноморския тюлен. Това се случва, защото в онова време, за тези натуралисти е било по-важно да се работи с книги и в кабинет, отколкото да се обикаля и да се прави действително описание на място. Средиземноморския тюлен монах продължава да е част от фолклора и през този период.

Описание за „хората от морето”, морски чудовища, сирени, русалки и нереиди, увличащи моряците към смъртта им, продължават да се носят от древна Гърция, през средновековна Мадейра към ренесансова Италия. Тези застрашителни, опасни и по най-различен начин зловещо набедени тюлени, отвличащи жени и атакуващи рибарите, намерили различни преобразувания в хорските поверия, са вкоренени от античните митове и дори намират отражение в сериозните научни трудове и енциклопедии от времето на Ренесанса. Така може да се проследи отношението на човека от Античността до Ренесанса към средиземноморския тюлен, като същество зловещо, вредно и неприятно, което трябва да бъде унищожавано. Отношение потопено в суеверие, страх и невежество.

Избиването на тюлените продължава до почти пълното им изтребване през 20 век, основно за кожи и мас. Един от последните „бастиони” на средиземноморските тюлени остават западно африканските брегове, където те са се излежавали с хиляди по плажовете и каменистите брегове. През 1434 г. португалски изследователи на нови земи акостират по тези брегове и откриват „находището” на тюлените. Веднага се започва активно печалбарско избиване на тюлените за кожи и мас. Колонизаторските кораби продължават „златните” си похождения по африканските брегове и през следващите векове. Автори отбелязват за успешно натоварване на кораби с кожи и тюленска мас, които струват скъпо по онова време, през 1562 г. През 1932 г. френския натуралист Теодор Монод вече критикува сериозното разграбване на Африка и отбелязва, че това води до застрашаване на природата и нейните богатства, отбелязва сериозния упадък на животинските видове и предупреждава, че се налага те да бъдат опазвани.

Атлантическите архипелази – Мадейра, Азорите и Канарите, също са били населявани обилно със средиземноморски тюлени монаси. При първите им описания, те са определяни като островите на морските хора или на морските вълци. След колонизирането им през 13 – 14 век, започва усилено избиване за кожи и мас на тюлените и през 16-ти век тези животни стават изключително редки. В страните от Средиземно море, кожите на тюлените продължават да са много ценни и широко потребявани с различни цели, от волски впряг до колани на моряците, от туники и ръкавици до обуща / навуща/. От бедните моряци, кожите са се използвани за завивки и зимни облекла. Макар и по-рядко, но има случай на използването на месото на тюлена за храна.

Продължава употребата на тюлена по вярвания и предубеждения, а също така и за медицински цели. Тюлените са се убивали трудно, поради дебелата кожа и натрупаната подкожна мас. Хиляди описания има на ловни тактики, успехи и неуспехи в лова и убиването на тюлени. Макар римските циркове, където тюлените са пускани срещу мечки и тигри, да са останали далеч в миналото, в Ренесанса обичайно било да се ловят животни за пътуващи циркове и атракции. Тъй като много хора от континента не са били виждали такова животно, интереса към „човека от морето”, „ говорещата риба” е бил голям. За съжаление не малка част от тези тюлени са умирали бързо, поради невежеството на своите надзорници и тежките условия на пътуванията.

Тюлените били лесни за опитомяване, бързо усвоявали различни номера и били много привързани към своите дресьори. Противно на много митове, легенди и древни предания, тюлените имали благ характер, добронамерени към хората. Не малко средиземноморски тюлени са улавяни и убивани за колекциите на музеи, зоопаркове и менажерии. Редица известни, реномирани музеи и колекционери плащали добре за улавянето на тюлени за своите колекции. Естествено никой по-късно не обявявал официално как насилствено е придобил своя екземпляр, а напротив тюлените са излагани с благовидните описания на злощастно събитие, което е довело до тяхното препариране.

Зоопарковете давали мило и драго за жив екземпляр. За съжаление много е ниска преживяемостта на тюлените в зоопарковете, поради трудна адаптация на вида и небрежно и неправилно отглеждане.

Съвременно състояние на тюлените монаси

Средиземноморски тюлен монах

Средиземноморския тюлен монах е най-застрашения морски бозайник, включен в Червената книга на IUCN като критично застрашен вид. Причините за това положение са: висока смъртност на възрастни и ювенилни форми от директно убиване, най-вече от рибари; от оплитане в рибарски мрежи; от човешка намеса – най-вече туризъм, риболов и корабоплаване; повишена смъртност на новородените, поради загуба на естествения хабитат; гладуване; заболявания; намалена раждаемост и смъртност на новородените поради инбридинг. Популационния статус на вида по географски региони:

Кабо Бланко – През 15век тюлените монаси са наброявали поне 5000 индивида само на залива Дакла, а като цяло са били хиляди и поради това са били убивани за кожи и мас. Пре-експлоатацията и разрушаването на хабитати води до бърз упадък на вида. До 1997 г. там все още е била най-многочислената популация, наброяваща около 300 индивида. През 1997 2/3 от популация измира поради токсини от морски цъфтежи или от морбили вирус. Днес популация наброява не по- вече от 130 индивида.

Мадейра – Поради масово избиване, тюлена монах е на път окончателно да изчезне. Днес има не повече от 26 – 28 индивида.

