31 ян. Песента на Готиния „Мъката на Пристанището“

„Така, както ние сме щастливи, когато посрещаме близък човек и тъгуваме когато го изпращаме. Така пристанището сияе от щастие, когато кораб се завръща и тъгува, когато отново заминава!“

„Мъката на пристанището“

Текст

Животът е едно море, и ние сме капитаните

и наистина са късметлии, тези които са го изживяли!

Всяко пристанище е мъка, всяка мъка е сълза

и животът на всеки, е море без бряг… едно безкрайно море!

Колко често потъвах, в мътните му води

и губех лодката си, в черните му прегръдки!

Всяко пристанище е мъка, всяка мъка е сълза

и животът на всеки, е море без бряг…

едно безкрайно море!

Разказ от Стати Михайлов: /около 80-те години/

Дежурен съм в полицейското управление в Сл.Бряг и патрула води две девойки от Благоевград, които нарушават тишината,“обществения ред“ – пеят песни. След всички необходими процедури, аз им задавам въпроса:

– Добере де, какви песни пеехте?

– Ами, хубави гръцки песни.

– Я запейте тогава, да ги чуем. И те запяха в дует: Кате ли мани кай каймос /Мъката на пристанището/

– А искате ли да отидем да я изпеем на един приятел в Ахелой – това е любимата му песен? Да му направим един жест?

– Готово!

Беше около 5-6 часа сутринта, когато отидохме застанахме пред къщата и запяхме. Наизлезоха съседите и стана много весело, но главния герой го няма. Бай Владо – неговия баща ни покани и влязохме вътре. Христо и Пенка в момента спяли от другата страна 🙂 …. След още изпяти песни, вече на ухо, сложиха масата и продължихме с песните и веселите приказки.

Това ми е останал като скъп спомен с тази песен, изпълнявана от „Белите Делфини“ – Несебър

Прочетена 26462 пъти

Подобни статии

„корабния“ плъх и локума Морския жаргон на Несебър Гагам Ехо от Месамбрия Морето Замръзна Монопад Манастирът „Св.Стефан“ – Несебър Лази Барба Ветровете на Несебър