Егейско море, Гърция и Турция – Днешната популация наброява около 300 индивида, разпръснати на дългата няколко хиляди километра крайбрежна ивица на малки и големи острови. Двете основни популации са отдалечени на близо 4000 км. Малка е вероятността те да си комуникират помежду си, поради голямото разстояние. Въпреки това, генетични изследвания показват ниска хетерозиготност на двете отдалечени популации – в Егейско море и в Атлантика. Това се обяснява, с това, че разделението е настъпило твърде скоро в историческо време и все още не са стабилизирани каквито и да са генетични различия. Освен това общата популация е преживяла сериозно свиване и инбридинга е висок. Учените препоръчват изкуствено смесване на двете отдалечени популации, за да се засили хетерозиготността на вида и по този начин да се увеличи шанса му за оцеляване. Тюлена монах е защитен от редица международни конвенции и закони в целия си ареал.

Защитени територии са създадени на островите Десертас, архипелага Мадейра и Северните Споради в Гърция. В ход са редица планове за създаване на още защитени територии по местообитанието на вида. Вниманието на природозащитниците е насочено към ограмотяване на населението от контактните райони и информирането му с цел предпазване на вида. Разработват се редица програми за рехабилитация на наранени и изоставени малки тюлени. Въпреки всички усилия, спадът на вида е все още голям и не е изключено той напълно да изчезне в близко време.

В България средиземноморския тюлен монах за последно е бил виждан през 1975 / Созопол/ и после 1979 /Калиакра/. Единични непотвърдени съобщения има през 1981 и 1985г. Видът масово е избиван от рибарите в средата на века, като вредител на мрежите и улова. Тюлените са се срещали край Маслен нос, от местността Кастрич до с. Резово, край нос Калиакра. Село Тюленово е кръстено на тюлена, поради подводните пещери в местността, които са били населявани от потомствата на двойка тюлени, пуснати на свобода тук от румънската кралица Мария. Днес тюлена монах се счита за изчезнал вид за българската фауна. Макар местообитанията, подходящи за неговото завръщане да са включени в защитени зони, бъдещето е негативно.

В случай, че разпознаете тюлена монах на територията на нашето Черноморие, важно е да направите следното:

1. В никакъв случай не го безпокойте, освен ако не е ранен.

2. Фотографирайте го, за да може да се установи наистина ли сте срещнали морска мечка. Отбележете датата и мястото на фогорафирането.

3. За да съобщите се свържете с:

професор, д.б.н Златозар Боев от Национален Природонаучен музей – София:

телефон: 087 7089048; 02 9885115 (в. 620, 640);

е-поща: boev@nmnhs. com, zlatozarboev@gmail.com

уеб: http://boev-nmnh.hit.bg

Хавайски тюлен монах

Този тюлен монах е избиван за кожи и мас почти до пълното му унищожение през 19 век – от 1805/ годината на първото му описание/ до 1886г. Днес видът е ендемичен и основно е разпространен на Северозападните Хавайски острови, където по съвременни данни наброява около 1400 индивида. Видът е описан като критично застрашен в Червената книга на IUCN. Съвременни причини за намаляване на популацията са основно антропогенни. Оплитане в рибарски мрежи; натравяне с токсини; гладуване поради намаляване на рибата от прекален улов от човека; разрушаване на хабитатите; обезпокояване от туристи; военните американски бази и техните учения, свързани с замърсяване и разрушение.

Тези основни фактори заедно с нападения от акули, нисък репродуктивен успех и висока ювенилна смъртност, вирусни заболявания, са също решаващи за тежкото положение на популацията. Генетични изследвания показват изключително ниска хетерозиготност на популацията, което е показателно, че тя е силно застрашена поради липса на адаптивност. Териториите на Хавайските острови, населени с тюлени са защитени територии. Има създадени много програми за консервация, предпазване, отглеждане на наранени и изоставени тюленчета, както и многобройни изследвания за статуса и положението на вида. Всички те се правят така, че видът да не се чувства обезпокояван.

Карибски тюлен монах

Наблюдавайки Карибските „морски вълци” на брега на Санто Доминго през 1494 г., Колумб нарежда да се убият осем от тези животни за храна и така открива експлоатацията на вида от Европейските емигранти, които идват тук. Това унищожение продължава до 20-ти век, като ловците понякога са убивали стотици животни на вечер. Карибския монах тюлен е бил избиван и от учени за своите научни и музейни колекции, улавян за зоопаркове. Така последния видян тюлен е бил на Серанила Банк през 1952г, с което се слага точка на съществуването на този вид. От хиляди тюлени, излежаващи се необезпокоявано по плажовете на Карибите, до последния видян жив тюлен. В онова време, Карибския или още Западно Индийския тюлен монах, обитавал Карибско море, северозападно от Мексиканския залив, от Бахамите до Полуостров Юкатан, южно по продължението на Централно Американските крайбрежия, на изток до Северните Антили. Има данни и за югоизточните САЩ. Видът е включен в Червената книга на IUCN като напълно изчезнал от природата. Описван е като добродушен и лесно достъпен, неагресивен вид. Живял е по пясъчните и каменисти крайбрежия и острови. Хранел се е със змиорки, омари, октоподи и риби.

Tweet

Източник: Списание Българска Наука брой 71

Прочетена 125380 пъти

Подобни статии

Рим и Пиратите Сирените Черноморското пиратство в древността Средновековни пристанища и корабоплаване по Българското черноморие Древните каменни котви и проблемът за най-ранните плавания в Черно море Превземането на едно море Риболовът в Одесос през античността Тайните на Навигацията Залезът на българското гемиджийство Венеция владеела моретата